Решение № 116 от 16.05.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Враца, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500136 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба вх.№ 2000/07.02.2025г. от Н. А. А. , с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника му адв.Р. Г. М.-Х. от АК-Враца, със служебен адрес *** против Решение рег.№ 52/23.01.2025 г. по гр.д.№ 2499/2024 г по описа на РСВраца, с което са отхвърлени предявените от Н. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***, против К. Д. Х. - Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, искове, както следва:

1/иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 080,25 лв.

/левовата равностойност на 500.00 евро плюс 100,00 лв./, представляваща главница по сключен на 22.12.2022 г. между Н. А. А., като заемодател и К. Д. Х., като заемател устен договор за паричен заем; 2/ иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 191,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г.; 3/ иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 230,25 лв., представляваща стойността на заплатен от Н. А. А. билет за ферибот Талин-Хелзинки за 24.12.2022 г., включващ лек автомобил и двама пътници – К. Д. Х. и съпруга й, след сключен между Н. А. А. и К. Д. Х. устен договор за поръчка с уговорка, че стойността на билета ще му бъде възстановена до 25.01.2023 г.; 4/ иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 40,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г.

Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място сочи, че първостепенния съд приел в мотивите си за безспорно обстоятелството, че Н. А. е предал на ответницата сумата от 500 евро и сумата от 100 лв. на 22.12.2022 г., когато ги е изтеглил от клон на Пощенска банка гр.Враца, но в мотивите си 1 отразил, че е спорно основанието за постъпване на тези суми в патримониума на ответницата К. Н.. В случая е налице разписка за тези парични суми, върху която е положен подписа на ответницата и тя не оспорвала този факт.

Не било установено, че тези пари били дадени на Н. и съпруга й за извършване на хамалски услуги, а именно за изнасяни вещи от апартамента на жалбоподателя и превоз на багаж до Финландия, видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.

На второ място сочи в жалбата, че неправилно решаващият съдия приел, че въпреки предаване на горепосочените суми (от 500 евро и от 100 лв.) от въззивника на въззиваемата Н. не означавало сключване на договор за заем, поради липса на данни. Игнорирал показанията на св.Т. И., поради липса на нейни непосредствени впечатления от тази сделка и не ги приел за достоверни.

Счита, че действително тази свидетелка няма лични възприятия от сделката за заема, но тя черпила сведения от нейната майка, което е косвено доказателство за съществуването й.

На трето място въззивника навежда твърдения, че неправилно районния съд дал вяра на свидетелите на ответницата (нейната майка и нейния съпруг), които са заинтересовани от изхода на делото. Сочи, че показанията на св. В. кореспондират със свидетелските показания на св.Т. И. доказващи предаването на сумите от ищеца на ответницата като заем, които следвало да ги върне.

Освен това вещите транспортирани до Финландия не били тези, които сочели свидетелите, а били 6 тенекии с мед и книги.

Сочи, че показанията на св. Н. не кореспондирали с показанията на св.Т.И. доказваща, че ищеца е финансирал пътуването на ответницата до Финландия с дадените пари в заем, както и закупуване на билетите им за ферибота Талин- Финландия.

На следващо място в жалбата се сочи, че ответницата и съпругът й отричали, че следвало да се завърнат до края на 2022 г. във Финландия за получаването на социални финансови помощи от Финландия, като твърдели, че не страдат от липса на финанси, видно от показанията на св. В.. Въззивника сочи, че ако това не е била причината за пътуването им до Финландия, теса могли да транспортират багажа и по-късно, т.е. след 01.01.2023 г. Тези обстоятелства не са коментирани от първостепенния съд в мотивите на съдебният му акт.

Въззиника моли да бъде уважена жалбата му с всички законни последици, като въззивния съд отмени атакуваното решение на РС-Враца, като неправилно и необосновано и да постанови друго решение, с което да уважи предявения установителен иск от Н. А. против К. Н. с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Моли да му бъдат присъдени направените деловодните разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил въззивна молба, имаща характер на писмен отговор от въззиваемата К. Д. Х., с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.

В отговора се излагат доводи, че показанията на свидетелката Т. И. са фалшиви, тъй като тя не била присъствала на разговора и уговорката между страните по делото за пътуването по настояване на Н. А., нито е присъствала на пренасянето на мебелите.

Твърди, че ищеца бил продал жилището си и новите собственици не желаели мебелите. Сочи се още в отговора, че въпреки това почти 2/3 от мебелите останали в жилището, защото ищеца не пожелал да плати 800 лв. на фирма да извози мебелите, а тя и съпругът й изнесли според силите си.

