Решение № 4811 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4811 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110110740 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 65506/24.02.2025г. на СРС, подадена от К. Б. С. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, уточнена с Молба, вх. № 6852/12.01.2026г. на СРС.

Ищецът К. Б. С. чрез адв. Д. П. – АК-София, е предявил срещу ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №******/22.11.2024г.

Ищецът твърди, че с ответника сключили посочения договор за потребителски кредит чрез договаряне от разстояние. Сумата на предоставения кредит била 5000,00 лева, като общо трябвало да се върнат 6245,05 лева при годишна лихва от 51,14% и ГПР 65%.

Сумите трябвало да се върнат на 10 вноски с месечна падежна дата – 22-ро число на месеца.

В представения погасителен план имало колона 4 – „оскъпяване на кредита“, която лишавала ищеца от възможност да разбере как се формира пълният размер на месечната вноска. Обосновава се нищожност на договора поради противоречието му със закона и добрите нрави. Общите условия не били подписани на всяка страница от заемателя, нито му били предоставени. Липсвало посочено съществено съдържание на договора. Нямало подробно описание на лихвата и начислените допълнителни разходи. Предвидената лихва от 51,14% противоречала на добрите нрави. Не ставало ясно какви точно суми са включени при изчисляването на ГПР. При посочения ГПР от 65% нямало как математически да се получи сумата за връщане от 6245,00 лева. За насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД чрез адв. В. Б.-К. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 383482/21.11.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Подробно се обосновава становище за законосъобразност и действителност на клаузите на процесния договор, съответно за неоснователност на доводите на ищеца в противна насока. Изтъква се, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва, която не противоречала на закона и добрите нрави, а 1 нормативно ограничение за размера ú не било предвидено. Технически нямало как да се подпишат общите условия на всяка страница при сключването на договора от разстояние. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се оспорва.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ******/22.11.2024г. със съдържание и приложения съобразно представените по делото разпечатки. Съгласно чл. 1.1 от него кредитът се предоставя при условията на договора, приложенията и анексите към него, както и от общите условия и погасителния план. Според чл. 7.5 и чл. 7.6 от Договора общите условия са неразделна част от договора. Общите условия са представени по делото – л. 113-122 от делото.

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПКр общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В хипотезата на сключен договор за потребителски кредит при условията на ЗПФУР, доколкото договорът се сключва от разстояние, приложение намира чл. 18 ЗПФУР, като кредиторът-заемодател следва да докаже, че потребителят заемател е приел общите условия. Ищецът изрично е оспорил както да е получил общите условия, така и да са подписани от него. Ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства, че С. е приел и е изразил съгласие с общите условия, представени по делото. Договорът и приложението към него съдържат данни за съществуване на общи условия, но не и изрично приемане на същите. При това положение съдът приема, че ответникът, в чиято доказателствена тежест е това, не е установил пълно и главно приемане на общите условия от потребителя. Разясненията в тази насока, съдържащи се в отговора на исковата молба, тъй като не са подкрепени със съответни доказателства, остават само твърдения на страна по делото в нейна полза и без доказателствена стойност. Неспазване на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПКр води до нищожност на договора за потребителски кредит /чл. 22 ЗПКр/.

2

За пълнота следва да се изтъкне, че сама по себе си и клаузата, определяща възнаградителната лихва от 51.14 %, е нищожна. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва, независимо дали възнаградителна или компенсаторна, е ограничен единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са свободни да уговорят размер на възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна свобода обаче се простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска размерът на лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от Министерския съвет, а ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по право до този размер. Тъй като към настоящия момент Министерският съвет не е определил такъв размер, критерият за извършването на съответната преценка следва да намери своята опора в размера на законната лихва (по аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо да се равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че противоречи на добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика на Софийския градски съд - опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в, опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д, опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е, опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К, опр.3352/14.10.2021г.ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр.

260474/21.01.2022г.ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.662312.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ, опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д.

1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-ЧЖ-ІІ-Д, и много други. Законната лихва за забава към датата на сключване на договора е 13,22% годишно. Следователно уговореният размер от 51,14% за година, който надхвърля три пъти размера на законната лихва за забава, е в противоречие с добрите нрави, а съответната клауза в договора е нищожна.

Неизпълнението на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПКр е достатъчно за уважаване на първоначално предявените искове, поради което обсъждането подробно на останалите заявени от страните доводи се явява безпредметно, доколкото не могат да обосноват извод, различен от горния.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока.

Ищецът е доказал разноски по делото в размер на 249,80 лева или 127,72 евро за 3 заплатена държавна такса, която сума следва да се присъди в негова полза.

Доколкото ищецът е представляван безплатно по делото по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от АД „Б., А. и партньори“, в полза на същото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди възнаграждение, което съдът, при отчитане защитавания по делото материален интерес, фактическата, правна и процесуална сложност на спора и съответстващата им степен на необходими професионални усилия и квалификация, определя на 480,00 евро с ДДС.

Водим от горното, съдът.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между К. Б. С. , ЕГН **********, от град Банкя /Столична община/, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, сключения между тях Договор за потребителски кредит № ******/22.11.2024г.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на К. Б. С., ЕГН **********, от град Банкя /Столична община/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 127,72 евро, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 10740/2025г. на СРС).

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на АД „Б., А. И ПАРТНЬОРИ“, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 480,00 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставена на ищеца К. Б. С. безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в производството пред районния съд (гр.д. № 10740/2025г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.