Решение № 22 от 18.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20264000600017 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице Д. К. Д. чрез упълномощения му защитник – адвокат Н. Л. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 267/2025 г. на Окръжен съд – Габрово, по което е постановено решение, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 26/2025 г. на Районен съд – Дряново.

В искането е посочено, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Наведено е оплакване, че Д. Д. е осъден въз основа на негодни доказателства, тъй като е бил нарушен надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Посочени са конкретни разпоредби от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, които според защитата са били нарушени при вземането и изследването на кръвната проба. Изложени са съображения в подкрепа на оплакванията. Направено е искане да бъдат отменени въззивното решение и потвърдената с него присъда, като бъде оправдан Д. Д. по обвинението за извършено престъпление.

На основание чл. 420, ал. 3 НПК е поскано спиране на изпълнението на присъдата. Същото е оставено без уважение с определение на съдебния състав по настоящото дело.

В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна 1 прокуратура счита искането за неоснователно, като се излагат съображения, че не са налице сочените от защитата нарушения. Моли да бъде оставено без уважение искането за възобновяване.

Адвокат Н. Л., в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Д. К. Д., поддържа подаденото искане. Излага подробни съображения, досежно допуснатите нарушения, посочени в искането за възобновяване. Прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като счита, че липсва преценка на данните за личността и поведението на осъденото лице от решаващите съдилища.

Защитникът моли осъденият Д. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление, а алтернативно иска да бъде намалено наказанието му, поради явната му несправедливост.

В правото си на последна дума осъденото лице Д. Д. моли да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление.

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се сочат допуснати нарушения на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, както и съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В съдебно заседание се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения Д..

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 8 / 03.09.2025 г., постановена по НОХД № 26/2025 г. на Районен съд – Дряново подсъдимият Д. Д. е признат за виновен, че на 11.02.2025 г. на територията на Община Дряново управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 0,98 на хиляда, установена по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № 466/2022 г. на Районен съд – Силистра за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода от една година и шест месеца.

Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Д. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание на подсъдимия Д. Д. от шест месеца лишаване от свобода с влязло в сила на 10.08.2022 г. Споразумение по НОХД № 466/2022 г. на Районен съд – Силистра.

С Решение № 75 от 16.12.2025 г. по ВНОХД № 267/2025 г. на Окръжен съд – Габрово е потвърдена постановената присъда по НОХД № 26/2025 г. на РС Дряново.

Решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка по жалба или протест, поради което на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от момента на постановяването му, както и потвърдената присъда на първата инстанция.

По направените в искането за възобновяване оплаквания настоящият състав на 2 съда намира следното:

Основното оплакване на защитата е за допуснати нарушения на надлежния ред, посочен в чл. 343б НК и уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На първо място се посочва, че е нарушено изискването на чл. 16 от Наредбата, тъй като преди вземане на кръв от осъдения Д., не е било дезинфекцирано мястото с антисептик, а само е било промито с чешмяна вода. Това оплакване е било направено както пред въззивния съд, а така също и като възражение пред първата инстанция. Решаващите съдилища подробно са обсъдили в мотивите към съдебните си актове посоченото нарушение. Приели са, че е неоснователно и са изложили подробни аргументи защо използването на питейна вода вместо антисептик не би могло да повлияе и да компрометира резултата от изследването на кръвната проба. По делото е категорично установено по какъв начин е взета кръвна проба от подсъдимия Д.. Тази манипулация е била извършена от св. Е. С., която е работила като медицинска сестра в ФСПМ Дряново. Същата твърди, че мястото за вземане на кръвната проба се почиства само с вода, а не със спирт, тъй като според нея, няма съществена разлика между използването на питейна или кислородна вода за почистването на мястото, от където се взема кръвта.

По делото по искане на защитата е назначена химическа експертиза за изясняване какви са последиците от използването на питейна вода вместо кислородна вода или друг антисептик, несъдържащ алкохол или други летливи вещества за дезинфекциране, а именно оказва ли влияние върху химическия състав на кръвната проба, а така също и води ли до замърсяване или промяна в състава на кръвта проба и на резултата от изследването. В последствие е бил поставен и допълнителен въпрос, свързан с качеството на питейната вода в гр. Дряново на инкриминираната дата.

Експертизата и допълнителното заключение към нея са възложени на вещо лице с висше образование със специалност „Химия“, което притежава необходимите образование и квалификация и са били изготвени от него. Вещото лице дава подробни и аргументирани отговори на поставените въпроси. Експертът е категоричен, че използването на чешмяна вода не отговаря на нормативните изисквания, тъй като е следвало да се използва кислородна вода, което теоретично би могло да доведе до бактериална ферментация и /или коагулация, която би могла да повлияе на химическия състав и на стабилността на кръвта, а от тук и до съмнения в получения резултат. При обсъждането на данните и доказателствата, които са установени по делото в инкриминирания случай, вещото лице дава заключение, че използването на чешмяна вместо кислородна вода реално не би могло да повлияе на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Д., а така също и на резултата от анализа й.

