Определение № 92 от 21.02.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Сливен, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно наказателно дело № 20242200600095 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр.чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия И. Г. чрез неговия защитник адв.М. срещу протоколно определение от 24.01.2024 г. по НОХД № 1624/2023 г. по описа на РС-Сливен.

С атакуваното определение от разпоредително заседание съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, включително и по въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от процесуалния закон като е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че определението на съда е материално и процесуално незаконосъобразно. Конкретно се сочи, че неправилно съдът е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с изводите на съда, а именно: „Действително дали да се приеме, че Регламентът е отменен и има друг Регламент, може да се постигне чрез изменение на обвинението в съдебната фаза на производството“. Адв.М. се противопоставя на този извод на съда като сочи, че изменение на обвинението е допустимо в съдебна фаза само когато са установени нови обстоятелства в заседанието на първоинстанционния съд, а конкретният казус не попада в сочената хипотеза.

1

Друго твърдение в жалбата е свързано с липса на точна и ясна формулировка на повдигнатото обвинение по текста на „чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Счита, че приетите за установени от прокурора факти и обстоятелства, които са описани в обвинителния акт, в своята съвкупност не могат да индивидуализират и не описват деянието, в което се е изразило твърдяното за извършено престъпление. Намира, че фрагментирано или чрез цитати, включително и чрез изписване на несъществуващи текстове от закон, прокурорът се е опитал да извърши индивидуализация на деянието по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК, като е пропуснал обаче да изложи фактически данни относно релевантните за предмета на доказване обстоятелства. Според защитника липсват изнесени от прокурора факти относно начина на осъществяване на изпълнителската дейност на престъплението - по какъв начин подсъдимият противозаконно е подпомогнал чужденците да преминават в страната. Твърди още, че не са изложени твърдения и факти, на които същите се основават, нито се сочат конкретни разпоредби на Закон /предвид бланкетния характер на нормата на чл. 281 от НК/, поради което се настоява да се приеме, че действията по подпомагане са противозаконни.

Според защитата никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено защо обвинението приема, че с транспортирането на територията на страната на чуждите граждани като пътници в автомобила на подсъдимия, последният ги е подпомогнал противозаконно; не бил посочен конкретния законов текст, който забранява или указва кога противозаконно се извършва подпомагане на чужд гражданин да преминава /да бъде транспортиран/ в страната, в нарушение на закона. Заявява се още, че липсва коректно и точно посочване на сочения за нарушен закон, изписан както в диспозитива на обвинителния акт, така и в неговата обстоятелствена част. Според адв. М. от една страна се твърди, че нарушеният закон е този по текста на чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ, а от друга е изписана разпоредба, която не отговаря на съдържанието на посочения законов текст и може да се гадае кои точно законови текстове е имал предвид прокурора, когато е изготвял обвинителния си акт. Според защитника при допуснато предположение, че държавният обвинител е желаел изписването именно на посоченият чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, не ставало ясно защо при цитиране на същата разпоредба, прокурорът е пропуснал да изпише действителният й текст съобразно актуалната му редакция към датата на деянието. Твърди се още, че държавният обвинител е 2 добавил, че преминаването в страната на чуждите граждани в нарушение на закона е и съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЧРБ и Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите- членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване. Именно с преиначеното изписване на разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, държавното обвинение допуснало отстранимо нарушаване на правата на подсъдимия, поставило го в позиция на неяснота относно повдигнатото му обвинение, която е настъпила от неизпълнение на задължението за точно, коректно и ясно посочване на нормите, които да запълнят бланкетната диспозиция на състава на чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК.

Защитникът се позовава на т.4.1 на ТР №2—2002г. на ВКС и счита, че в постановлението по чл.207 от НПК задължително следва да се посочи приложимата правна норма от особената част на НК, а когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби.

