Решение № 1221 от 13.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100501204 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 280 561 /29.03.2021г., подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*яз А. Дондуков” № 68, представлявано заедно от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., срещу решение № 260 737 / 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 12 367 / 2020г. на ВРС, 39 с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 11 899.74 лв. /единадесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и 0.74 ст./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „***” с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 28.08.2020 г. в гр. Варна, бул. Цар Освободител посока бул. В. Левски, причинено по вина на водача на л.а „***” с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 15.06.2020-14.06.2021г., вкл. следните увреждания - броня задна, спойлер задна броня, светлоотразител десен в спойлер задна броня, стоп десен външен, калник заден десен, джанта задна дясна ал. 17, шенкел заден десен колело, носач горен десен задно дясно колело, носач горен ляв задно дясно колело, носач долен задно дясно колело, носач заден напречен задно дясно колело, датчик за ниво на окачване, тампон заден мост преден десен, основа заден десен калник, държан десен задна броня, клапа багажник дясна, каре външно задно дясно и амортисьор заден десен комплект с въздушната възглавница , ведно със законната лихва върху главницата, считано 1 от датата на подаване на исковата молба - 02.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и, че не е разгледал в нужната пълнота възраженията му срещу основателността на претенциите. В резултат на това, съдът е достигнал до погрешно заключение, относно основателността на исковете в така уважените размери. Сочи, че МПС-то към датата на събитието е било на повече от 12 години, като не са налице законови предпоставки за обезщетяване на база оригинални части, без овехтяване и в официален или сертифициран по ИСО автосервиз, т. е. ползване на възможно най -скъпите услуги и части, което в определени случаи (когато е договорено по застраховки Каско) е приложимо към нови МПС-та. Твърди, че като застраховател използва утвърдената на международния и българския застрахователен пазар, система за ликвидация на щети Аудатекс ( http://www.audanet.de/cms/bg/web/ax-bg/home). Съгласно същата, размера на вредата възлиза на 824.42 лв. Това е средната пазарна стойност за ремонт на 12 годишно МПС от процесния клас и вид в утвърден доверен автосервиз без ИСО стандартизация.

Покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, бидейки функционално обусловено от отговорността на виновния водач по чл. 45 от ЗЗД, не е по възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ, а винаги по действителна такава. Това е така, тъй като обезщетяването по реда на чл. 45 от ЗЗД има за цел да възстанови статуквото така, все едно не е настъпвало застрахователно събитие. Обобщава, че застраховката не предоставя покритие по възстановителна стойност, като не е налице каквото и да е правно основание, на което да се претендира подобно обезщетяване, и на следващо място, обезщетяване по възстановителна стойност би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че PC Варна е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил искането за назначаване на допълнителна експертиза. Заключението на САТЕ в приетият му вид било непълно и неотразявало правилно обективната действителност, като сочи, че отговорите на поставените въпроси биха допринесли за нейното изясняване и постановяване на правилно решение. С оглед горното, моли на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, съда да допусне допълнителни въпроси към САТЕ, които надлежно формулира. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа въззивната жалба и прилага списък с разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че същата е неоснователна, неправилна и необоснована, а решението следва да бъде потвърдено. В случая не е спорно, че за л.а. марка „***", с per. № 2

*** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" обективирана в застрахователна полица, със срок на действие 15/06/2020г. - 14/06/202021г. със застраховател – ответното дружество. Не е спорно, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП и застрахователят е образувал щета, в която описал констатираните щети по автомобила, както и че същият е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 824.42 лв. Спорно било между страните, какъв следвало да бъде размерът на застрахователното обезщетение.

Твърди, че в процесния случай при определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се приложи разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 12 724.16 лв., необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество без прилагане на обезценка.Твърди, че в случая изготвеното и прието по делото заключение било достатъчно пълно и ясно, даващо възможност на съда да определи дължимото застрахователно обезщетение, съгласно константната задължителна съдебна практика.

Допускането на допълнителна САТЕ с въпроси посочени във въззивната жалба относно определяне размера на ремонта на автомобила, като се използва коефицент на овехтяване, части втора употреба и съгласно Наредба № 24 от 08.03.2006г. няма да допринесе за постановяване на правилно решение, поради което липсва необходимост от изготвянето й.

Сочи също, че липсвали и предпоставките визирани в чл.201, предл.1 от ГПК, за да се допусне допълнителна САТЕ. Моли съда да потвърди решението, както и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. В открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова и да присъди разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от Н.

Ж. Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: ****, чрез адв. Й.А. срещу Дженерали застраховане АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*яз А. Дондуков” № 68 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, частичен иск от сумата в размер на 10803.33 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „***” с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 28.08.2020 г. в гр. Варна, бул. Цар 3

Освободител посока бул. В. Левски, причинено по вина на водача на л.а „***” с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 15.06.2020-14.06.2021г., вкл. следните увреждания - броня задна, спойлер задна броня, светлоотразител десен в спойлер задна броня, стоп десен външен, калник заден десен, джанта задна дясна ал. 17, шенкел заден десен колело, носач горен десен задно дясно колело, носач горен ляв задно дясно колело, носач долен задно дясно колело, носач заден напречен задно дясно колело, датчик за ниво на окачване, тампон заден мост преден десен, основа заден десен калник, държан десен задна броня, клапа багажник дясна, каре външно задно дясно и амортисьор заден десен комплект с въздушната възглавница , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 02.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 12.02.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата в пълен размер 11 899.74 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик е на л.а. „***", с peг. № ***. Около 17.00 ч. на 28.08.2020г., движейки се в гр. Варна по бул. „Цар Освободител" посока бул. В.

Левски" е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „***", с peг. № ***. За настъпилото ПТП били уведомени компетентните органи, които след посещение на място и изясняване на механизма на ПТП, съставили Протокол за ПТП с № 1721393. В протокола за ПТП, като виновен е посочен водачът С.А., управлявал л.а. „***", с peг. № ***, а като причина за настъпване на произшествието посочили, че водачът на л.а. „***", с peг. № ***, поради движение с несъобразена скорост, блъска спрелия пред него л.а. „***", с peг. № ***.

Ответникът, като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета №2107066782/31.08.2020г., в който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил обезщетение за вредите в размер на 824.42 лв. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите възлиза на 11 627.75 лв.. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава наличието на валидно възни*ало застрахователно правоотношение между него и сочения като причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Твърди, че изплатеното обезщетение в общ размер на 824.42 лева овъзмездява причинените вреди, с оглед възрастта 4 на автомобила. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.