Решение № 23 от 11.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Наталия П. Неделчева

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502482 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №261232/08.04.2021г. е ДОПУСНАТО ИЗВЪРШВАНЕТО на СЪДЕБНА ДЕЛБА на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

*** с площ от 1835 кв.метра, находящ се в с.о."Кочмар" между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: за АНК. К. ЯНК., ЕГН **********- 252/1835; за М. К. В., ЕГН ********** 315/1835; за АНТ. Д. К., ЕГН **********- 333,333/1835; за Д. М. К., ЕГН **********-83,333/1835; за АНТ. М. К., ЕГН **********- 83,333/1835; за АТ.

ЗДР. АТ., ЕГН ********** и Т. П. АТ., ЕГН **********- 412/1835; за ХР. К.

ХР., ЕГН ********** и КР. СТ. ХР., ЕГН **********- 356/1835.

Постъпила е въззивна жалба от М. К. В., ЕГН ********** срещу Решение №261232/08.04.2021г. Според жалбоподателката, решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на същото, съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото, което е довело до формиране на неправилни правни изводи, а оттам - до постановяване на неправилно решение. На първо място счита, че е налице противоречие между действителната площ на имота и тази, посочена в делбените квоти на съделителите. От мотивите на решението става ясно, че е допуснат до делба имот с площ от 1842 кв.м.-която площ отговаря на посочената в СТЕ. При това положение разпределението между съделителите би следвало да има в знаменател 1842, а не 1835, както е записано в диспозитива на решението. Обратното означава, че 7 кв.м., от общата площ на имота биха останали отново в съсобственост, което не кореспондира нито с 1 целите на делбеното производство, нито със събраните по делото доказателства за действителната площ на имота. На второ място оспорва отредената и квота в размер на 315 кв.м.ид. части от целия имот, тъй като тя не отговаря на обема на притежаваните от М.В. права върху 500кв.м. ид.. части. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ищцата А.Я. е упражнявала фактическа власт върху реална част на имота, находяща се в северната му част, при положение, че същата част през цялото време е била в непрекъснато владение на жалбоподателката. Излага, че тя се легитимира като собственик на 500кв.м. по силата на дарствено разпореждане, обективирано в НА №157/1979г./за 1000кв.м./ и последваща разпоредителна сделка, извършена от нея в полза на М. К., обективирана в НА №200/1991г. Дори да се приеме, че нейният и на ищцата А.Я. праводател са се разпоредили с идеални, а не с реални части от своя имот, то по делото безспорно се установява, че М.В. е завладяла и своила западната част по вертикалата на имота, а Я.-източната част. Предвид границите по КП от 1988г., очевидно имотът на М.В. /посочена с погрешна фамилия Братанова в НА №64/1988г./ е разположен западно от този на А.Я.. Това обстоятелство било признато и потвърдено и от съпруга на ищцата в качеството му на свидетел. Жалбоподателката твърди, че след отчуждаването на собствената й част, тя допуснала А.Я. в имота, където в най-северната му част, със знанието, и без противопоставянето на собственика М.В. и с нейна помощ (в частност на съпруга й), ищцата изгражда временна постройка за нуждите на техния брат и праводател Б..

Счита, че ищцата по никакъв начин не би могла да придобие качеството на владелец, доколкото кумулативно е била допусната доброволно от жалбоподателката, а от другане е отблъснала владението на собственика. По изложените твърдения излага, че изводът на съда, че Я. владее реална част от имота е в пряко противоречие със събраните по делото доказателства, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено, а не на негово място да бъде постановено ново, с което делбата на имота с площ от 1842 кв.м. бъде допусната при следните квоти: за М. К. В. - 500/1842 кв.м, за А.К., Д.К. и А.К.

- 500/1842 кв.м, за А.А. и Т.А. -412/1842 кв.м.; за Х.Х. и К.Х. - 356/1842 кв.м„ за А.Я. -74/1842 кв.м., като бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. С молба вх. №22862/09.11.2021г. въззивницата уточнява, че не твърди в решението за допускане на делбата да е допусната фактическа грешка, поради което моли производството по въззивната жалба да бъде продължено.

