Разпореждане № 6399 от 03.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 31.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3362 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, против длъжника С. К. П. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, ет.*, ап.*, общ. **, обл. **, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 92.89 е в р о – главница представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 92.89 евро, за които са издадени следните фактури: ***/04.08.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 20.21 евро, с падеж 19.08.2025 г.; ***/04.09.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 18.43 евро, с падеж 19.09.2025 г.; ***/06.10.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 17.40 евро, с падеж 21.10.2025 г.; ***/04.11.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 21.12 евро, с падеж 19.11.2025 г.; ***/05.12.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 15.73 евро, с падеж 20.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 437.36 евро – неустойка Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 437.36 евро. За задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи:

***/31.12.2025 г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 16.88 евро, с падеж 31.12.2025 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13 евро, с падеж 14.02.2026 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 33.95 евро, с падеж 31.12.2025 г.;

***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за допълнителна услуга/екстра, по която дължимата сума е в размер на 4.73 евро, с падеж 31.12.2025 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13 евро, с падеж 14.02.2026 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 24.52 евро, с падеж 31.12.2025 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 76.69 евро, с падеж 14.02.2026 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 76.69 евро, с падеж 14.02.2026 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за допълнителна услуга/екстра, по която дължимата сума е в размер на 6.11 евро, с падеж 31.12.2025 г.; ***/31.12.2025 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13 евро, с падеж 14.02.2026 г.;

***/31.12.2025 г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 44.40 евро, с падеж 31.12.2025 г.; 26.94 евро мораторна 1 лихва формирана като сбор от следните суми: - 6.97 евро, мораторна лихва върху сумата от 92.89 евро претендирана, като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от 20.08.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410; 19.97 евро, мораторна лихва върху сумата от 437.36 евро, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 506413030. Лихвата е начислена за периода от 01.01.2026 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410, както и сторените разноски – 10.86 евро държавна такса и 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

С Разпореждане рег. № 5982/21.07.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за мораторна лихва.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, С. К. П., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните 2 договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя понататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл.

146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено.

В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

3

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в размер на 437.36 евро - неустойка и 19.97 евро – мораторна лихва за неустойки, няма да бъдат уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 1.95 евро, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40.90 евро, тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 7.33 евро.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. К. П. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, ет.*, ап.*, общ.

**, обл. ** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, дължими по Договор за предоставяне на комунални услуги № *** от 15.01.2025 г. за периода 04.08.2025 г. – 20.12.2025 г., а именно: 92.89 евро – главница представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 92.89 евро, за които са издадени следните фактури: ***/04.08.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 20.21 евро, с падеж 19.08.2025 г.; ***/04.09.2025 г., по която дължимата сума е в размер н а 18.43 евро, с падеж 19.09.2025 г.; ***/06.10.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 17.40 евро, с падеж 21.10.2025 г.; ***/04.11.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 21.12 евро, с падеж 19.11.2025 г.; ***/05.12.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 15.73 евро, с падеж 20.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 6.97 евро мораторна лихва върху сумата от 92.89 евро претендирана, като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги начислена за периода от 20.08.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410, както и сторените разноски – 1.95 евро държавна такса и 7.33 евро юрисконсултско възнаграждение.