Решение № 572 от 03.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Б., 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200501006 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя „В.С.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Ц.Ш.“ № 141, представлявано от адв. С. К., против Решение № 607/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 933/2024г. по описа на Районен съд Б.. В жалбата се правят оплаквания за това, че атакуваното решение е постановено при явно нарушение на материалните и процесуалните правила. Твърди се, че ответникът е бил лишен от възможността да участва по делото, доколкото не е надлежно призован, вкл. не е получил препис от решението. Сочи се, че районният съд е допуснал недопустимо изменение на иска. Твърди се, че за част от процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с друго лице, след 05.10.2021г. е останал повторно без работа, но правоотношението му е прекратено с друг работодател, а не с жалбоподателя. На следващо място се сочи, че ищецът вече е получил обезщетение за целия исков период, за което пред районния съд са ангажирани доказателства. Районният съд не е разгледал и въпроса за направеното възражение за прихващане. С уважаване на предявения иск на практика ответното дружество е задължено да заплати два пъти сума за едно и също нещо. Прави се възражение и срещу адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца пред първата инстанция. Направено е искане за обезсилване, респ. отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски.

1

Препис от жалбата е връчен на другата страна, която не е подала писмен отговор.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:

Районен съд Б. е сезиран с иск, предявен от ищеца Н. И. Ч. срещу ответника „В.С.“ ЕООД за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 05.10.2021г. - 21.11.2021г. в размер на 1066,36 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Предявеният осъдителен иск е уважен от първоинстанционния съд.

По делото не се спори, че ищецът е работил в ответното дружество на трудов договор на длъжността „Охранител, патрулен автомобил“. Не е спорно и това, че трудовото му правоотношение е прекратено със заповед, издадена от управителя на ответното дружество от дата 10.05.2021г. на осн. чл. 71, ал.1 КТ, връчена на служителя на 21.05.2021г. Ищецът е атакувал пред съда уволнението си, като с решение, постановено по гр. дело № 1865/2021г. по описа на Районен съд Б. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и му е присъдено обезщетение за оставане без работа за целия шестмесечен период /21.05.2021г. - 21.11.2021г./. С влязло в сила решение Окръжен съд Б. е потвърдил решението на районната инстанция в частите, с които уволнението е отменено, ищецът е възстановен на работа и е присъдено обезщетение за оставане без работа за периода до 30.06.2021г., вкл. Решението на районния съд е обезсилено в частта, с която е присъдено обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2021г. - 21.11.2021г., като горната инстанция е приела, че пред първата инстанция е направено недопустимо изменение на този иск чрез добавяне на нов период и сума, което на практика представлява предявяване на изцяло нов иск.

Няма спор, че след постановяване на първоинстанционното решение районният съд е издал изпълнителен лист, с който „В.С.“ ЕООД е осъден да заплати на Ч. обезщетение за оставане без работа в размер на 4567,20 лв. за целия шестмесечен период – от 21.05.2021г. до 21.11.2021г., ведно със законната лихва. По издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 251/2022г. по описа на ЧСИ С.Я.. Представени са доказателства, видно от които сумата по изпълнителния лист е заплатена изцяло в полза на уволнения служител. От служебно направена справка се установява, че след обезсилване на част от решението на районната инстанция, в частта относно присъденото обезщетение за оставане без работа, Окръжен съд Б. е издал в полза на „В.С.“ ЕООД обратен изпълнителен лист за сумата 3039, 70 лв. (разлика над сумата 1527, 50 лв. до сумата от 4567, 20 лв.), която дружеството е било осъдено да заплати по гр.д. № 1865/2021 г. въз основа на Решение № 34 от 24.01.2022 г. на Районен съд Б., последното обезсилено за посочената сума с Решение № 471 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 213/2022г. но описа на Окръжен съд Б..

Пред настоящата съдебна инстанция е представено удостоверение, видно от което въз основа на издадения обратен изпълнителен лист е 2 образувано изп. дело № 114/2024г. по описа на Борис Велинов и сумата по него е събрана.

Пред първата съдебна инстанция е представено удостоверение, видно от което последното получено трудово възнаграждение от ищеца, за времето в което е работил при ответника е 690 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Пред районния съд е предявен осъдителен иск от И.И. Ч. срещу бившия му работодател – „В.С.“ ЕООД, с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ във вр. с чл. 344, т. 3 КТ – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. За да бъде уважен така предявеният иск работникът следва да докаже, че е бил незаконно уволнен и в резултат на това е останал без работа за исковия период, който е максимум шест месеца, както и размерът на претендираното обезщетение.

