Решение № 2823 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2823 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110205000 по описа за 2026 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба Р. В. С. с ЕГН ********** чрез адв. А. П. с адрес в ******************** срещу Наказателно постановление N 25-4332-008719/30.04.2025 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП "глоба" в размер на 25,56 евро(50 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 185 от ЗДвП "глоба" в размер на 10,23 евро(20 лева) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. С., редовно призован се явява лично и с адв.

П. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа жалбата, като посочва , че в хода на административнонаказателното производство са съставяни документи, които не устанояяват действително извършено административно нарушение от стана на доверителят му.

Предвид това , адв. П. иска отмяна на обжалваното НП и претендира разноски.

В жалбата се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се 1 явява и не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище на 15.04.2026г. от процесуалн представител на АНО, което по същество е шаблон , който може и се ползва по всяко АНД . Направено е и възражение за прекомерност на претендирани разноски.

СРП, редовно призована не се представлява.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Р. В. С. с ЕГН ********** чрез адв. А. П. с адрес в ******************** срещу Наказателно постановление N 25-4332-008719/30.04.2025 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 21.03.2025г. около 15:10ч. Р. С. управлявал т.а.***'' с рег. № ********** по бул.Климент Охридски в гр.София и пред № 18 настъпва съприкосновение между товарния автомобил и спрелия на пътното платно автомобил '***'' с рег. № *********** .

Водачът С. не спрял , а продължил движението си.

По сигнал на водача на автомобил '***'' с рег. № *********** .на място пристигнал автопатрул на ОПП СДВР М. И. и М. С..

Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, но в присъствието на св. Й..

М. И. съставил протокол за ПТП 2025-1022-4126-1 от 21.03.2025г.

В последствие Р. С. бил призован да се яви в ОПП СДВР, където Й. К. в присъствието на С. Д. – двамата служители на ОПП СДВР, съставил на Р. С. Акт за установяване на административно нарушение № 703748/04.04.2025г.

Контролният орган квалифицирал извършеното, като нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл.

123, ал. 1, т. 1, б.''А'' и б.''Б'' от ЗДвП.

Актът бил предявен на С., който го подписал и посочил, че има възражения.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 25-4332-008719/30.04.2025 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 25,56 евро(50 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 185 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10,23 евро(20 лева) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП..

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на 2 наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличието , на които обезсмисля анализ на доказателствата във връзка с допуснатите нарушения по същество.

При съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение.

В акта е посочено , че за св. Й. – единствен очевидец са налице предпоставките на чл.

40 , ал. 3 от ЗАНН.

На първо място : не се установява, изискуемата от закона ''невъзможност'' АУАН да се състави в отсъствие на св. Й..

Абсурдно е позоваването и на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото ''сведението'' представлява частен документ и между другото няма никаква доказателствена стойност.

На последно място : ако беше устаноена действителна невъзможност на св. Й. да се яви , то на осн. Чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, АУАН, следва да се подпише от други двама свидетели.

В случая нищо от това не е сторено , а допуснатите нарушения не могат да се санират във въззивното производство.

Следващото допуснато съществено процесуално нарушение , касае обжалваното НП.

Същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Процесното НП е посочено , че жалбоподателят е извършил нарушение по на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Установен факт, който не се оспорва от нарушителя е , че след настъпване на ПТП, последният е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните органи, респективно съдът намира, че е допуснато и нарушение по чл. 123 от ЗДвП.

В случая обаче, както контролният орган , така и АНО са допуснали нарушение при квалифициране на установените факти със съответната им правна норма.

3

Съгласно АУАН и НП, С. е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР.

Изложеното от фактическа страна административнонаказателно обвинение. е недостатъчно за предявяване на

По делото е установено, че от настъпилото ПТП са реализирани само материални щети, но този факт не е посочени нито в АУАН, нито в НП.

Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Контролният е посочил , че описаното е нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б.''а'' и б.''б'' от ЗДВП. Следва да се подчертае, че чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП не съдържа алтернативни хипотези а регламентира задълженията на водачите, участници в ПТП без да създават опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието .

Наказващият орган от своя страна е уточнил, че се касае за хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да съобрази , че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от ЗДвП е специална по отношение общото правило на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация, което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено и и на това основание.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски, същият претендира такива и е представил доказателства за техния размер..

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 25-4332-008719/30.04.2025 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Р. В. С. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП "глоба" в размер на 25,56 евро(50 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 185 от ЗДвП "глоба" в размер на 10,23 евро(20 лева) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. С. с ЕГН ********** сумата в размер на 300 евро , представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

4

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________