Определение № 794 от 10.12.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Ловеч, 10.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500535 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Образувано е по частна жалба № 7321 получена на 18.11.2021 г. ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Радина И.а Илиева срещу разпореждане от № 2089/03.11.2021 г. на Районен съд – Тетевен постановено по ч. гр. д. № 929/2021, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на „Профи Кредит България"ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ИВ. СТ. ИВ. с настоящ адрес в гр.Тетевен, Ловешка област за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 237,50 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 495,46 лева.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК "Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това." Обсъжда практика на Окръжен съд - Варна съгласно която се приема, че: в разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неморално е самото искане.

Твърди,че в практиката противоречието със закона по смисъла на чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК се свързва например с хипотези, когато със заявлението е поискано предаването на движими вещи, извадени от граждански оборот, които са били предмет на престъпление или поставени под особен правен режим /наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси движими вещи, които са паметници на културата и т. н. /, т. е.

1 хипотези, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 от ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл. 410 от ГПК ". Жалбоподателят заявява, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права и в този смисъл цитира практика на други окръжни съдилища. Конкретизира, че с промените в чл. 411, ал. 2, т.

3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Твърди, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед гореизложеното намира, че съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Жалбоподателят заявява, че с чл. 411, ал. 2, т.

З ГПК законодателят предоставил правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Посочва, че за обективиране на първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкува втората хипотеза на горепосочената клауза, приема, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Счита, че заповедният съд е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което намира, че заповедният съд не е сторил. По частната жалба се твърди, че тълкуването на правилото на чл. 143 от ЗЗП, че "Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя" налага извода, че в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е, клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 20 ЗЗП са посочени 20 примера на неравноправни клаузи. Посочва, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза, тъй 2 като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.

Заявява, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

По отношение на възнаграждението за закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси. Жалбоподателя цитира т. 14 от ДР на ЗЗП според която услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". Твърди, че от това правило се налага изводът, че закупените допълнителни услуги действително представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Посочва. че съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.

Така със закупените допълнителни услуги кредиторът се задължава да извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели и промяна на погасителния план, като отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска. Твърди, че действия представляват услуга, тъй като това не е част от обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на кредитополучателя, тъй като за него са ползите от това, че ще получи становище и съответно исканата сума по-бързо, че няма да плаща определен брой погасителни вноски или че ще плаща същите, но в понисък размер. Посочва, че подобни права потребителят няма по силата на закона, тъй като съгласно ЗПК потребителят има право единствено да извърши предсрочно погасяване на кредита, какъвто не е настоящия случай.

Посочва, че в параграф 1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Твърди, че настоящият случай е такъв, което е изрично описано в договора и в чл. 5.2 от ОУ. Посочва че видно от условията на договора и общите условия, които са неразделна част от него, кредитоискателят може да закупи едната, другата, двете услуги или нито една. Допълнителните услуги са опционални, по избор на потребителя и зависят единствено от неговата воля.

Поради това не може да става дума за неравноправна клауза - същите са предоставени по искане на клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил за тях. Дори напротив - изрично на няколко места в документите е посочено, че закупуването на допълнителните услуги не е задължително за сключването на договора и за отпускане на исканите суми. Заявява, че 3 кредиторът от своя страна за целия живот на кредита гарантира на ответника, че той ще може да се възползва във всеки един момент от услугата Флекси, за което следва да поддържа администрация, която своевременно да обработва исканията на ответника и да подготвя нов погасителен план, след всяка заявена промяна. А одобрението на исканата промяна в погасителния план се извършва при изпълнение на посочените в ОУ условия, които са предварително известни на клиента и по никакъв начин не зависи от конкретната дискреция на кредитора. Счита, че е нормално когато едно лице иска да получи определени средства или услуги, да заплати възнаграждение или тяхната цена. Твърди, че услугата Фаст задължава кредитора да разгледа и даде становище по искането за потребителски кредит преди това по всички останали искания. Тази услуга е предоставена вече на клиента. Услугата Флекси дава право на клиента да иска определени промени в договорното отношение, но само когато са налице конкретни условия. Поради това е нормално да се установи процедура, която да удостовери наличието на необходимите предпоставки за промяна на правоотношението между страните. Това не нарушава правата на ответника, а единствено гарантира, че се спазват условията, уговорени между страните. Посочва, че видно от начина на сключване на договора, разписан в Общите условия към кредитния договор, е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, включително по закупените допълнителни услуги. На няколко места както в искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит.

Заявява че следва да се вземе предвид обстоятелството, че ответникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит. Поради това и не следва да се приема, че плащането на цената е предварително, а още повече че същата е разсрочена за живота на кредита.

Твърди че предвид естеството на допълнителните услуги, дължимото за тях възнаграждение, е напълно съвместимо и с нормите на обществения морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения, още повече, че ответникът е ползвал същите.

Заявява че нече не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране. Твърди, че за кредитора е налице законовоустановена възможност да предлага допълнителни услуги, че поради характера им те са извадени от годишния процент на разходите по кредита, както и че същите са закупени по искане на клиента, направено при информиран избор от негова страна. Заявява че е налице е клауза, която не се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договори и относно всички негови контрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия. Посочва съдебна практика.Моли да се отмени Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 929/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Тетевен, Гражданска колегия, в частта, в която се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против 4 длъжника ИВ. СТ. ИВ., като вместо него постановите да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.