Решение № 4296 от 11.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58489/2022
- Вид
- Решение № 4296
- Подписан
- 11.03.2024
- Състав
- НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
РЕШЕНИЕ
№ 4296 гр. С., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110158489 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на ответника Б. Д. Т., че дължи на ищеца сумите 6 704,93 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането; 705,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 23.04.2021 г.; 52,53 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 26,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 23.04.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. С., п.., с аб. № .., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28 250/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите 1 през процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че потребителят изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва до процесния имот и през исковия период да е доставяно количество топлинна енергия на претендираната стойност. Не следвало да се дължи и главница за дялово разпределение, доколкото липсвали доказателства за наличие на правоотношения между „Т..” ЕООД и етажната собственост, в която се намира процесният имот. В условията на евентуалност релевира възражение за настъпила погасителна давност на претендираното вземане.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
От приетия по делото и неоспорен нотариален акт от 31.07.2003 г. по дело № .. на нотариус Б.Я. се установява, че в полза на ответника Б. Д. Т. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот - апартамент на четвърти надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. С., п.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 2 предприятие и одобрени от Д. (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ...
Неоснователно е възражението на ответника за обратното по съображения, че не бил отправял искане пред ищеца за топлоснабдяване на имота. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от Д. публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна 3 енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т.." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно договор.
При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. В имота е имало 4 броя отоплителни тела, свързани към ВОИ, с поставени топломери, като не е имало узаконен водомер за топла вода. За исковия период не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите. Ето защо топлинната енергия за отопляване на имота е начислявана на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № .. за топлоснабдяването. Поради липсата на узаконен водомер топлата вода е начислявана на база брой две лица – потребители, по 140 литра на ден за един човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата по т. 6.1. 1. От приложението към Наредба № .. и Наредба № . на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, разпределена на база на пълен отопляем обем на имота от 290 куб. метра.Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № .. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване по реални отчети от фирмата за топлинно счетоводство и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за 4 месеците, попадащи в исковия период.
Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. В чл. 70, ал. 2 от Наредба № . от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от същата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 - като отоплителни тела без уреди.
Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредбата изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, ответникът да е осигурявал достъп до имота през периода, в който са начислявани суми на база служебен отчет за отоплени и за битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп. Не се твърди и да е поискал от дружеството проверка от служител за установяване на конкретните и точни показания на топломерите и на водомера. Напротив от представените от третото лице помагач протоколи за отчет се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет до процесния имот през исковия период, което е удостоверено със свидетели.