Решение № 499 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502731 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 96781/19.11.2025 г. от С. С. Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител, подадена срещу решение № 3802/28.10.2025 г., постановено по ГД № 2006/2024 г. на ВРС, с коeто е отхвърлен предявеният срещу Община Б., ЕИК 000093403, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1) реално обособена част в размер на 946 кв. м. от имот ***, собственост на ответника, при граници на реалната част: на запад - имот *** и ***, на изток имот ***, на юг – имот *** и на север - имот *** – продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот *** и 2) реално обособена част в размер на 615 кв. м. от имот ***, собственост на Община Б., при граници на реалната част: на изток - имот *** и имот ***, на север – имот *** – продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот ***, на юг - имот ***, на основание давностно владение, продължило от 1992 г. до предявяване на исковата молба на 20.02.2024 г., като към своето владение е присъединила и това на баща си и наследодател С.П.М..

В жалбата въззивницата излага становище за неправилност на решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че предметът на иска не е придобит на основание давностно владение. Счита, че неправилно са коментирани свидетелските показания и приетото заключение по проведената съдебнотехническа експертиза. Намира оспорването на владението от ответната страна за голословно и неподкрепено с доказателства. Счита, че въззиваемата страна не е доказала предпоставките за придобиване 1 собствеността на имот ***.

Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на друго решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата моли да бъде уважена така подадената жалба по изложените в нея съображения. Поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно. Посочва, че претендираните реални части от процесния имот не са подлежали на възстановяване, за което в производството са били събрани категорични писмени доказателства. Счита, че те са придобити от въззивницата на основание давностно владение, което е установено от събраните свидетелски показания.

Процесуалният представител на въззиваемия моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява да е осъществено давностно владение. От друга страна, излага, че имотът е общинска собственост и че е била налице забрана за придобиване по давност на имоти от тази категория. Излага още, че правото на собственост на ищеца е възстановено и по отношение на въззивницата не е налице правен интерес.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 2006/2024 г. по описа на ВРС е образувано по предявен от С. С. Д. срещу Община Б. иск, с който е поискано да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, а именно:

Реално обособена част в размер на 946 кв. м. - част от имот *** по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, при граници: на запад - имот *** и ***, на изток - имот ***, на юг – имот *** и на север - имот *** – продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот ***;

Реално обособена част в размер на 615.00 кв.м., които също са част от имот *** по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, при граници: на изток имот *** и имот ***, на север – имот *** – продължение на мислената линия на границата между имот *** и имот ***, на юг - имот ***.

Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, с площ от 740 кв. м. Посочва, че имотът й е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК – Б., като единствен наследник на С.П.М.. При възстановяване на собствеността й имотът е бил описан като лозе с площ от 1.125 дка. През 2023 г., когато направила справка в кадастралната карта, установила, че имотът й е отразен с площ от 740 кв. м.

Излага, че имотът по нотариален акт е с площ около 2 дка, поради което предприела действия по отразяване на ЯФГ в кадастралната карта. Срещу извършените от ищцата действия Община Б. възразила, което обусловило 2 отказ на искането й за отразяване на ЯФГ в кадастралната карта. Уточнява, че владее процесните реални части от смъртта на баща й С.П.М.. От 1992 г. досега използва имотите като част от възстановения й имот, като ежегодно го засява с полски култури – предимно царевица. В имотите има засадени овощни дръвчета отпреди няколко години, а към момента е засята люцерна.

Позовава се и на присъединено владение от баща й, който е владял частите от 1947 г. до смъртта си през 1992 г. Той е установил фактическа власт върху тях след покупката на имот през 13.08.1947 г. Уточнява, че процесната реална част с площ от 615 кв. м. не е включена в територията на имота, придобит от нейния наследодател през 1947 г., а реалната част с площ от 946 кв. м. е включена в него. Твърди, че частта с площ от 615 кв. м. е завладяна от нейния наследодател през 1947 г., след като е придобил имота. Посочва, че освен процесните реални части, владее и имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Б., общ. Б., обл. Варна.

Тъй като ответната община се легитимира като собственик на горепосочения имот, в рамките на който ищцата твърди, че владее реални части, счита, че е налице правен интерес от предявяването на иска.

Моли да бъде призната за собственик по отношение на ответника на спорните реални части от посочения поземлен имот на основание давностно владение, продължило от 1992 г. до настоящия момент, като към своето владение присъединява и това на баща й – наследодателят С.П.М., считано от 1947 г. до 1992 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изложеното в исковата молба. Излага, че постановяването на решение, с което се уважава предявеният установителен иск, няма да легитимира ищцата като собственик на процесните реални части. Оттук обуславя липса на правен интерес и недопустимост на предявения иск. Счита също така, че претендираните реални части не са индивидуализирани.