В случая не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника „В.С.“ ЕООД е прекратено на 21.05.2021г. Със съдебно решение, влязло в сила на 11.10.2022г., уволнението е признато за незаконно. Следователно за периода 21.05.2021г. - 21.11.2021г. в полза на ищеца е възникнало право да претендира обезщетение за оставане без работа. С влязло в сила решение обезщетение за периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г., вкл. е присъдено. За останалия период няма произнасяне по същество с влязъл в сила съдебен акт, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода след 01.08.2021г. до 21.11.2021г. е допустим. По настоящото дело, след направено изменение на иска, чрез намаляване на размера на исковата сума и периода е претендирано обезщетение за оставане без работа за периода 05.10.2021г. - 21.11.2021г. в размер на 1066,36 лв. По делото не се спори по отношение размера на исковата сума за визирания период, поради което в тази насока не е назначавана експертиза. Отделно от това са представени доказателства, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца при ответния работодател е 690 лв. При това положение за периода 05.10.2021г. - 21.11.2021г. дължимото обезщетение като размер действително е 1066,36 лв.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че пред първата инстанция е направено изменение на иска, което е недопустимо. Видно от протокол от проведено о.с.з на дата 05.08.2024г. е направено изменение на иска чрез намаляване на периода, за който се претендира обезщетение, в тази връзка е намалена и исковата сума. Първоначално претенцията е била за периода 01.08.2021г. - 21.11.2021г. и за сумата 2393,18 лв., след изменението е за периода 05.10.2021г. - 21.11.2021г. и за сумата 1066,36 лв. При направеното изменение не е налице едновременна промяна на основание и петитум.

Единствено е налице промяна в петитума чрез намалявана на исковата 3 претенция и период, поради което направеното изменение е допустимо.

Неоснователни са и оплакванията за това, че липсва причинно следствената връзка между оставането без работа и прекратяване на спорното правоотношение, доколкото оставането без работа е в резултат на прекратяване на друго правоотношение. Пред първата инстанция е представена справка за сключените трудови договори с ищеца. Видно от същата процесното правоотношение, за което се претендира обезщетение за оставане без работа, е възникнало на 04.11.2020г. и е прекратено на 21.05.2021г. Едновременно с това е съществувало и друго трудово правоотношение между ищеца и друг работодател, за периода 07.10.2020г. 05.10.2021г. Няма законова пречка работник или служител да може да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по основното си трудово правоотношение. Законът не забранява едновременното съществуване на няколко трудово - правни връзки, освен ако противното не е уговорено между страните. При незаконно уволнение по някои от трудовите договори, както е в случая с възникналото правоотношение с „В.С.“ ЕООД, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор.

В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал възнаграждение, както и неговият размер. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 КТ. Настоящият случай е именно такъв, поради което работникът има право на обезщетение за целия шестмесечен период, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение, което за визирания период е 1066,36 лв.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за това, че предявеният иск следва да се отхвърли, респ. да се уважи направено възражение за прихващане, доколкото въз основа на издаден изпълнителен лист, по който е присъдено обезщетение, обхващащо и процесния период в полза на работника е заплатена претендираната с исковата молба сума.

Действително след постановяване на решението по гр. дело № 1865/2021г. по описа на Районен съд Б., с което искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа е уважен за периода 21.05.2021г.-21.11.2021г. /целият шестмесечен период/ за сумата 4567,20 лв. е издаден изпълнителен лист, доколкото в тази част решението подлежи на предварително изпълнение по чл.

242, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства, видно от които въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и сумата е заплатена изцяло. Впоследствие решението, в частта с която е присъдено обезщетение за периода след 01.08.2021г. до 21.11.2021г. и за сумата 3039,70 лв. е обезсилено от по-горната инстанция. Във връзка с това обезсилване и по искане на „В.С.“ ЕООД е издаден обратен изпълнителен лист за сумите, които са събрани по обезсилената част на решението. Т. е работодателят разполага с изпълнителен титул, въз основа на който може да събере недължимо платените в полза на работника суми по обезсиленото решение. Пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства, видно от които 4 сумите по обратния изпълнителен лист са заплатени от страна на Ч. в полза на „В.С.“ ЕООД. При това положение няма как да се приеме, че настоящият иск е неоснователен. Действително въз основа на първоначалния изпълнителен лист, издаден в полза на служителя Ч., са събрани всички дължими суми по присъденото първоначално обезщетение. Същевременно обаче е издаден и обратен изпълнителен лист в полза на работодателя за част от обезщетението за оставане без работа /включващо и процесния период/ и тези суми също са събрани. Ето защо не са налице предпоставките за извършване на прихващане.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за това, че пред първата инстанция ответното дружество е било нередовно призовано и по този начин не е имало възможност да участва в разглеждане на делото и да осъществи правото си на защита, както и не му е връчен препис от решението.