Решение № 260048 от 26.10.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260048

Гр. Пловдив, 26.10.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера

Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Красимира Ванчева с участието на секретаря Стефка Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 411 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 159, постановено на 18.03.2020 г. по т.д. 306/2019 г. на Окръжен съд-П., с което е осъден Г. ф.-гр.С.да заплати на Г.Д.П. в качеството му на наследник по закон на Д. Г.П., починал на 27.10.2019 г., на основание чл. 288 от КЗ (отм.) сумата 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – силни психически болки и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната и нелепа смърт на неговата съпруга Ж.В.П. при ПТП на 25.09.2015 г. в гр. П., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, осъден е Г. ф.-гр.С.да заплати на Г.Д.П. на основание чл. 288 от КЗ (отм.) сумата 110 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – силни психически болки и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал, вследствие внезапната и нелепа смърт на неговата майка Ж.В.П. при ПТП на 25.09.2015 г. в гр. П., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 2 200 лв. –адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, и е осъден Г. ф.-гр.С.да заплати по сметка на ОС-П., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 8 400 лв. - дължима държавна такса по делото.

Жалбоподателят Г.Д.П. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 15.06.2020 г., в неговите части, с които са отхвърлени предявените искове за присъждане в негова полза на лично основание и в негова полза като наследник на починалия в хода на производството ищец-негов баща Д. Г.П. обезщетения за размера над 110 000 лв. до пълния предявен размер 180 000 лв. и, съответно, за размера над 100 000 лв. до пълния предявен размер 180 000 лв., като исковете бъдат уважени в пълните предявени размери от по 180 000 лв., ведно с лихви и разноски. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 12.04.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Г. ф.-гр.С.да му заплати сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговата майка Ж.В.П., настъпила в резултат на ПТП на 25.09.2015 г. по вина на водача И.А.Р. при управление на лек автомобил без към датата на ПТП да е била сключена застраховка за гражданската отговорност за водача, което обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице за плащане от Г.ф.-гр.С., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 25.09.2015 г. Като наследник на починалия в хода на производството по делото пред окръжния съд ищец-негов баща Д. Г.П. моли на основание чл. 288 от КЗ (отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника Г. ф.-гр.С.да му заплати сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от неговия баща Д. Г.П. неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговата съпруга Ж.В.П., настъпила в резултат на ПТП на 25.09.2015 г. по вина на водача И.А.Р. при управление на лек автомобил без към датата на ПТП да е била сключена застраховка за гражданската отговорност за водача, което обезщетение е претендирано от ищеца Д. Г.П. като увредено лице за плащане от Г.ф.-гр.С., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 25.09.2015 г. Моли въззивната жалба, подадена от Г.ф.-гр.С., да бъде отхвърлена като неоснователна. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят Г. ф.-гр. *** моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 1.06.2020 г., в неговите части, с които ф.ът е осъден да заплати на Г.Д.П. като наследник на починалия в хода на процеса ищец Д. Г.П. обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените на Д. П. неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 25.09.2015 г. смърт на неговата съпруга Ж.В.П., ведно със законна лихва от 19.08.2016 г., осъден е да заплати на Г.Д.П. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 25.09.2015 г. смърт на неговата майка Ж.В.П., ведно със законна лихва от 19.08.2016 г., както и в частите му за разноските, като исковете бъдат изцяло отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Моли подадената от Г.Д.П. въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на ответника по спора (Г. ф.-гр.

***) И.А.Р. моли подадената от Г. ф.-гр.С.въззивна жалба да бъде уважена, а подадената от Г.Д.П. въззивна жалба да бъде отхвърлена.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл.

