Определение № 882 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902521 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК- Застраховане“, подадена чрез пълномощника му адвокат Д. Х., против решение № 688/11.05.2022 г. пост. по гр.д.№ 3496/2021 г., по описа на Софийския апелативен съд, Г.К., 8 състав, с което след частична отмяна на решение № 263662 от 4.06.2021 г., пост. по гр.д. № 12962/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., 14 състав по предявените от С. А. С. и Е. П. С. против застрахователното дружество искове с правно основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в отхвърлителната му част, касаторът е осъден да заплати на всеки един от тях допълнително сумите от по 26 000 лв., представляващи разликата над присъдените суми от по 72 000 лв. до дължимия размер от по 98 000 лв., дължими като застрахователни обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на техния син Е= С.ов С., настъпила в пряка причинно- следствена връзка с пътнотранспортно произшествие, осъществено на 21.10.2019 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а. „Мерцедес Ц 250“ с peг. № СА 3932 ТТ, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/ 119000456216, с валидност от 8.02.2019 г. до 7.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 1.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която на всеки от ответниците по касация е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. до пълния присъден размер от по 98 000 лв.

В касационната жалба са инвокирани оплаквания за нищожност, евентуално за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и 1 процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се, че решението е нищожно, тъй като не съдържа предвиден в разпоредбата на чл. 236. ал. 1, т. 7 от ГПК реквизит - посочване на банковата сметка, по която да бъдат преведени присъдените на ищците суми, или друг посочен от тях начин на плащане.

Изложени са съображения за неговата неправилност, с довода, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е формирал мотиви относно всички критерии, свързани с неговия размер, в частност за общественото положение на пострадалия, а съдържащите се в решението такива за отношенията между пострадалото лице и ищците касаторът счита за формални и бланкетни. Поддържа се, че обжалваното решение не отразява решаващата дейност на въззивния съд като втора по ред инстанция по съществото на спора и не съдържа мотиви, свързани с осъществена от него самостоятелната преценка на доказателствата и произтичащите от тях фактически и правни изводи. Твърди се, че макар да е посочил, че икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, въззивният съд не е изложил съображения за начина, по който тя влияе върху предмета на делото и дали води a priori до завишаване на справедливите размери на застрахователните обезщетения. Поддържа се, че присъдените обезщетения са с необосновано завишен размер, който противоречи на принципа на справедливото възмездяване на претърпените вреди, както и че въззивният съд не е взел предвид безспорно установени по делото факти и обстоятелства, от значение за определяне на техния размер, а само формално е посочил обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени, без реално да ги съпостави с действително справедливия размер на обезщетенията. Посочено е, че при определяне размера на обезщетенията съдът не е съобразил и съществуващите в страната конкретни икономически условия към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и в частност нивото на брутния вътрешен продукт [на човек от населението], размера на минималната и средна работни заплати и икономическия ръст. Инвокирано е оплакване, че даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за определяне на наличието и/или липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице, а оттам и на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, противоречи на закона и на постоянната практика на ВКС. Поддържа се неправилност на решението в частта, в която въззивният съд е приел, че доказаният принос на пострадалия за настъпване на процесното събитие и на вредоносните последици от него се равнява на 30%, като е оставил без уважение възраженията за съпричиняване, различни от непоставянето на предпазен шлем от страна на пострадалия. Изложено е, че съдът неправилно е отчел приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, доколкото от събраните в първоинстанционното производство доказателства, включително и от заключението на автотехническата експертиза е установено, че той се е возил на мотоциклета без поставен предпазен шлем, което счита за пряка и непосредствена причина за настъпване на тежката черепно-мозъчна травма, причинила смъртта на лицето, доколкото при неговото използване, той не би получил такава травма, респ. тя не би довела до летален изход. Наведен е довод, че при тези 2 обстоятелства приносът на пострадалия за настъпване на вредите е поне равен на този на делинквента. Посочено е също, че в нарушение на закона въззивният съд е оставил без уважение възражението на застрахователя за принос на пострадалия, който се е качил на кросов мотоциклет, непредназначен за превоз на пътници, доколкото не е бил оборудван със седящо място и степенки за пътник, а единствено със седалка за водача, за което са били ангажирани както писмени, така и гласни доказателства. Твърди се, че въззивният съд неправилно е игнорирал показанията на свидетеля – водач на лекия автомобил „Мерцедес“ за това обстоятелство, които е намерил за необективни, поради неговата заинтересованост, тъй като макар свидетелят да е и делинквент, удостоверените от него обстоятелства относно броя на седящите места на мотоциклета, които е възприел лично, не касаят собственото му поведение, а са свързани с възражението за съпричиняване. Оспорен е и изводът на въззивния съд, че качването на пострадалия в превозно средство, което не е предназначено за превоз на пътници не е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, с довода, че той противоречи на доказателствата по делото и на правилата на физиката и логическите възприятия. Неправилно, според касатора, е и становището на съда за липсата на независимо съизвършителство, поради липсата на правоспособност на водача на мотоциклета, поради това, че не се намира в пряка причинна връзка с произшествието, тъй като начинът на настъпването му сочи, че не е обусловила настъпването на вредите.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован със следните въпроси :

