Решение № 911 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110110414 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Б. О. П. срещу „И.А.М.“ АД за прогласяване нищожността на Договор за заем № 5384799/07.03.2025г на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие със закона и в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на чл. 4 от Договор за заем № 5384799/07.03.2025г на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.

Предявен е иск от Б. О. П. срещу „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №5384799/07.03.2025г. на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави.

Иск в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №5384799/07.03.2025г. на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, поради това, че заобикаля закона, тъй като размера за възнаграждение за поръчителство не е включен в ГПР по договора за заем.

Иск в условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №5384799/07.03.2025г., поради противоречие със закона, на основание чл.143 от ЗЗП.

Ищцата твърди, че е сключила с „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № 5384799/07.03.2025г. ,съгласно който получава заемната сума от 1 000 лева, и общо дължима сума с лихва 1 176.00 лева, при срок на кредита 8 вноски, при ГПР: 54.93% и ГЛП: 45 %.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищцата е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от посочените обезпечения.

Твърди се, че едновременно със сключването на договора за заем Б. О. П. е сключила и Договор за предоставяне на гаранция № 5384799/07.03.2025г. с посочено от Заемодателя дружество - „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, за което дължи сумата от 688 лв., като възнаграждение.

Счита Договор за паричен заем № 5384799/07.03.2025г. сключен с ответниковото дружество „И.А.М.“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

1

Ищецът твърди, че в Договор за паричен заем №5384799/07.03.2025г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Счита, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Следва заплащането на сумата по договора за поръчителство да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

Ищцата твърди, че ответниците са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е „И.А.М.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Съответно печалбата на „Ф.Б.“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „И.А.М.“ АД. С оглед това обстоятелство ищцата заключава, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит.

Счита, че със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство.

Излага, че така посоченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да се сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Наред с това, ищцата счита клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем за нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител /чл.143, ал.1 ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, 2 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство №5384799/07.03.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Позовава се на не еквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 688 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над ½ от сумата на отпуснатия кредит от 1 000.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, тази сума от 688 лева, се заплаща без кредитополучателя да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Ф.Б.“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Заключава, че чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство № 5384799/07.03.2025г. сключен с „Ф.Б.“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Подчертава се, че Договор за предоставяне на поръчителство № 5384799/07.03.2025г. сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП.

Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител /чл.143, ал.1 ЗЗП/. Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. Ищцата претендира съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „И.А.М.“ АД. Оспорва договорът за паричен заем да противоречи на законовите изисквания на ЗПК като твърди, че ГПР правилно отразява разходите по кредита за потребителя. Твърди, че единственият разход по договора е дължимата лихва и същата е включена в ГПР. Оспорва, че следва договора да съдържа начина на формиране на ГПР. Твърди, че задължението му се изчерпва с посочване на математическата стойност на ГПР, под формата на процент. Оспорва, че в договора за паричен заем следва да се включи и възнаграждението, определено по договора за поръчителство. Оспорва същото да е част от общия разход, тъй като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение. Сключването на договор с трето лице, не е необходимо условие за сключване на договора за паричен заем. Изчисляването на ГПР е към момента на сключване на договора за паричен заем, а договора за гаранция е сключен в последствие, поради което не следва да се включва в ГПР. При промяна на условията на договора, не се изчислява ново ГПР. Твърди, че ищецът е бил запознат при сключване на договора относно обезпечението и срока му за представяне. Имал е време още преди сключване на договора да избере вида обезпечение, необходимо с оглед диверсифициране на риска. Оспорва и че невключването на възнаграждението на гаранта да представлява заблуждаваща практика. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск. В отговора излага, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна. В него оспорва договора за гаранция да е нищожен като посочва, че същият е действителен и отговаря на изискванията на закона като може да 3 предоставя гаранционни сделки по занятие, в рамките на дейността, за която е регистрирано. За предоставената услуга се дължи възнаграждение. Оспорва договорът за предоставяне на гаранция да противоречи на добрите нрави като излага подробни аргументи, че договорът е сключен в съответствие с принципа на добросъвестността и справедливостта. Оспорва договорът да е сключен при липса на основание. Оспорва клаузата относно дължимата възнаградителна лихва по договора за паричен заем да е нищожна, както и че в ГПР следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, тъй като последният е подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума. Оспорва и договорът за предоставяне на гаранция да заобикаля разпоредбите на ЗПК. Свързаността между кредитора по договора за паричен заем и кредитора по договора за предоставяне на гаранция не е основание да се включва възнаграждението по договора за гаранция в ГПР. Към момента на сключване на договора за паричен заем липсва основание за включване на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, тъй като същият се сключва след договора за паричен заем и влиза в сила, три дни след сключването му, ако не се представи друг вид обезпечение. „И.А.М.“ е овластено да получи сумите, дължими за възнаграждение, за улеснение на длъжника, но същите не постъпват в неговия патримониум. Оспорва да се цели оскъпяване на кредита, чрез сключване на договора за предоставяне на гаранция, както и да се заобикаля нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено по възлагане на ищцовата страна. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение относно претендираното от ищцата адв.възнаграждение.