Решение № 630 от 24.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Добрич, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. И. като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230101332 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № **** /26.09.2022 год., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК от “М****" ***, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.

С***, ул. „Г. С. Р****“, № ****, ет .****, ап. **** срещу В. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН **********, двамата от гр. Д****, пл. „С***“, бл.***, вх. ****, №**** за признаване за установено в отношенията между страните ,че В. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН ********** дължат солидарно на “М****“ ***, ЕИК **** по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 426/2022 г. по описа на Районен съд Добрич сумата от 1533.88 евро, представляваща сбор от вноските по главницата съобразно погасителен план за периода от месец януари 2020 год. до месец септември 2020 год.по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***** от 30.10.2008г.,сключен с „У**** Б****“ АД,както и Анекс от **** г. към него представляваща частично вземане от непогасена главница в общ размер на 10835.51евро,ведно 1 със законната лихва,считано от 08.02.2022 год. до окончателното погасяване на задължението.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело.

Излагат се следните обстоятелства :

Между “У**** Б***“ ***, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С****, община “С****“,район“В****“,пл.“С**** Н***“ № *** ,като кредитор и В. П. К. и П. П. К. ( първия като кредитополучател, а втората като солидарен длъжник) е бил сключен на дата 30.10.2008 год. договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № ***** за сумата от 25 000 лв. и краен срок за погасяване до 01.12.2008 год. и Анекс № */**от дата **** год. за неговото изменение ,с който кредита е бил преструктиран в размер на 25 114.45 лв. със срок на погасяване до 01.09.2020 год. На дата 22.06.2015 год. между “У**** Б****“ АД и “М****“ АД бил сключен Договор за продажба на вземания ( цесия ),по силата на който банката ,в качеството си на продавач прехвърлила на ищеца всички свои вземания по отношение на ответниците по посочения договор за потребителски кредит и анекс към него (дължимите суми ,ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности).С уведомителни писма и по упълномощаване от цедента , ищецът съобщил на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията . Налице било неизпълнение от ответниците по договора за потребителски кредит, задължението им по което за главницата възлизало на сумата 21 192.42 лв. и било станало изискуемо на 01.12.2020 год.,поради настъпил краен срок на издължаване (падеж). Въз основа на подадено по пощата на дата 08.02.2022 год. ,заявление рег.№ ****/11.02.2022 год., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК № 209/11.02.2022 год. по ч.гр.д.№ 426/2022 год. на Районен съд Добрич за част от вземането , срещу която ответниците 2 възразили.

Ответниците оспорват исковете.

Навежда възражения за нищожност на клаузите на договора за кредит по чл.4,чл. 11.2.2,чл. 11.3,чл. 16.

Заявено е възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото ищецът представя oоговор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***** от 30.10.2008 г., скрючен между Б**** „У**** Б***“ АД и В. П. К., ЕГН:********** в качеството му на Кредитополучател и П. П. К., с ЕГН: ********** - в качеството и на iолидарен длъжник. Съгласно т.2 от договора на кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на 25 000,00 лв., със срок на усвояване до 01.12.2008 г., платим чрез равни анюитетни вноски по погасителен план от 01.12.2008 г. до 01.11.2018 г. всяка от която в размер на 383.13 лв., дължима на 1-во число от съответния месец. За предоставената сума по кредита между страните е уговорен годишен лихвен процент по т.4 от договора за лихвения период по чл.4.1а от договора върху редовна главница, формиран от сбора на два компонента: Базисен лихвен процент - 1 м. SOFIBOR и надбавка.Към датата на подписване на договора 30.10.2008 г. годишния лихвен процент е 12.75 % формиран от сбора на БЛП по размер на 1 м.

SOFIBOR от 6.994 % и надбавка от 5.806 % . Съгласно чл.11 от договора и раздел III. от О, за кредити в лева едномесечният SOFIBOR е равен на индекса, публикуван на страницата „SOFIBOR" на REUTERS в 11.00ч. българско време два работни дни преди първия работен ден на месеца и се прилага от първия ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително.

Съгласно чл.11.2.2 при неиздължаване на погасителна вноска по кредита на падежна дата в срока по чл.7 и/или просрочна 3 изискуемост, целия размер на кредита с настъпил падеж ( неиздължената просрочена и изискуема част от главницата) се олихвява с лихва за просрочение по т.4.2 от договора, т.е. с годишен лихвен процент,формиран от БЛП на 1 м.SOFIBOR и надбавка 7.806 %. Съгласно чл.11.2.3 при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието, целият размер на кредита(редовен дълг по главница и неиздължена просрочена и изискуема се олихвява и с лихва по т.4.3 от 5%.

С Анекс № *** от **** г. между кредитора „ У**** Б**** „ АД и ответниците е уговорено прекратяване действието на Общи бизнес условия към договора за кредит от 30.10.2008 г. като вместо тях с подписването на анекса приемат да се прилагат Общите условия на банката за предоставяне потребителски кредити на физически лица, в сила от 02.04.2009 г.

С подписването на анекса от 06.10.2009 г. между ответниците и „ У****К**** Б**** „ АД е уговорено увеличение на срока на издължаване с 22 месеца, т.е. до 01.09.2020 г. с 12 месеца гратисен период, през който период по погасителен план се заплаща само договорна лихва.

