Решение № 1407 от 21.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Пазарджик, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220100674 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от ищеца „*************“ ЕООД, ЕИК-************, със седалище и адрес на управление - гр. С......, район. ................., представлявано от управителите П. В. и Х. М., срещу А. В. Д., ЕГН: ********** с адрес: Г........., ..., ул. .................

В подадената искова молба се твърди, че същата е депозирана във връзка с Разпореждане № 1265 от 05.02.2025г. по ч.гр.д. № 5509/2024г. г. по описа на Районен съд Пазарджик , Гражданско отделение, получено на 12.02.2025г., с което ищецът бил уведомен, че длъжникът А. В. Д., ********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, и „..............“ с ЕИК: ********** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника А. В. Д., **********, че същият дължи на „...............“ с ЕИК: *********** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 5509/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик , и издадената Заповед за 1 изпълнение на парично задължение.

В молбата се твърди, че от фактическа страна, на 14.02.2022 година длъжникът А. В. Д., ЕГН: **********, бил сключил Договор за потребителски кредит № 791957 със „................., по силата на който получил сумата от 400.00лв., срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 400 лева в срок до 16.03.2022г., когато била падежирала съответната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Посочва се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сочи се, че страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди се, че било видно, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 791957 на 14.02.2022 г. по безспорен начин се установявало сключеният между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Сочи се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди се, че в случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване, което обосновавало според ищеца извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните 2 норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Посочва се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че в чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „........... да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че процесният договор е бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и, че същият е бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди се още, че при сключването на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Твърди се, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Сочи се, че ответникът А. В. Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „........ като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „............., ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., п.к. ..., бул. ..........., както и, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е било индивидуализирано в Приложение № 1, 3 извадка от което се твърди, че е приложена към исковата молба. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено ищеца на посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023г. Твърди се, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Посочва се, че с цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Твърди се, че връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Твърди се, че с оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Твърди се, че законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което, според ищеца, същото следвало да се счита надлежно извършено. Моли се съдът, ако приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. В тази насока се сочи и съдебна практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС.

Твърди се още с исковата молба, че ответникът А. В. Д., не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, както и, че към настоящия момент задължението все още не е погасено. Ищецът твърди, че с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът А. В.

Д., ЕГН: ********** дължи на „................, с ЕИК *********** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 5509/2024г., а 4 именно сумата в общ размер от 553.82 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 14.02.2022 г до 16.03.2022 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 141.82 лв. за период от 16.03.2022 г. до 12.12.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Твърди се ,че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения, както и, че същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Твърди се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. че претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника А. В. Д., ЕГН: **********, че същият дължи на „...........“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С....., п.к. ...., бул. ., представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 553.82 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 14.02.2022 г до 16.03.2022 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 141.82 лв. за период от 16.03.2022 г. до 12.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Посочено е, че по образуваното ч.гр.д. № 5509/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „.............“ ..... е 5 заплатило държавна такса в размер на 10,99 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл. 78 от ГПК се претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски – държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Моли се съдът да осъди ответника А. В. Д., ЕГН: ********** да заплати така описаните и сторени от дружеството – ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 5509/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик, Гражданско отделение, и по настоящото производство на обща стойност от 181,99 лв. В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, се моли съдът да предостави възможност на ищеца да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които да бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.