Решение № 436 от 05.03.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 436

Кърджали, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ канд № 20257120600642 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Е. Н. Т. от [населено място], [община], действаща чрез адв. К. Б., против Решение № 64/22.10.2025 г., постановено по АНД № 170/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25-0318-000460/12.08.2025 г., издадено от началник на Районна управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с което на Е. Н. Т. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 19.07.2025 г. в [община] на [път] № [номер].

Счита, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон.

Излага съображения, че описаното в НП деяние е несъставомерно, поради липса на виновно поведение от страна на касатора. По делото не било доказано на мястото на произшествието да е имало поставен пътен знак, сигнализиращ опасност от животни на пътя, с което у водача да се формира знание или предположение, че на пътното платно ще излезе животно, пресичащо пътното платно. В случая, излязлото на пътното платно куче се явявало непредвидимо обстоятелство, с което касаторът нямало как да се съобрази изначално, предвид липсата на сигнализиращ пътен знак.

Предвид горното счита, че описания в НП деяние попада в хипотезата на чл. 15 от НК, изключваща отговорността на касатора поради липса на виновно поведение от негова страна, респ. поради това, че не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 64/22.10.2025 г., постановено по АНД № 170/250 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което отмени процесното наказателно постановление. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Б., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения.

Ответникът по касация – Началник на Районно управление - Кирково към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., оспорва касационната жалба като неоснователно и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 25-0318-000460/12.08.2025 г., издадено от началник на РУ - Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Е. Н. Т. от [населено място], [община], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 19.07.2025 г. в [община] на [път] № [номер]. С решението е осъдена жалбоподателката да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след коeто е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Изложил е съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установило, че жалбоподателката Т. не е съобразила скоростта на управляваното от нея МПС с релефа на местността, при което на прав участък от пътя не е успяла да спре и е блъснала с автомобила си животно, пресичащо пътното платно, поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие. Счел е, че минимално наложеното наказание е било правилно определено.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводът за противоречие на оспорения акт с материалния закон закона, изложен в касационната жалба на Е. Н. Т. от [населено място], е неоснователен и релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, по следните съображения:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В изречение 2-ро на посочената разпоредба е регламентирано и задължението за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай на Е. Н. Т. от [населено място], [община], е вменено извършването на административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 19.07.2025 г. в [час] в [община], на [път] № [номер], [км.]. , в посока от [населено място] към ***, управлявайки лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, на прав участък от пътя блъска животно/куче/, пресичащо платното за движение, губи контрол над управлението на автомобила, от което настъпва ПТП с материални щети по МПС.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, на релевантната дата и място, Т. е загубила контрол над управляваното от нея МПС, вследствие на пресичащо пътното платно животно, като същата не е успяла да спре движението на автомобила и е блъснала животното с предната част на превозното средство. Липсва каквото и да е съмнение, че в конкретния случай, вследствие на поведението на касатора е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Свидетелите са категорични, че на процесния пътен участък/на разклона за [населено място]/ е имало поставен предупредителен знак за поява на животни, както и че ако автомобила е бил управляван със съобразена скорост, настъпилото ПТП би могло да бъде предотвратено. От извършен преглед на изображенията в Street view на Google maps на мястото, където е настъпило процесното ПТП, е видно, че пътния участък е сигнализиран с пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни“, както в посока [населено място], така и в посока ***. Последното, съчетано с обстоятелството, че произшествието е настъпило в първия час на денонощието, респ. в условията на тъмнина, аргументира извод, че касатора, в качеството си на водач на МПС, е следвало да вземе предвид всички фактори, влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото в случая е било пресичащото пътното платно животно – куче, респ. Т. е била длъжна и е могла да предвиди тази опасност и съответно да реагира и да я избегне. Предвид това в конкретния случай не се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Касаторът Т. е управлявала автомобила в зоната на действие на предупредителен пътен знак със скорост, която не й е позволила да вземе съответните мерки за безопасност и да предотврати сблъсъка с животно, появило се на пътното платно.

С оглед горното настоящия касационен състав счита, че описаното в оспореното НП нарушение се явява доказано от обективна и субективна страна, респ. безспорно е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

За съставомерността на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е необходимо в акта за нарушение и наказателното постановление да бъде посочена точно скоростта на движение, с която се е движело превозното средство при настъпването на ППТ. Съставът по посочената разпоредба не изисква това, както вече бе посочено по-горе. На Е. Т. не е вменено нарушение за управление с превишена над допустимата за пътния участък скорост, респ. нарушение по чл. 21 от ЗДвП, което да изисква описание на конкретната скорост и как е била установена тя.

Следва да се отбележи, че несъобразената скорост в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП може да се определи вследствие на наличието на различни обстоятелства, обосноваващи извода, че нейната величина е несъответстваща на конкретните пътни условия. Едно от тях е и липсата на спирачен път, респ. липсата на спирачни следи непосредствено преди и по време на настъпването на произшествието, което взето в съвкупност със съответния пътен участък, какъвто е и настоящият случай, независимо от липсата на конкретни данни за величината на скоростта на МПС, е достатъчно основание да се приеме, че е налице несъответствие между скоростта и възможността безопасно да се управлява.