На 22.06.2015г. е сключен договор за продажба на вземания (цесия) между „У***** Б****“ АД и „М****“ АД, ЕИК ****. „У**** Б****“ АД в качеството си на продавач прехвърля на „М****“ АД всички свои вземания по отношение на В. П. К., с ЕГН: ********** и П. П. К., с ЕГН: **********. „М****“ АД е упълномощено от цедента „У**** Б****“ АД да уведоми длъжниците за извършената цесия/л.28/. В тази връзка длъжниците В. К. и П. К. са уведомени за извършеното прехвърляне на вземанията, от „М****“ АД в качеството му на пълномощник на Банката, чрез изпратени уведомителни писма до същите, ведно с обратни разписки, удостоверяващи надлежото им получаване.

По заявление вх.№ ****/2022г. на „М*****“ АД по реда на 4 чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на 11.02.2022 г. по ч. гр. дело № 426/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Добрич срещу В. П. К. и П. П. К. в условията на солидарност да заплатят на „М*****“ АД процесната сума за главница.

По делото е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата съдебно -счетоводна експертиза на вещото лице Е. Й., кредитирано изцяло от съда,изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.

Вещото лице установява, че по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ******/30.10.2008 г. отпуснатата сума от 25 000 лв. , наредена по сметка на ответника на 30.10.2008 г., е усвоена от кредитополучателя през периода от 30.10.2008 г. до 02.02.2009г. чрез използвана за превод разчет кредит, погасяване на месечни вноски, теглене от ATM, такси на банката.

От кредитополучателя са извършени плащания в размер на общо 23 887.02 лв., от които :

> По договора за кредит № ******/30.10.2008 г. за периода от първата падежна дата 01.12.2008 г. до датата на подписване на Анекс №*** от *****г., през периода от 01.12.2008 г. до 03.08.2009 г. вкл. в размер на общо 3764.77 лв., осчетоводени за погасяване на задължения , описани в приложение 1, таблица 1, в т.ч.:

• 816.32 лв. главница в пълен размер по месечни вноски с падежи от 01.12.2008 г. до 01.07.2009 г. вкл.

• 2 449.07 лв. договорна лихва, в т.ч. 2204.21 лв. в пълен размер по месечни вноски с падежи от 01.12.2008 г. до 01.07.2009 г. вкл. и частично - 244.86 лв. по месечна вноска с падеж 01.08.2009 г.

• 499.38 лв. лихви за просрочие за периода 02.02.2009 г. до 20.07.2009 г.

> По Анекс №*** от ****** г., през периода от 02.11.2009 г. до 5

12.02.2014 г. вкл. в размер на 20 122.25 лв. ,осчетоводени за погасяване на задължения ,описани в приложение 2, в т.ч.:

• 3925.53 лв. главница в пълен размер по месечни вноски с падежи от 01.11.2009 г. до 01.06.2012 г. вкл.

• 11843.83 лв. договорна лихва, в т.ч. 11 755.45 лв. в пълен размер по месечни вноски с падежи от 01.11.2009 г. до 01.07.2013 г. вкл. и частично 88.38 лв. по месечна вноска с падеж 01.08.2013 г.

• 513.04 лв. лихви за просрочие за периода 01.12.2010 г. до 12.02.2014 г.

• 3839.85 лв. наказателни лихви за просрочие .

Към датата на подаване на заявлението 08.02.2022 г., съгласно условията по договора за краен срок на издължаване на кредита 01.09.2020 г., всички месечни вноски с падежи от 01.07.2013 г. до 01.09.2020 г. са незаплатени. Последното плащане е на 12.02.2014 г., в размер на 397.50 лв. , осчетоводено за погасяване на :

• 103.02 лв. наказателна лихва при просрочие на главница и/или лихва, начислена за периода от 06.01.2014 г. до 12.02.2014 г.

• 294.48 лв. лихви за просрочие в плащане на главница, начислени за периода от 06.01.2014 г. до 12.02.2014 г., описани в приложение 2.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за чл.410 от ГПК неплатеното задължение за главница е в размер на 21 192.42 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл.

86 от ЗЗД.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответниците , 6 възникнало въз основа на договор за потребителски кредит.

Ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемната сума на кредитополучателя .

Източник на вземането е договор за потребителски кредит .

Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид и формат шрифт.

Клаузата на чл.4 урежда годишния лихвен процент по кредита. За предоставената сума по кредита между страните е уговорен годишен лихвен процент по т.4 от договора за лихвения период по чл.4.1а от договора върху редовна главница, формиран от сбора на два компонента: Базисен лихвен процент - 1 м. SOFIBOR и надбавка.Към датата на подписване на договора 30.10.2008г. годишния лихвен процент е 12.75 % ,формиран от сбора на БЛП по размер на 1 м.

SOFIBOR от 6.994 % и надбавка от 5.806 % фиксиран компонент, обозначен като надбавка, договорен в размер на 2,645 %. Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс /в случая - Софибор/, който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжниците. Ето защо клаузата е действителна.

Клаузата на чл.11..3, чиято валидност е оспорена, предвижда възможност за едностранно определяне на друг лихвен процент съгласно т.9.4 от ОУ. В т.9.5 от ОУ е заложена възможност за изменение на ГЛП при нарастване на БЛП с 0,5, като промяната влиза в сила автоматично с публикуването на съответния индекс, без необходимост от допълнително споразумение.

7

Клаузата не е индивидуално уговорена, потребителят не е имал възможност да влияе върху предварително изготвените клаузи, част от съдържанието на типов договор. Настоящият съдебен състав приема, че уговорките са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора при липса на яснота относно основанията за едностранно изменение на възнаградителната лихва и обективни критерии за промяна в пазарните условия, които биха ориентирали потребителите за допустимостта на изменението и произтичащите от него икономически последици за тях. Клауза е нищожна като неравноправна и и не обвързва страните по сделката.