Моли съдът да обърне внимание на защитата на ищеца да не набеждава св. А. В., както и въззиваемата Н. относно посочените в жалбата обстоятелства.

Въззиваемата Н. потвърждава в отговора, че не й се налагало да пътува до Финландия в края на 2022г., а то е осъществено по настояване на въззивника Н. А. за превоз на негови покупки от България и вещи от продаденото жилище.

Процесните суми предмет на делото били похарчени заради ищеца, а именно за гориво на буса и билет на ферибота и тя няма никакви облаги или обогатяване от тези средства.

2

Сочи, че поради създалата се ситуация и даването на показанията в полицията и в съда, тя получила паник атаки и здравословното й състояние се влошило.

С писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивника Н. А. А. се явява лично и с процесуалния си представител, който поддържа въззивната жалба и желае нейното уважаване. Претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК с въззивната жалба.

Въззиваемата страна К. Д. Х. - Н. се явява лично и оспорва въззивната жалба, като желае първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е бил сезиран със заявление подадено от Н. А. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К. Д. Х. за заплащане на следните суми: сумата от 1 080,25 лв. /левовата равностойност на 500.00 евро плюс 100,00 лв./, представляваща главница по сключен на 22.12.2022 г. между Н. А. А. като заемодател и К. Д. Х. като заемател устен договор за паричен заем; сумата от 191,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г.; сумата от 230,25 лв., представляваща стойността на заплатен от Н. А. А. билет за ферибот ТалинХелзинки за 24.12.2022 г., включващ лек автомобил и двама пътници – К. Д. Х. и съпруга й, след сключен между Н. А. А. и К. Д. Х. устен договор с уговорка, че стойността на билета ще му бъде възстановена до 25.01.2023 г.; 40,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.06.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 1139/13.06.2024 г. по ЧГД № 1844/2024г. по описа на РС-Враца за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и са присъдени разноски: 30,87 лв. внесена държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника К. Д. Х., чрез нейния вуйчо И. А. Г. на 26.06.2024г., която в срока по чл. 414 от ГПК подала възражение вх.

№ 9128/28.06.2024г. срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което е инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК в законоустановения срок.

Предявен е установителен иск от Н. А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата К. Д. Х.

- Н., че същата му дължи следните суми: 1080,25 лв. /левовата равностойност на 500.00 евро плюс 100,00 лв./, представляваща главница по сключен на 22.12.2022 г. между Н. А. А. като заемодател и К. Д. Х. като заемател устен договор за паричен заем; сумата от 191,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г.; сумата от 230,25 лв., представляваща стойността на заплатен от Н. А. А. билет за ферибот ТалинХелзинки за 24.12.2022 г., включващ лек автомобил и двама пътници – К. Д. Х. и съпруга й, след сключен между Н. А. А. и К. Д. Х. устен договор с уговорка, че стойността на билета ще му бъде възстановена до 25.01.2023 г.; 40,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.06.2024 г. до окончателното им изплащане; включително и направените в заповедното производство разноски: 30,87 лв. – заплатена държавна такса и 400,00 лв. – 3 адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1139/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1844/2024г. по описа на РС-Враца.

В исковата молба ищеца навежда твърдения, че ответницата е негова племенница (дъщеря на сестра му А. А.а), която заедно със съпруга си и пълнолетната им дъщеря живеят във Финландия от дълги години, като получават финансови социални помощи. Ищеца също от 20 години живее във Финландия и е пенсионер.

Ответницата и семейството й често идвали в България, тъй като си закупили къща в с.

Девене.

Ищеца твърди, че през м. декември 2022 г., преди Коледа, ответницата и съпругът й отишли при него в гр. Враца и го помолили да им даде пари в заем, за да могат с лек автомобил да се върнат във Финландия преди края на 2022 г., тъй като социалната система щяла да ги изхвърли, ако не се явят лично пред съответните служби. Ищецът обещал да помогне на ответницата, поради което на 22.12.2022 г. изтеглил 500 евро от банковата си сметка в „Пощенска банка”, които пари дал лично на ответницата, плюс още 100,00 лв. за получаването на които суми тя се подписала върху вносната оригинална бележка в същият ден. Сочи, че закупил по банков път билети за ферибот Талин-Хелзинки за ответницата и съпругът й, както и билет за автомобила им. Била налице устна уговорка с ответницата, тя да върне парите, които й бил дал в заем, както и разходите за закупуването на билети за ферибота до 25.01.2023 г.