Решение № 317 от 13.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Перник, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500335 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 241 от 09.03.2022 г., постановено по гр.д. № 5576 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., е осъдено „Стомана индъстри”АД, гр. Перник, да заплати на Л. Ж. Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 15000 лв., (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес на професионално заболяване, изразяващо се в „***“, констатирано е Експертно решение № *** от *** на УМБАЛ *** ЕАД гр. София, за професионалното заболяване и Експертно решение № *** на НЕЛК, за ексцеса на професионалното заболяване, сумата от 5998.12 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на полученото професионално заболяване и ексцес на същото посочени по горе, за периода от *** до предявяването на иска – ***, включително, която сума представлява разликата между брутното трудово възнаграждение, на ищцата вкл. всички елементи и надбавки към него, вкл. и плащанията за полаган нощен труд и изплащаните ваучери за безплатна храна за заеманата от нея преди трудоустрояването длъжност „***” – от една страна и заеманата след това от *** (момента на трудоустрояването) до ***от нея длъжност „***”, а след последната дата и до предявяването на иска – длъжност „***“ в поделение „***“ – от друга страна, ведно със законната лихва върху двете главници за имуществени и неимуществени вреди, считано от момента на завеждането на исковата молба – 01.11.2021 г., до окончателното им изплащане, като отхвърлил като неоснователни исковете за разликата до пълния им предявени размери от 20000 лв. неимуществени вреди 19487.23лв., имуществени вреди.

1

С обжалваното Решение Районният съд осъдил „Стомана Индъстри” АД, да заплати на Л. Ж. Д., сумата от 1727.12 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска, както и да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 1716.76 лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 1216.76 лв. за държавна такса и сумата от 500 лв. за възнаграждение на вещи лица по допуснати от съда експертизи.

В установения от закона срок „Стомана индъстри“ АД е подало въззивна жалба против решението, в частта, с която е уважен предявеният иск. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че експертното решение не е влязло в сила, както и че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа на справедливостта.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част, е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички относими доказателства, не е разгледал направеното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност, както и че присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения изразява становище за неоснователност на жалбата.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от Л. Ж. Д., чрез адв. Б. Б., в частта му, с която са отхвърлени частично предявените искове. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част, е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че районният съд не е определил правилно и справедливо размера на присъденото обезщетение, като не е взел предвид събраните по делото доказателства в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна „Стомана индъстри“ АД.

Окръжен съд Перник, като прецени направените оплаквания в жалбите, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ.

По изложени в исковата молба съображения ищцата, Л. Ж. Д., моли да бъде осъдено „Стомана индъстри “АД да й заплати сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата нови неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат на полученото професионално заболяване, ***”, първоначално констатирано с Експертно решение № *** от *** на Университетска болница МБАЛ „***” ЕАД, ТЕЛК за общи и професионални болести, влязло в сила на 30.03.2017 г., потвърдено изцяло с Експертно решение № *** на НЕАК, обжалвано експертно решение № *** на ТЕЛК и което решение е отменено по оценка на работоспособността с ЕР на НЕЛК № *** и, с което е констатирано влошаване на професионалното и заболяване-*** ***, ведно със законната лихва върху главницата от 20000 лв., считано от момента на завеждането на исковата молба – 01.11.2021г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 19487.23 лв. (деветнадесет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и 23 ст.), представляваща обезщетение за 2 претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на полученото професионално заболяване, за периода от *** до предявяването на иска - ***, включително, която сума представлява разликата между брутното трудово възнаграждение, на ищцата вкл. всички елементи и надбавки към него, вкл. и плащанията за полаган нощен труд и изплащаните ваучери за безплатна храна за заеманата от нея преди трудоустрояването длъжност „***” – от една страна и заеманата след това и от *** (момента на трудоустрояването) до *** от нея длъжност „***”, а след последната дата и до предявяването на иска – длъжност „***“ в поделение „***“ – от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата от 19487.23 лв., считано от момента на завеждането на исковата молба – 01.11.2021 г., до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства относно вида и степента на влошаването е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. и сумата от 5998.12 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, като отхвърлил като недоказани исковете до пълните им претендирани размери.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбите.

По делото е представена трудова книжка, от която се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение в СМК „Ленин“, впоследствие при ДФ „Стомана Перник“, а впоследствие и при правоприемника „Стомана индъстри” АД, както следва: в периода *** – *** ищцата е работила на длъжност „***“ в *** СМК „Ленин” гр.