269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 25.09.2015 г. в гр. П. е настъпило ПТП, вследствие на което е починала съпругата на ищеца Д. П. и майка на ищеца Г.П.. Безспорно е, че вината за това ПТП е на водача на лек автомобил И.А.Р.. С влязла в сила на 23.03.2019 г. присъда № 64/6.08.2018 г. по НОХД 1222/2018 г. на ОС-П., представена в копие по делото от ищците с исковата молба, е признат подсъдимият И.А.Р. за виновен в това, че на 25.09.2015 г. при управление на МПС лек автомобил е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.В.П., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години. Не се спори между страните, че Р. като водач на лекия автомобил не е имал застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите към момента на ПТП. Няма спор относно обстоятелството, че ищците са отправили претенция към ответния ф. за заплащане на обезщетение за причинените им вреди, каквото не е било определено и изплатено в срока по чл.

288,ал.7 от КЗ (отм.). Видно от представените от ищците с допълнителната искова молба в копия молба до Г. ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с вх. № 24.01.288/19.05.2016 г. и молба по щета № 210161/19.05.2016 г. (л.122 и 123 от досието на делото на ОС), както и от представените от ответника по искане на ищците преписки по щета № ***/19 г. и щета № ***/19 г. (л.297 от досието на делото на ОС), още през 2016 г. по искане на двамата ищци има образувана преписка от ответника. Безспорно е, видно е от представеното от ищеца Г.П. удостоверение за наследници (л.169), че след подаването на исковата молба на 12.04.2019 г., в хода на производството пред окръжния съд на 27.10.2019 г. е починал ищецът Д. П., като неговият наследник по закон, син е ищецът Г.П., поради което правото във връзка с претенцията за обезвреда на причинени на Д. П. неимуществени вреди е преминало в патримониума на ищеца Г.П..

Твърдението на ищците е, че в резултат на смъртта на тяхната съпруга и майка всеки от тях е търпял неимуществени вреди, душевни болки и страдания, поради което претендират ответника да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по 180 000 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете изцяло по основание, както и по размер. Посочва, че с решение от 13.02.2019 г. Управителният съвет на ф.а е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и 110 000 лв. Счита размера на предявените претенции за прекомерно завишен. Оспорва претенцията за присъждане на лихва относно посочените от ищците начална дата 25.09.2015 г.

С допълнителната искова молба ищците посочват, че още на 19.05.2016 г. са завели претенция пред ф.а за изплащане на исканите обезщетения, каквито не са били изплатени до датата на подаване на исковата молба през месец април на 2019 г.