Чрез депозирания писмен отговор, А.Я. оспорва въззивната жалба.

Счита, че по отношение на квотите, същата е до известна степен неясна тъй като не може да се установи дали жалбоподателката оспорва придобивното основание, на което всяка от страните е станала собственик на някаква част от имота. Посочва, че първ. съд изобщо не е зачел нотариалните актове на участниците в делбата. Ако жалбоподателката твърди придобиване по давност, тогава неизяснено остава твърдението на В. дали владее заедно с К.и, или срещу тях, тъй като на място материализирана граница между тях няма.

2

Моли съдът да не обсъжда нови твърдения, наведени в процеса несвоевременно пред първата инстанция. Поддържа тезата си, че недопустимо са уважени претенции на основание, което не е заявено от част от съделителите, или по начин, различен от заявения, като твърди, че е уважено възражение за придобиване по давност на сем. А.и, каквото те не са заявявали; уважено е възражение за давност общо от В. и сем. К.и-каквото също не е заявено от К.и; уважено е възражение за границите на владение, което също не е било материализирано на място. Поддържат тезата си за частична недопустимост на решението и материална незаконосъобразност.

Моли се да бъде съобразено от съда, че съпругът на съделителката Я. не е участвал в делбата, поради което решението и извършване на делбата на основание придобивна давност, осъществявана от нея, ще бъде нищожно.

Постъпила е въззивна жалба от АНК. К. ЯНК., ЕГН********** срещу решение №261232/08.04.2021г. Жалбоподателката счита, че с решението недопустимо са уважени претенции на основание, което не е заявено от част от съделителите или по начин, различен от заявените, като е уважено „възражение" за реализирана придобивна давност в полза на сем.А.и, каквото те не са заявили като основание на претенцията си - нарушен е чл.120 ЗЗД; уважено е „възражение" за реализирана придобивна давност ОБЩО В ПОЛЗА на М.В. и фамилия К.и, при условие, че подобно основание на претенцията за К.и не е заявено, като след това- без основание- на К.и е признато, че са придобили повече от половината от общо владяната от тях част; уважено е възражение за границата на владение между точки 19 - 23 по проведената тройна експертиза, като същата граница не е установено да е материализирана на място, и след като същата е спорна както между жалбоподателката, така и между К.и и В.. Според жалбоподателката, решението е недопустимо, тъй като са уважени претенции при определяне на квотите на основание, което не е заявено от страните, същевременно същият е незаконосъобразен -поради неправилно приложение на материалния закон чл.79 от ЗС, довело до явна необоснованост на съдебния акт по отношение на извода за придобиване на право на собственост на идеални части от имота в резултат на владение на реални части - без никакви доказателства да е било налице отблъскване на владението на другите съсобственици и дали всъщност - когато имотът се е ползвал - не е било налице разпределение на ползването. Твърди се и допуснато нарушение на материалния закон поради неприлагане на императивни правни норми - както тази по чл.200 ЗУТ- за която първоинстанционният съд излага мотиви защо не зачита, но и тази на чл.72 от Закона за наследството, установяващ минималните размери на поземлените имоти, които могат да се придобиват извън границите на урбанизираните територии. Според жалбоподателката, правилно съдът е приел, че въз основа на представените НА никой от съделителите не е придобил собственост на реална част от имота, съставляваща или годна да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, при което искът за делба е недопустим. Въпреки, че отрича сделките да водят до конверсия, първоинстанционният съд приема, че 3 е предавано владение на реални части, а не, че е извършено разпределение на ползването например. При пълна липса на доказателства е прието, че всеки от съсобствениците - включително и отв.Х.и, които не са съсобственици, са владеели реалните части от имота, които граници на владение практически не са били надлежно установени, тъй като наличните някога в имота огради са разрушени и повредени. Според жалбоподателката напълно липсват и доказателства да е налице владение срещу останалите съсобственици, включително и отблъскване на тяхна фактическа власт, защото всъщност е било налице разпределение на ползването, преди имотът да бъде изоставен от част от собствениците му. Твърди, че както В., така и К.и са придобили идеални части от имота на валидно правно основание - правни сделки и не могат да придобият реална част от имота на друго основание - заявена придобивна давност, която не е приложима за собственици на имота, придобили права на действително правно основание, защото никой не може да придобие собственост против собственото си юридическо основание.

