Решение № 16304 от 31.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ *6304 гр. *, 3*.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, *55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.. С.А при участието на секретаря А.Г. като разгледа докладваното от П.. С.А Гражданско дело № 2024***0*28753 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

3*.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град *

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На осми април две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П..С.А

Секретар А.Г.

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.. С.а гражданско дело номер 28753 по описа за 2024 година на СРС, *55 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. С. С., с ЕГН **********, от гр.

*, ул. „*“ № 4, вх. Г, ет. партер, ап. 24, против „К ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от изпълнителния директор *, и против „*“ ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, сграда А, ет. 4, * „*“, представлявано от управителя * за установяване по отношение на „К ЕАД, че Договор за паричен заем № * от 25.0*.2024 г. е нищожен като неравноправен, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на „К ЕАД, че клаузата на чл. 4, ал. * от Договор за паричен заем № * от 25.0*.2024 г. е нищожна като неравноправна, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, както и за установяване по отношение на „*“ ЕООД, че * № * от 25.0*.2024 г. е нищожен поради липса на основание, а в условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на „*“ ЕООД, че * № * от 25.0*.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и за осъждане на „*“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 75,88 лв., платена от ищеца на ответника без основание, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.0*.2024 г. сключил с „К ЕАД договор за паричен заем в размер на 300 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от 25 дни, при договорен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,*3 %. Също така твърди, че в чл. 4 от договора се съдържало задължение за заемателя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения. По силата на чл. 4 от същия договор ищецът сключил с „*“ ЕООД * № *, с който да бъде обезпечен договора за заем.

Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 75,88 лв. На 29.0*.2024 г. ищецът заплатил на „К ЕАД по двата договора сума в общ размер на 384,50 лв., с която погасил задълженията си, както следва: сумата от 300 лв. – главница, сумата от 8,62 лв. – договорна лихва и сумата от 75,88 лв. – възнаграждение за поръчителство. Също така твърди, че сумата от 75,88 лв. впоследствие била преведена от „К ЕАД на „*“ ЕООД. Оспорва договорите за заем и поръчителство като нищожни. Излага твърдения за нищожност на договора за заем поради липса на годишен процент на разходите /ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението за посочване на поръчител не могло да бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на договора били предварително изготвени и ищецът не можел да влияе върху тях. Излага подробни съображения относно нищожността на клаузата за предоставяне на обезпечение, позовава се на съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна поради заобикаляне на закона, и като неравноправна по смисъла на 2 чл. *43, ал. 2, т. 5 от ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди, че не е индивидуално уговорена. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. * и ал. 2, т. * от ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство не получавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно нищожността на сключените договори, позовава се на съдебна практика. Оспорва договора за заем като нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. **, ал. *, т. *0 от ЗПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. *3* от ГПК от ответното дружество „К ЕАД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за паричен заем № * от 25.0*.2024 г. при общи условия, като въз основа на договора бил сключен договор за поръчителство с „*“ ЕООД. Не спори, че ищецът е погасил задължението си по договора.

Излага твърдения, че ищецът не е бил задължаван да сключва договор с втория ответник, както и че договорът, сключен между ищеца и „*“ ЕООД е договор за поръчка и намира правното си основание в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Твърди, че договора за заем е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, като оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно недействителност на сключения между страните договор. Позовава се на законосъобразност на размера на договорения годишен процент на разходите в съответствие с чл. *9, ал. 4 от ЗПК. Излага подробни съображения.

Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество „К ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. *3* от ГПК от ответното дружество „*“ ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не спори сключен между страните *, с който се обезпечавал сключен между ищеца и „К ЕАД *, както и договорено възнаграждение в размер на 75,88 лв., платено на 29.0*.2024 г. Твърди, че предоставя поръчителство по занятие. Излага подробни твърдения относно извършените действия по сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит, както и за предоставяне на поръчителство. Оспорва изложените от ищеца твърдения за оскъпяване на договора за кредит с предоставеното поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество „*“ ЕООД, редовно призовано, не 3 изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

2*, ал. * от ЗПК, чл. *46 във връзка с чл. *43 от ЗЗП, и чл. 26, ал. *, предл. *, 2 и 3 от ЗЗД, и чл. 55, ал. *, предл. * от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. * и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. *2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от * № * от 25.0*.2024 г. се установява, че същият е сключен между „К ЕАД и В. С. С., по силата на който „К ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на 300 лв. за срок до *8.02.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49,*3 %, с посочен общ размер на всички плащания от 308,33 лв., като договорът е сключен при общи условия.

От представения и приет като доказателство заверен препис от * от 25.0*.2024 г. се установява, че същият е сключен между „*“ ЕООД и В. С. С., по силата на който „*“ ЕООД в качеството му на поръчител се е задължил да отговаря пред „К ЕАД за всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на потребителя по договора за потребителски кредит, както следва: задължение за връщане на сумата по предоставения от „К ЕАД на потребителя потребителски кредит в размер на 300 лв.; задължение за плащане на опредЕ. в договора възнаградителна лихва; задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; задължение за плащане на опредЕ.та в договора за потребителски кредит лихва за забава в случай на забава на плащането на което и да е изискуемо парично задължение на друго предвидено в договора обезщетение за неизпълнение; задължение за плащане на всички разноски на „К ЕАД, направени за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на „К ЕАД по договора за потребителски кредит, включително, но не само, разноски за поставяне на потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни разноски /държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на доказателства/, адвокатски хонорари. По договора е било договорено възнаграждение в размер от 75,88 лв.

От представения заверен препис разписка от 25.0*.2024 г. се установява, че на същата дата на ищеца е била предоставена сумата от 300 лв., а от представения заверен препис от разписка от 29.0*.2024 г. се установява, че ищецът е наредил по сметката на „К ЕАД сумата от 384,50 лв.

От представеното от ответното дружество „*“ ЕООД писмено доказателство се установява, че по договора за предоставяне на поръчителство е била платена сумата от 75,88 лв. от „К ЕАД.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, 4 се установява, че изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и поръчителство е в размер на 409,82 %, като плащането от 384,50 лв. се разпределя по следния начин: погасена главница в размер на 300 лв., погасена договорна лихва в размер на 8,33 лв., погасено поръчителство в размер на 75,88 лв. и надвнесена сума в размер на 0,29 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявените искови претенции срещу „К ЕАД съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К ЕАД е бил сключен * № * от 25.0*.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. * от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство, както и на клаузата, въз основа на която е платено възнаграждение на поръчителя.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор като неравноправен, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна информация на ищеца преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. **, ал. *, т. *0 от ЗПК, съдът намира следното:

В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 40 % и ГПР в размер на 49,*3 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. *0, ал. *, т. *0 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. *9 от ЗПК, съдът намира следното:

В индивидуалните клаузи на * № * от 25.0*.2024 г. страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 49,*3 %. Съгласно чл. *9, ал. * от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република *. Съобразно с член единствен, ал. * от ПМС № 426/20*4 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 25.0*.2024 г. до *8.02.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 0*.0*.2024 г. – 3,79 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,*3 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. При договорена дължима сума по кредита от 5