Становището на третото лице-помагач на ответника И.Р., заявено на 20.06.2019 г. с отговор на исковата молба, е, че исковете са прекомерно завишени по размер, като се поддържа възражението на ответния ф. относно началния момент на забавата по претенцията за лихви за забава.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено наличието на основание ищците да претендират за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди спрямо ответника с оглед настъпилата смърт на тяхната съпруга и майка при ПТП по вина на водач на МПС, който не е имал застраховка за гражданската си отговорност. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че в резултат от деликта на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях силни психически болки и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал вследствие на внезапната и нелепа смърт на тяхната съпруга и майка. Преценявайки характера и интензитета на причинените на всеки от ищците силни психически болки и страдания в резултат на нелепата смърт на тяхната съпруга и майка и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че следва да се присъди сумата 100 000 лв. за ищеца Д. П. (в полза на неговия наследник и ищец след неговата смърт Г.П.) и сумата 110 000 лв. на Г.П., като исковете бъдат отхвърлени до пълните предявени размери от по 180 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че починалата е била на възраст от 75 години, била бодра и енергична жена, в добро за годините си здравословно състояние, живеела заедно със съпруга си Д. и активно помагала на семейството на сина си Г. и внука си Д., майката и синът поддържали помежду си много близки отношения и са имали силна емоционална връзка, като и двамата ищци са преживели тежко внезапната загуба на своята съпруга и майка, която е била тяхната опора и подкрепа в живота. Съдът намира, че лихва следва да бъде присъдена върху главниците, считано от датата н изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ф.а по чл. 288,ал.7 от КЗ (отм.) – 19.08.2016 г.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят Г. ф.-гр.С.твърди, че решението на окръжния съд е неправилно в частта му, с която са уважени претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди ведно със законната лихва. Счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, защото са необосновани изводите на съда за доказаност на твърденията на ищците вследствие на смъртта на Ж.П. всеки от тях да е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване, тъй като по делото липсват конкретни твърдения за това какви точно болки и страдания е преживял всеки един от двамата ищци, респективно, липсват доказателства в тази насока. Счита, че в нарушение на материалния закон окръжният съд е приел единствено с оглед родствената връзка на двамата ищци, че им се следва обезщетение за неимуществени вреди, като не е отчел обстоятелството, че в исковата молба нито от един от двамата ищци не е формулирано точно и ясно какви по вид, характер и интензитет неимуществени вреди е претърпял. Заявено е, че не са били ангажирани доказателства за установяване на конкретните болки и страдания, които всеки от двамата ищци твърди да е преживял, а, независимо че двамата ищци са от кръга лица, на които принципно е признато правото да получат обезщетение за неимуществени вреди, тяхното задължение да докажат претенциите си по основание и размера не отпада и всеки от тях е следвало на основание чл.153 и чл. 154 от ГПК да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава твърденията си в исковата молба. Според жалбоподателя решението на окръжния съд в обжалваните му части е постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и задължителната практика на ВС (ППВС №4/1968 г.) и ВКС (решение № 83/6.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, 2 ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. 916/2011 г. на ВКС, 1 ТО, решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. 807/2011 г. на ВКС, 2 ТО). Твърди се, че окръжният съд не е посочил критериите, обусловили преценката му за определяне размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и че не е ясно на базата на кои точно доказателства съдът е определил присъдените размери. Според жалбоподателя в съдебния акт са направени лаконични констатации относно здравословното състояние на починалата преди смъртта й, както и че тя е живяла със съпруга си, ищеца Д. П., както и че активно е помагала на семейството на ищеца Г.П.. Счита за необоснован извода на съда, че починалата е била бодра и енергична жена, в добро за годините си здравословно състояние, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да може да бъде направен подобен извод. Счита, че са ирелевантни фактите дали починалата е живяла или не с ищеца Д. П., както и дали е помагала на семейството на ищеца Г.П. или не, тъй като те не са част от обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени от съда при определяне размерите на претендираните обезщетения. Позовава се на разясняването в т.II от ППВС №4/1968 г. на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и посочва какво представляват неимуществените вреди, как следва те да бъдат установявани и как следва да бъде определян размерът на обезщетението за тях. Счита, че окръжният съд при анализа на установената по делото фактическа обстановка не е отчел, че по делото липсват доказателства, от които да се установи какви точно по вид, характер и интензитет болки и страдания са преживели ищците. Заявява, че показанията на двамата свидетели, които на практика се явяват единствените ангажирани от ищците доказателства, не са установили какви морални болки и страдания е претърпял всеки един от ищците поотделно, а са пресъздали общи житейски факти. Счита, че неправилно окръжният съд е приел за достоверни показанията на двамата свидетели, тъй като те не се подкрепят от нито едно от останалите доказателства по