Затова счита, че делбата следва да се извърши според правата, придобити от лицата, съобразно валидно извършени разпореждания от предходния собственик - Б.Ч.. Позовава се на съдебна практика, според която поземлен когато имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който при преценка реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като без значение е дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това да се допусне делбата на поземлен имот с идентификатор *** при квоти по една четвърт идеална част за 1. АНК. К. ЯНК. ЕГН **********; 2.М.

К. В. ЕГН **********; 3. ОБЩО ЗА АНТ. Д. К. ЕГН **********, Д. М. К.

ЕГН ********** И АНТ. М. К. ЕГН ********** /при квоти в дела им 4/6 ид.части за първата и по 1/6 ид.част за втория и третия/; 4. ОБЩО В РЕЖИМ НА СИО ЗА АТ. ЗДР. АТ. ЕГН ********** И Т. П. АТ. ЕГН **********, като бъдат изключени от делбата ХР. К. ХР. ЕГН ********** и КР. СТ. ХР. ЕГН **********.

Чрез депозирания писмен отговор, Хр. и Кр. Х.и оспорват въззивната жалба на А. Я. като молят същата да бъде оставена без уважение. Намират за неоснователни и несъстоятелни оплакванията за недопустимост на обжалваното решение. Считат за законосъобразни изводите на ВРС за възможността реална част от имота да бъде придобита по давност, тъй като имотът е бил извън регулация в периода, през който е текла. По изложените съображения молят решението да бъде потвърдено. Чрез депозирания писмен отговор, М.В. също възразява срещу тази жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че както чл. 72 ЗН, така и чл. 200 ЗУТ са неприложими в случая. Моли решението да бъде отменено, но по изложените в нейната възвивна жалба твърдения, като бъде постановено друго, с което делбата се допусне по посочените в нейната жалба квоти.

4

Постъпила е въззивна жалба от АНТ. Д. К. Д. М. К. АНТ. М. К..

Жалбоподателите обжалват първ. Решение в частта, с която е допусната делба на западната част от делбения имот с площ от 1000 кв. м., като считат, че в тази част решението е недопустимо. Твърдят, че още с отговора на исковата молба са оспорили допустимостта на иска за делба поради липса на съсобственост върху част от процесния имот, тъй като са придобили по силата на покупко-продажба идеална част с площ от 500 кв.м. от самостоятелен имот, целият с площ от 1000 кв. м„ разположен в западната част на делбения имот. В условия на евентуалност са направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху 500 кв. м. разположени в югозападната част на делбения имот. Считат, че неправилно съдът приема, че при трите разпоредителни сделки, осъществени от Б.Ч., няма посочени вътрешни граници. Вътрешна граница няма посочена само в нотариалния акт на М.В., но проследявайки хронологично сделките, точното местоположение на имота може да бъде установено по безспорен начин. Не е спорно между страните, както и този факт не е бил спорен между тях и по гр. д. №5886/2013 г. по описа на ВРС, че в нотариалния акт на А.Я. от 1988 г., с който тя получава имот с площ от 1000 кв. м., фамилното име на посочената като съсед М.В. е изписано грешно като „Братанова". Твърдят, че М.В. е установила фактическа власт върху 1000 кв. в западната част, поставила е ограда и е полагала грижи за тази част, А.Я. е получила собствеността на източната част от делбения имот, като неговата най-източна част е била ползвана от Б.Ч. до 1991г., когато той се разпорежда с нея в полза на Д.С..