По същество намира предявеният иск за неоснователен. Посочва, че с акт за частна общинска собственост № 1108/17.10.2013 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 58 ЗОС, Община Б. се легитимира като собственик на имот № 000513 с площ от 37.759 дка. Излага, че със заповед № РД – 18 – 31/05.05.2015 г. е одобрена КК и КР от ИД на АГКК за територията, в рамките на която е разположен притежаваният от общината имот. На основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 58, ал. 1, чл. 59, ал. 1 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е съставен АЧОС за поземлен имот с идентификатор ***, който е идентичен с имот с номер 000513 по предходния план. По КККР поземленият имот е с площ от 37.418 дка. Оспорва твърдението на ищцата, че е придобила собствеността върху спорните реални части. Посочва, че с решение от 26.11.1992 г. на ПК – гр. Б. на ищцата, в качеството й на наследник на С.П.М., е възстановен имот, представляващ лозе с площ от 1.125 дка, съставляващ бивш имот № 118004 по КВС във възстановими съществуващи стари реални граници. С протокол за въвод във владение от същата дата наследниците на С.М. са въведени във владение на имота. По отношение на представения нотариален акт от 1947 г., от който се установява, че наследодателят на ищцата е притежавал земи в землището на гр. Б., поддържа, че ищцата не може да черпи права към настоящия момент от този документ, тъй като именно въз основа на него вече й е възстановено правото на 3 собственост. Възразява срещу наведеното от ищцата твърдение, че от 26.11.1992 г. до настоящия момент е упражнявала владение върху процесните реални части.

Посочва, че притежаваният от нея поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, е земеделска земя. Позовава се на чл. 19 ЗСПЗЗ. Навежда доводи, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. Излага, че процесният имот е подлежал на възстановяване и съответно е придобит от общината. Позовава се на забраната за придобиване по давност на вещи, притежавани от общината, действала до 2022 г.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници, издадено на 25.02.2014 г., се установява, че С.П.М. е починал на 15.01.1992 г., като негови наследници са К.М.М. (съпруга) и С. С. Д. (дъщеря).

От удостоверение за наследници, издадено на 24.01.2024 г., се установява, че К.М.М. е починала на 10.01.2008 г., като нейн наследник е С. С.

Д. (дъщеря).

От нотариален акт за покупко – продажба № 122, том IV, регистър 3600, дело № 861/1947 г. по описа на нотариус Б.Д. при Варненски областен съд, се установява, че М.П.М. е продал на С.П.М. нива – лозе с площ от 2 дка, находящо се в землището на с. Б., в местността „Дълбок дол“, като площта на целия имот е в размер на 5 дка.

С решение от 26.11.1992 г. на ОСЗ – гр. Б. на наследниците на С.П.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници върху имот – лозе с площ от 1.125 дка, пета категория, местност „Дълбоки дол“, представляващ имот 118004 по картата на землището.

Съставен е и протокол от същата дата, в който е удостоверено, че наследниците на С.П.М. са въведени във владение на горепосочения имот.

От удостоверение № ПО – 21 – 226/08.05.2024 г., издадено от ОСЗ – Варна се установява, че поземлени имоти с идентификатори *** с площ от 740 кв. м. и *** с площ от 501 кв. м. по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, местност „Дълбок дол“, съответстват на имот № 118004 по КВС, целият с площ от 1.125 дка.

В удостоверение № ПО – 21 – 443 – 1/17.09.2024 г., издадено от ОСЗ – Варна, е посочено, че за поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, няма данни да са били включени в ТКЗС и/или други земеделски стопанства.

В удостоверение № ПО – 21 – 457 – 1/26.09.2024 г., издадено от ОСЗ – Варна, е посочено, че за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Б., общ. Б., обл. Варна, липсват данни на територията на посочения имот да са образувани масиви на ТКЗС, ДЗС, АПК или друга организация.

От акт № 1108 за частна общинска собственост, вписан в Служба по 4 вписванията – гр. Варна под акт № 23, том LXIII, дело № 13033, вх. рег. № 23781/17.10.2013 г., се установява, че на 17.10.2013 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 58, ал. 1 ЗОС е актуван като частна общинска собственост поземлен имот №000513 с площ от 37.759 дка.

От акт № 1821 за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията – гр. Варна под акт № 101, том V, дело 1101, вх. рег. № 2159/28.01.2022 г., се установява, че на 26.01.2022 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 58, ал. 1, чл. 59, ал. 1 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, е актуван като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Варна, с площ от 37.418 дка.

По делото е прието заключение, изготвено във връзка с назначена съдебнотехническа експертиза.