На следващо място от вещото лице е било изследвано качеството на питейната вода във водопроводната мрежа на гр. Дряново за периода 10-12.02.2025 г. В заключението са обсъдени от вещото лице представените данни от протоколи за изпитване и анализи, разчети и резултати от извършените проби на питейна вода от „В и К“ ООД гр. Габрово и „В и К Йовковци“ ООД В.Търново за същия период, като е даден категоричен отговор, че водата е отговаряла на установените стандарти за физикохимични и микробиологични показатели. Въз основа на посочените експертни заключения както първата, така и въззивната инстанция са направили обоснован извод, че използването на питейна вода, макар и да не отговаря на нормативните изисквания, не е повлияло нито на концентрацията на алкохол в кръвта на Д., а така също и на резултата от анализа й. Настоящият състав на Апелативния съд напълно споделя 3 съображенията на решаващите съдилища, поради което се явява неоснователно наведеното оплакване от защитата на осъдения Д. в тази насока.

На следващо място защитата се навежда довод, че анализът на контролната проба от кръвта на Д. Д. е извършен извън срока по чл. 26, ал. 4 от Наредбата, поради което са незаконосъобразни изводите на Окръжния съд. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на това оплакване. Настоящият състав на Апелативния съд намира тези доводи за неоснователни. По искане на защитата от първостепенния съд е било допуснато изследване на контролната проба от взетата кръв на осъдения Д., тъй като не е бил изтекъл тримесечния срок за съхранение на пробите. Изследването е възложено на ЦСМП Плевен, където контролната проба е била получена на 02.05.2025 г. и е изследвана от химик при СХЛ към ЦСМП. Резултатите от изследването са вписани в Протокол № 44/12.05.2025 г., който е подписан от химика, на когото е възложено извършването му. При изследването на контролната проба е установена концентрация на алкохол в кръвта на Д. от 0.98 промила.

В чл. 26, ал. 4 от Наредбата е посочен срок за съхранение на кръвните проби, който е не по-малко от 3 месеца. Това е предвидения минимум на срока, който може да бъде продължен при необходимост от по –дълго съхранение на кръвните проби. В случая кръвната проба е взета на 11.02.2025 г., а повторното изследване е извършено на 12.05.2025 г. Съгласно цитирания по –горе текст от Наредбата, се изисква срокът за съхранение на кръвните проби да не е по- малък от три месеца, а не повторното изследване да е извършено в този срок. Следователно се явява неоснователно оплакването на защитата, че повторният анализ е бил извършен извън срока, както и че резултатът от него е негоден.

В допълнение следва да се посочи, че излизането извън срока по чл. 26, ал. 4 от Наредбата не може да се счита за съществено нарушение на надлежния ред, тъй като е посочен минимум, но не и максимум на срока за съхранение. Съгласно практиката на ВКС, ново изследване може да се направи винаги, когато възникне такава необходимост, стига контролната проба все още да е налична и да не е унищожена /Р № 189 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 833/2019 г., III н. о., НК.

На следващо място от защитата е наведено оплакване, че е нарушено правилото за опаковане на вакуумните епруветки, съдържащи пробите от кръвта на Д. Д..

Посочено е, че в чл. 17, ал. 4 от Наредбата е предвидено запечатване само със стикера със сериен номер по чл. 3, ал. 3, придружаващ талона за изследване, докато в инкриминирания случай е било извършено и облепяне с лейкопласт и допълнителен етикет, което е било абсолютно недопустимо, в каквато насока е оплакването на защитата. Такова оплакване е направено пред въззивния съд, а така също и като възражение пред първата инстанция. На епруветката е имало залепен стикер с № 070414-3, който отговаря на номера на талона на протокола за изследване на л.21 от ДП, съобразно изискванията на чл.17, ал.4 от Наредбата. Наличието на допълнително поставени стикери с надпис „контрола“ или залепването с лейкопласт върху епруветката не опорочава по никакъв начин съдържанието на взетата кръвна проба.

Обект на обсъждане е била и техническата грешка, допусната при изписване имената на осъдения върху епруветката. Изложени са достатъчно ясни мотиви в подкрепа на извода, че допълнителното облепяне и отбелязване върху епруветката с взетата кръв от осъдения Д. не са довели до нарушение на надлежния ред за вземане на кръвната проба, а така също и по никакъв начин тези действия не могат да компрометират съдържащия се в нея материал за изследване. Настоящият състав на съда напълно споделя този извод на двете инстанции.