1. Следва ли съдът да цени допустими, събрани в наказателно производство и приложени по гражданското дело доказателства и да формира вътрешното си убеждение и мотиви, съобразно така събраните доказателства?;

2. Следва ли съдът да изключва от доказателствата по делото показания на свидетел-очевидец и делинквент, които не касаят собственото му поведение, но касаещи пряко възприети и обстоятелства?;

3. Следва ли съдът при определяне обема на съпричиняване на пострадалото лице и при наличие на поредица от действия/бездействия от значение за приноса му, да разгледа поотделно всяко действие/бездействие и да определи обем на приноса за всяко от тях, или следва да вземе предвид кумулативното им наличие и да определи един общ обем принос на делинквента? ;

4. Следва ли съдът при определяне обема на съпричиняване на пострадало лице да съобрази пряката и непосредствена последица за настъпване на вредоносния резултат?

Когато тази пряка и непосредствена причина се дължи на действие/ бездействие на пострадалия, допустимо ли е съдът да определи принос равен или надхвърлящ този на делинквента?;

5. Какви са правните последици на решение, постановено при липса на задължителен реквизит, съобразно нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК?

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди 3 въззивният съд се е отклонил от съдебната практика, обективирана в решение № 144/27.12.2016г. по т.д. № 1000/2015 г. на ВКС; решение № 666 от 1.03.2018 г. по в.гр.д. № 4041/2017 г. на САС; решение № 1840 от 13.07.2018 г. по в. гр. д. № 714/2018 г. на САС; решение № 2836 от 1.12.2018 г. по в. гр. д. № 3366/2018 г. на САС; решение № 10 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 8/2020 г. на БАС.

Изложено е, че въззивният съд се е произнесъл по възражението на касатора за наличието и/или липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице, а оттам и за определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, в противоречие с нормата на 51, ал.2 от ЗЗД и практиката на ВКС, обективирана в решение № 147/05.12.2017 г. по т.д.№ 60341/2016 г. на ВКС; решение № 145/18.12.2014 г. по т.д. № 4332/2013 г. на ВКС; решение № 354/23.01.2019 г. по т.д.№ 840/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 69/31.07.2020 г. по т.д. № 2461/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 60023 от 2.08. 2021 г. на ВКС по т.д.№ 2956/2019 г., II т. о., Т. К.; решение № 60154 от 20.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1071/2020 г., I т. о., Т. К.; решение № 54 от 4.06.2020 г. по т. д. № 1018/2019 г., на ВКС, II т. о., Т. К.

Формулирано е искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и за неговата отмяна в частта, с която касаторът ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е осъден да заплати на ищците С. А. С. и Е. П. С. сумата над общо 60 000 лева - по 30 000 лева за всеки ищец, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 21.10.2019 г., както и да му присъди сторените разноски.

Ответниците по касация С. А. С. и Е. П. С. оспорват касационната жалба.

В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника им адв. П. от САК, изразяват становище, че не е налице посоченото в касационната жалба основание на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане.

Поддържа се, че в касационната жалба не е посочено конкретно противоречие на обжалваното решение с такова, постановено от Върховния касационен съд, независимо от твърдението на касация, нито е посочен съществен материалноправен въпрос, от значение за предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл неправилно. Наведен е довод, че във връзка с оплакването за допуснато нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, касаторът не е посочил кой от принципно указаните от Върховния касационен съд критерии за справедливост не е бил приложен правилно от постановилия го въззивен съд. Изложено е, че решението е постановено в съответствие с указанията, дадени в т. ІІІ от ППВС № 4/1961 г., като съдът е съобразил всички критерии, относими към определяне на неговия размер – възрастта на пострадалия, отношенията между него и ищците- негови родители и дълбоките и необратими негативни последици, които смъртта на единствения им син е нанесла върху тяхната психика. Считат, че с обжалваното решение въззивният съд правилно е определил както размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение в размер на по 140 000 лв. за всеки един от тях, така и процента на неговото намаление поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна 4 на пострадалия, изразяващо се в пътуване без предпазна каска и е достигнал до правилен извод за основателност на всеки от исковете за обезщетяване на понесените неимуществени вреди в размер на 98 000 лв. за всеки от ищците- родители на починалия при пътнотранспортното произшествие. С позоваване на чл. 499, ал. 7 от КЗ, ответниците по касация оспорват възражението на застрахователя за независимо съпричиняване на вредите от водача на мотоциклета, с довода, че застрахователите са солидарно отговорни пред увредения, аналогично на солидарната отговорност на делинквентите, която е застрахована от тях, поради което независимо дали е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на мотоциклета, касаторът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ отговаря пред увредените лица за цялата сума на обезщетението. Считат, че възражението е неоснователно и по същество, тъй като от приетата без възражения автотехническа експертиза е установено, че мотоциклетистът се е движел с разрешена за населено място скорост и по път с предимство.

Разпечатката съдържа 26 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f7f10a5-edd4-4658-907a-a48f7b0993fd