Решение № 3263 от 17.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3263 гр. Варна, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110103538 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „****“, бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска колегия, против "****" АД установителен иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожността на клаузата на чл. 10 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №**** от 12.11.2020г., с която е уговорено заплащането на неустойка, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 12.11.2020г. Д. Ж. К., ЕГН:********** е сключила със "****" АД, ЕИК **** договор за потребителски кредит № ****, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил на ищцата сумата в размер на 800,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41.00%. В договора е посочено, че годишеният процент на разходите - ГПР е равен на 49,65%. Твърди се, че в чл. 20, ал. 1 от договора за потребителски кредит № **** е предвидено, че същият ще бъде обезпечен с поръчителство, а в чл.

20, ал.

2 е записано следното:

„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава, в срок 3 (дни) работни дни от склюването на настоящия договор, да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора”1. В чл. 10, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието за предоставяне на 1 обезпечение Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 5,76 лева плюс 0,240% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,240% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл. 10, ал. 2 от договора е записано още „ към датата на подписване на Договора за кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ отговаря на изискванията на КРЕДИТОРА за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 4,06 лева плюс 0,169 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,169% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен “. Приема се, че клаузата по чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 20 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и съответно не е породила правно действие.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „****" АД, с който признава иска и в тази връзка моли да не бъдат уважавани доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Депозирана е писмена молба, с която иска се поддържа и се моли за уважаването му. Изразява се подробно становище по същество на спора.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, в която е изразено становище по същество на спора и е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на действащата нормативна уредба, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

По делото се установява по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит №**** от 12.11.2020г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата от 800лв. за срок от 18 месеца, ведно със договорна лихва от 41,00% /с преференциални лихва от 28,80%/ и ГПР от 49,65%.

В случая кредитното правоотношение попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, поради което императивните разпоредби на този закон следва да бъдат служебно съобразени и приложени от съда.

Съгласно трайната съдебна практика и теория добрите нрави са морални 2 норми, на които законът е придал правно значение, тъй като правната последица от тяхното нарушаване, е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Добрите нрави предполагат еквивалетнтост на престациите и при явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.

Оспорената с исковата молба разпоредба на чл. 10 от договора предвижда задължение за ищеца за неустойка при непредставяне на обезпечение съобразно чл. 20 от договора - в срок от три работни дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени условия.

Уговореното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за заем, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е. потребителят) не предостави срок обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или учредяване на банкова гаранция. Такова договаряне обаче противоречи и заобикаля изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на 3 длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

От така изложената фактическа обстановка следва, че посочената разпоредба е в разрез с добрите нрави, поради което е нищожна.

С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна искова претенция е основателна, поради което подлежи на уважаване.

Предвид нейното уважаване, съдът не следва да разглежда предявените в условията на евентуалност исковите претенции.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на 5 лв. в тежест на ответника. Ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат Б. Б.. В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на минималния размер от 300 лв., на основание чл. 38 ЗА, доколкото е представлявал своя близка, макар и затова да не са представени доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „****“, бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, ап.14, че клаузата на чл. 10 от сключения между страните Договор за потребителски кредит №**** от 12.11.2020г., с която е уговорено заплащането на неустойка, е нищожна, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление 4 гр.****, ап.14 да заплати на адв. Б. Б. Б., АК - София, адрес: град ****, ул.

„****“ № 34, ет.3, офис 6, сумата от 300 лева /триста лева/, на основание чл.

38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА.

ОСЪЖДА „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, ап.14 да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.

„****“, бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2, разноски в размер на 50 лева, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5