делото. Счита, че решаващите изводи на окръжния съд за основателност на претенциите до присъдените размери не са съобразени с нито един от критериите в посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика. Счита, че съдът е нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителната съдебна практика по този въпрос, тъй като само е изброил фактите, въз основа на които е определил размера на обезщетението, без да е изложил подробни мотиви по какъв начин и в каква степен според съда всеки един от тези факти обуславя конкретния размер на определеното обезщетение за всеки ищец. Счита, че съдът е нарушил и процесуалните правила, тъй като е бил длъжен не само формално да посочи критериите за справедливост, а да извърши преценка дали по делото са доказани обстоятелства във връзка с тези критерии, съответно, ако са, как същите влияят при определяне на размера на обезщетението. Счита се, че неправилно, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД окръжният съд не е извършил индивидуален анализ на твърдените от всеки един от двамата ищци неимуществени вреди, като неправилно двамата ищци се разглеждат като едно цяло, без да се дава сметка за строгата индивидуалност на претърпените емоционални болки и страдания. Твърди, че всеки един от двамата ищци е следвало да докаже какви точно по вид, характер и интензитет болки и страдания е преживял. Жалбоподателят твърди, че окръжният съд е допуснал и нарушения на процесуалния закон, тъй като не е ценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и доводите на страните. Счита, че в нарушение на чл. 236,ал.2 от ГПК окръжният съд не е изложил мотиви, с които да обоснове правните си изводи за наличието на конкретните предпоставки за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищците, като от мотивите на съда не става ясен и начинът, по който съдът е определил конкретните размери на обезщетенията. Заявява, че в нарушение на установения в чл. 6,ал.2 от ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес окръжният съд е приел за доказани неимуществени вреди, за каквито на практика липсват твърдения в исковата молба. Посочва, че в обжалваното решение съдът е приел, че вследствие смъртта на Ж.П. ищците са претърпели „неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях силни психически болки и страдания, емоционална потиснатост, мъка, скръб и печал“, а в исковата молба такива твърдения не съществуват. Счита, че ищците не са отправяли искане до съда за защита и съдействие, изразяващо се в репариране на такива вреди, поради което произнасянето на съда по този въпрос е недопустимо. Заявено е, че в исковата молба неимуществените вреди са описани съвсем лаконично, като не е ясно в какво точно се изразяват те, а съгласно процесуалните правила на гражданския процес ищците задължително следвало да посочат конкретно за всеки един от тях в какво точно се изразяват претърпените от всеки от тях поотделно неимуществени вреди и съдът е длъжен да провери доколко наведените от ищеца твърдения се установяват от ангажираните от него доказателства. Счита, че в случая в нарушение на чл. 6 и чл. 9 от ГПК съдът е приел за установени факти и обстоятелства, за които липсват твърдения в исковата молба, респективно, и доказателства за тях, което представлява нарушение на процесуалния закон и е основание за отмяна на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че окръжният съд не е извършил анализ на събраните по делото свидетелски показания, които буквално е цитирал в решението, без да посочи какви точно релевантни факти и обстоятелства според съда се установяват от показанията на всеки един от двамата свидетели поотделно. Счита, че окръжният съд е нарушил чл. 235,ал.2 от ГПК, тъй като не е посочил какво приема за установено от фактическа страна, нито при анализа на кои точно доказателства е достигнал до тези правни изводи, а съдът е бил длъжен не само да цитира показанията на свидетелите, а да се мотивира дали същите изобщо установяват някакви правнорелевантни факти, ако да, кои точно и съответстват ли свидетелските показания на останалите доказателства по делото. Счита, че неправилно съдът изцяло е кредитирал показанията на ищцовите свидетели и че не е отчел правното значение на изнесените от свидетелите факти, както и вътрешните противоречия в показанията на свидетелите. Счита, че съдът не е отчел, че в голямата си част свидетелските показания пресъздават общи житейски факти, които са изцяло неотносими към предмета на делото. Счита, че съдът е подходил безкритично към показанията на двамата свидетели, като не е отчел вътрешните противоречия и необективността на заявеното от тях, като не е взел предвид подробно изложените в хода по същество в писмена защита доводи на ф.а за съществените разминавания в техните показания. Заявява, че в нарушение на процесуалните правила окръжният съд не е анализирал поотделно основанието и размера на предявените от всеки от ищците искове, а е бил длъжен да изложи мотиви защо счита за основателен и частично доказан всеки един от исковете на двамата ищци, като в нарушение на тези си задължения не е изследвал създадената приживе връзка между ищеца Д. П. и починалата Ж.П., респективно, връзката между ищеца Д. П. и починалата Ж.П.. Заявява, че съдът не е посочил кои правнорелевантни факти доказват основанието на претенцията на ищеца Д. П., респективно, на ищеца Г.П. и не е изложил мотиви на база на какви критерии е определил размера на обезщетението за ищеца Д. П. и за ищеца Г.П.. Счита, че в нарушение на процесуалния закон окръжният съд е приел, че причинно-следствената връзка между твърдените от ищците неимуществени вреди и процесното ПТП се доказват от приетата като доказателство по делото присъда по НОХД 1222/2018 г. на ОС-П., който извод на съда противоречи на императивната правна норма на чл.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f7c8409-96a6-4203-a58e-64cb47a8c59a