Определение № 1953 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1953 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501233 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Sumfinidade Unipessoal LDA – португалско дружество, представлявано от директора Н.Т. – гражданин на Г., против определение № 2315/23.02.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 15364/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора по искове с малък материален интерес и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се излагат съображения, че предявеният иск се основава на имуществени вреди, произтичащи от нарушение на авторското право и на лицензионните условия, а не на лични или морални права, поради което попада изцяло в обхвата на Регламент (ЕО) № 861/2007. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

От насрещната страна „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК 115350662, не е постъпил отговор на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред Окръжен съд – Пловдив е подаден исков формуляр от португалско дружество Sumfinidade Unipessoal LDA, представлявано от директора Н.Т. – гражданин на Г., против „Издателска къща Марица“ ЕООД, за присъждане на обезщетение по ЗАПСП по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, по който е образувано гр. д. № 2560/2025 г. Направено е 1 искане за осъждане на „Издателска къща Марица“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за нарушени авторски права върху авторска фотография.

С определение № 2919/15.09.2025 г. окръжният съд е приел, че производството е родово подсъдно на съответния районен съд, съгласно чл.

624, ал. 1 ГПК. Тъй като седалището на ответника е в гр. Пловдив, съдът е прекратил производството и делото е изпратено на Районен съд – Пловдив по подсъдност. В РС – Пловдив е образувано ч. гр. д. № 14623/2025 г., по което е прието, че родово компетентен да разгледа подадения исков формуляр е Окръжен съд - Пловдив. С определение № 12694/03.10.2025 г. Районен съд – Пловдив е повдигнал спор за подсъдност пред Апелативен съд - Пловдив. С определение № 436/21.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 529/2025 г. Апелативен съд – Пловдив е приел, че родово и местно компетентен да се произнесе по подадения от португалското дружество исков формуляр е Районен съд – Пловдив. След изпращането му на Районен съд – Пловдив делото е образувано под № 15364/2025 г.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Пловдив и е поискал изпращането му на Софийски градски съд, като единствено компетентен по спорове за интелектуална собственост с международно частноправен характер.

С обжалваното определение № 2315/23.02.2026 г. районният съд е прекратил производството и е изпратил делото на Софийски градски съд, мотивирайки се с нормата на чл. 96, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, според която споровете за защита на авторски права са подсъдни като първа инстанция на окръжните съдилища, като е посочил, че евентуалното произнасяне по същество от районния съд по реда на регламента би се явило заобикаляне на законово определените правила на родовата подсъдност. Приел е, че на основание чл.

107, ал. 3 ГПК единствено компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд, тъй като ищецът няма постоянен адрес в България.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Според общото правило за подсъдността, уредено в чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 ГПК регламентира пред кой съд се предявява искът, когато лицето – ответник е с неизвестен адрес или не живее в пределите на Република България. Съгласно ал. 3 на чл. 7 ГПК компетентен да разгледа иска е родово компетентният съд в София, когато и ищецът няма постоянен адрес в Република България, т. е. и двете страни в правния спор нямат постоянен адрес или седалище на територията на Република България, или не живеят на територията на страната. В настоящия случай ищецът няма седалище на територията на Република България, но ответникът е със седалище и адрес в гр. Пловдив, т. е. в юрисдикцията на Районен съд – Пловдив. Следователно правилото на ал. 3 на чл. 107 ГПК е неприложимо в случая и подсъдността следва да се определи по общите правила на чл. 105 и сл. ГПК, поради което РС – Пловдив неправилно е отказал да се произнесе по подадения исков формуляр, позовавайки се на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ГПК. По отношение родовата компетентност на районния съд е налице произнасяне на Апелативен съд – 2

Пловдив с определение по чл. 122 ГПК, което се споделя от настоящия състав.

Ето защо въззивният съд намира, че компетентен да разгледа спора е районният съд по седалището на ответника, а именно Районен съд - Пловдив.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2315/23.02.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 15364/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3