Адв.М. посочва, че при застъпена обратна теза, а именно че некоректното изписване на чл. 19, ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ не влече пороци в процесуалния акт на прокурора и въпреки това той е годен, за да се пристъпи към следващата фаза на наказателното производство, следва да води до обсъждане на въпроса: посочени ли са в този акт фактите и обстоятелствата, които да изчерпват обвинителната теза по коректния текст на чл.19 от ЗЧРБ касателно именно транзитното преминаване, като се вземе предвид и значението на този термин, съобразно приложимия закон- чл. 19. (Изм. - ДВ. бр. 29 от 2007 г.) ал.1, според който чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

Защитникът счита, че е недопустимо подобно разминаване на тези съществени елементи от престъпния състав между обвинителен акт и постановлението за привличане на обвиняемо лице. Счита, че в конкретния случай се създава единствено неяснота относно съдържанието на повдигнатото на подсъдимия обвинение за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 3 т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и ограничава сериозно правото му да узнае в какво се изразяват всички съставомерни обстоятелства и по какви факти да се защитава.

Изтъква се и допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице, а именно липсва единство между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт. От една страна в обстоятелствената част били въведени твърдения относно незаконното преминаване на чуждите граждани през границата ни, а в диспозитива му се въвежда като нарушен закон, който да запълни бланкетната диспозиция на чл.

281 от НК Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване, в диспозитива му.

Защитникът поставя акцент върху обстоятелството, че цитираният от Прокуратурата в обвинителния акт Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година е бил отменен към датата на инкриминираната дейност и е заместен с друг, третиращ необходимостта от виза на граждани на трети страни в случаите, когато те преминават външни за съюза границиРегламент /ЕС/ 2018 /1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г., с който изрично се отменя предходно действащия Регламент /ЕО/ 539 /2001 г. Приема, че доколкото тази нормативна промяна е убягнала от вниманието на прокурора, подобен недостатък не може да бъде отстранен чрез „други способи на НПК“. В жалбата е формирано становище, че признаването на подсъдимия И. Н. за виновен по запълващ бланкетността текст, различен от предявения, е възможно само при съответно фактическо обвинение, каквото в случая отсъства.

Според защитата изложеното по-горе води до объркване на подсъдимия и нарушава правото му на защита да узнае в какво се състои обвинението, а подобна липса на единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителен акт навежда извод, че същият не е изготвен съобразно изискванията на чл. 246 от НПК и не може да изиграе процесуалната си роля.

Липсата на цялост между обстоятелствена част и диспозитив винаги се 4 категоризира като съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност.

На последно място в жалбата се твърди, че в обвинителния акт липсват изнесени от прокурора факти относно користната цел, която е преследвал подсъдимият. Направено е просто възпроизвеждане на законовия текст на чл.281 от НК в частта му „да набави за себе си имотна облага“. Простото посочване на текста, което представлява всъщност цитирането му, обаче не е достатъчно. Според защитника касае се до съставомерен признак от субективната страна на престъплението, който следва да бъде развит и изпълнен с конкретни факти в прокурорския акт. Счита, че прокурорът е следвало да посочи каква точно е била целта на обвиняемия и в какво точно се е изразявала цЕ.та имотна облага, доколкото същата може да приема различни измерения (примерно - парична сума в определен размер или нещо друго с имотен характер и т.н.), от кого имотната облага е получена или ще бъде получена, както и по какъв начин. След като това не е сторено, т.е. след като не е посочено точно какъв смисъл прокурорът влага в понятието „имотна облага”, направен е извод, че обвинителният акт страда от непълнота и не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

В жалбата е изложено искане за отмяна на постановеното в разпоредително заседание от 24.01.2024 г. определение, постановено по НОХД № 1624 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, както и за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.И. Н. Г..

Въпреки предоставената му възможност, прокурорът не е депозирал възражение по депозираната жалба.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в жалбата и протеста, намери следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество жалбата е основателна.

Производството по НОХД № 1624/2023 г. по описа на Районен съд – 5

Сливен е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт против И. Н. Г. за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

В разпоредително заседание прокурорът, защитникът и подсъдимият са взели участие при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Представителят на държавното обвинение е заявил, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице. В противоположна насока е становището на защитата, към което се е присъединил и подс. Г.. Адв. М. е изтъкнала описаните по-горе в частната жалба съществени процесуални нарушения, касаещи пороци на обвинителния акт, в това число и неяснота при формулиране на обвинението. Направено е искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора. Съдът е приел, че наведените доводи от защитата са неоснователни като е обсъдил единствено възражението относно посочения в диспозитива на обвинителния акт Регламент, с който е запълнена бланкетната диспозиция на нормата на чл.281 от НК: „Действително дали да се приеме, че Регламентът е отменен и има друг Регламент, може да се постигне чрез изменение на обвинението в съдебната фаза на производството“.