Определение № 346 от 10.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Ловеч, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500163 по описа за 2023 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 281/14.02.2023 г., по ч.гр.д. № 49/2023 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че приложеното към заявлението извлечение е редовно, че в него се съдържа информацията относно характеристиките на вземанията, нужна за тяхната индивидуализация. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (22.02.2023 г.), същият е изтекъл на 01.03.2023 г. - след деня, в който частната жалба е подадена 28.02.2023 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, 1 писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане от 25.01.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги, не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, начина за определяне на договорна лихва и лихвата за забава, причината за несъответствие между размерите на вземанията по заявлението и на тези, по извлечението в счетоводните книги.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са направени изводи за редовност на извлечението от счетоводните книги и за ясна индивидуализация на означените в него вземания. Обяснено е, че общата сума от 4156,18 лв. включва главница от 3584 лв. и договорна лихва в размер на 572,18 лв., като непогасената част от главницата е в размер на 2253,46 лв.

В уточняващата молба е посочено, че 3200 лв. – е размерът на сумата, предоставена на кредитопоучателя и 384 лв. – еднократна такса за оценка на риска, а в табличен вариант са означени плащанията по договора за кредит. В уточняващата молба е посочено, че предоставената сума от 3584 лв., представляваща главница по договора, се олихвявала с посочения в договора процент 9,88 и формира претендираната лихва от 340,96 лв.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, районният съд приел, че не са отстранени констатираната нередовност в заявлението, че и след подаване на уточняващата молба липсва яснота относно начина за определяне на договорната лихва и продължава да съществува разминаване между твърденията в заявлението и данните в извлечението от счетоводните сметки.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно. В съответствие със закона са действията на районния съд по отстраняване констатираната нередовност на заявлението и уточняване на заявените с него претенции. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). И след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита (размер на кредита), която в договора между страните е 3200 лв., а в заявлението и документа по чл. 417 ГПК тя е означена размер на 2253,46 лв. Едва в уточняващата молба се посочва, че в размера на непогасената главница се включват и допълнителни суми – еднократна такса за оценка на риска, разпределена във всяка от претендираните вноски, каквито не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги.

От уточнението става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него вземания за такси.

2

При неотстранена нередовност, заявлението се отхвърля (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 281/14.02.2023 г., по ч.гр.д. № 49/2023 г. на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3