Перник. В периода *** – *** ищцата е работила на длъжност „***“ в „Стомана“ АД, чийто правоприемник е ответното дружество. Считано от *** ищцата е назначена на длъжността „*** – ***“ в „Стомана индъстри” АД, която длъжност е изпълняла приблизително десет години до ***, когато с допълнително споразумение № *** към трудовия договор и на основание чл. 119 КТ, ищцата е назначена в ответното дружество на длъжността „***“, която длъжност заемала до *** С допълнително споразумение № *** към трудов договор, считано от същата дата и било възложено да изпълнява и да работи на длъжност „***“, код по НКПД *** в поделение „***“, съгласно длъжностна характеристика.

Общият и трудов стаж до момента е **г., като от тях близо ***г. Д. работила като ***-*** при ответника, в това число близо ***години, до ***г., е работила само в „Стомана индъстри” АД на посочената длъжност „***”.

С Експертно решение № *** от *** на Университетска болница МБАЛ „***” ЕАД, ТЕЛК за общи и професионални болести, влязло в сила на 30.03.2017 г. , заболяването на Д. „***” е признато за професионално, като за лявото ухо е 50 дБ , а за дясно ухо - 48 дБ, степен средна на тежко чуване, обуславящо 35 % трайна намалена работоспособност (ТНР) по професионално заболяване и с обща оценка на работоспособността и 65 %, от която 54 % за общо заболяване и 35 % за професионално заболяване. Заболяването е включено и в списъка на професионалните болести, причинени от шум и издаден от Министерски съвет. Същото заболяване е констатирано и посочено и в Протокол № 4 от 16.11.2016 г. за извършено проучване на професионална болест.

С посочените решения на ТЕЛК и НЕЛК са определени като противопоказни 3 условия на труд нервно-психично пренапрежение, натоварване на долните крайници, шум, неблагоприятен микроклимат, влага, запрашеност, наднормен шум и вибрации, тежък физически труд, неблагоприятна температурна среда-студ, влага, вдигане на тежко. Изрично в ЕР на НЕЛК от *** е отбелязано, че Л. Д. не е пригодна към работното място „***”, тъй като има условия на труд, които са противопоказни.

Дадено е задължително предписание, че следва да бъде трудоустроена на подходящо работно място при спазване на противопоказанията, определени в т. 19 на същото решение.

Видно от посоченото по-горе решение на ТЕЛК професионалния характер на болестта, причинена от шум (***) се признава поради продължителния трудов стаж (над **г.), който ищцата имала в типична за заболяването рискова професия (***), както и поради наличието на съпътстващи фактори със синергично действие (вибрации, физическо пренапрежение, сменна и нощна работа), които също били налични при работата и в ответното дружество.

С влязло в сила съдебно решение № 1208 от 09.01.2018 г., постановено по гр. дело № 02808 по описа на Районен съд Перник за 2017 г., оставено в сила и изменено със съдебно решение № 161 от 28.05.2018 г. по в.гр. дело № 134 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. и Определение № 879 от 14.12.2018г. по гр. дело № 3573/2018 г. по описа на ВКС, на основание предявен от ищцата иск по чл. 200 от КТ, и било присъдено за претърпените неимуществени вреди за полученото при ответника професионално заболяване, посочено по-горе, общо обезщетение в размер на 14000 лв., заедно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане.

С експертно решение № *** на НЕЛК на ищцата е определена трайна неработоспособност (ТНР) 50 %, от която за общо заболяване 40 %, а за професионално заболяване – 50 %, при първоначално определени с предшестващото решение на НЕЛК 35 % за професионално заболяване. На основание продължаващото се влошаване на здравословното и състояние, породено от посоченото професионално заболяване – ***, с ЕР от *** била определена като водеща диагноза „***“ и било определено професионално заболяване „***“ с водеща диагноза „*** ***“. Въз основа на направеното и отоневрологично изследване на вестибулаторния анализатор от *** в посочено по-горе ЕР на НЕЛК, на Л. Д. била поставена диагноза ***. В ЕР № *** на НЕЛК е прието, че уврежданията на слухово-сензорната система са довели до трайно увреждане на слуха със слухова загуба 3-та степен на тежко чуване, както и че заболяването изисква продължаване на трудоустрояването при спазване на посочените противопоказни условия на труд в т. 19 от същото.

С допълнително споразумение № *** към трудов договор, считано от същата дата на Д. било възложено да изпълнява и да работи на длъжност „***“, код по НКПД *** в поделение „***“, съгласно длъжностна характеристика с оглед противопоказните условия на труд: наднормен шум и вибрации, ТФТ, нощни смени, нервно психическо пренапрежение, неблагоприятна температурна среда, студ, влага, вдигане на тежко.

Дружеството – жалбоподател поддържа, че решенията на ТЕЛК не са породили правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила.