Акт № 1655 от 04.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. Плевен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20264430100726 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от И. П. П., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул. „***“ /“***“/ №***, чрез адв. М. М. от АК-Пловдив, против „***“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София бул.*** №***, представлявано от *** и „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София бул.*** №***, представлявано от ***.

Ищецът твърди, че на ***г. сключил Договор за потребителски кредит № *** с първия ответник „***“ ЕАД. Твърди се, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1533,88 евро, при срок на кредита 24 вноски.

Твърди се, че съгласно т. 12 от графа „III. КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „***“ ЕАД, кредитополучателят следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

Твърди се, че на ***г. ищецът сключва с „***“ ЕООД, Договор за 1 предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 766,94 евро.

Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Изложени са доводи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Ищецът счита, че не става ясно, изобщо какво се включва в ГПР. В случая, твърди, че в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Излага доводи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Счита, че тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Счита, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното ищецът не може да направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Счита, че не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Излага аргументи, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Счита, че Договора за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това, счита, че Договор за потребителски кредит № *** / *** г. сключен е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Посочва, че в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към 2

ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, счита, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага доводи, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Позовава се на § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба, ищецът счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това, ищецът посочва, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД е "***" АД. Основен предмет на дейност на ответника се сочи, че е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи, че печалбата на "***" ЕООД, от 3 извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "***" АД. С оглед това обстоятелство ищецът прави заключение, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "***" АД. Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "***" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "***" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство, ищецът счита че се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл.22 ЗПК, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това счита, че Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита че т.12 от графа „ III.

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №*** / *** г. сключен с „***“ ЕАД е нищожна на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. *** от ЗЗП, като излага подробни съображения.

Излага доводи, че така посоченият точка от общите условия към договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца, е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на точка.12 от общите условия към договора ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сочи, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Счита, че посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации.

Излага аргументи, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

4

1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива сочи, че са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, ищецът развива доводи, че е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай.

С оглед тази конкретна преценка, прави извод, че клаузата на точка. 12 от общите условия към договора е нищожна, доколкото с нея се задължава кредитополучателят да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка, ищецът излага доводи, че клаузата на точка.12 от общите условия към договора противоречи на добрите нрави.

Наред с това, счита че клаузата на точка. 12 от общите условия към договора е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца като потребител / чл. 143 ал. 1 ЗЗП /.

Ищецът счита, че посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал. 1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т.

19 ЗЗП.

На следващо място, ищецът счита, че клаузата на точка 12 от общите условия към договора е нищожна на основание чл. *** ал. 1 от ЗЗП.

Позовава се на чл.***, ал.1 от ЗЗП, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на точка. 12 от общите условия към договора не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. ***, ал.2 ЗЗП. Посочва, че от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на т.12 е част 5 от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на втория установителен иск счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. сключен с дружеството „***“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, излага подробни съображенията.

Позовава се на правната доктрина и съдебна практика, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Посочва, че тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение-чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца цел извличане на собствена изгода на кредитора.