Решение № 755 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203814 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Е.О.“Е. против НП № *, с което на основание чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУО /Закона за управление на отпадъците/ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за нарушение на чл. 29 ал. 2 от от ЗУО.

В депозираната жалба и допълващата я молба се излага твърдение, че наказателното постановление е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. Сочи се, че констативният протокол за извършване на процесната проверка, както и АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, не са надлежно връчени като се оспорват визираните в същите констатации. Навежда се довод, че лицата Х.С.Х. и Н.

Х. Н. не са били служители на дружеството-жалбоподател и последното не е възлагало на същите извършването на дейности вкл. във връзка с отпадъците. Релевира се аргумент, че дружеството има договорни отношения с „П.“ Е., но същите нямат за предмет събирането на отпадъци от опаковки и/или биоразградими отпадъци, за което „П.“ Е. би следвало да има сключен отделен договор с други лица, притежаващи съответните разрешителни за дейности с този вид отпадъци. Сочи се, че връзката на „Е.О.“ Е. с констатираните от проверяващите отпадъци не се установява и от вида на самите отпадъци, съотв. се твърди, че в случая отпадъците са генерирани от дейността на наемателите на търговски обекти на Пазар „Ч.“. Обръща се внимание на факта, че контейнерът за общ битов отпадък е бил разположен на общодостъпно място, като отпадъци в този контейнер могат да бъдат изхвърляни по всяко време и от всяко едно 1 лице. Сочи се, че не може да се установи кога и от кого е изготвен приложения снимков материал. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото. Претендира и присъждане на сторените от въззивника разноски в хода на съдебното производство.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ш., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Излага становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че изхвърленият отпадък е бил по повод дейността на „Е.О.“Е. – дружеството, на което е съставен акта и съответно постановлението. Релевира се довод, че независимо от произхода на отпадъка, от значение за съставомерността на нарушението е и начинът на неговото управление, като се твърди за установено, че служител на дружеството се е намирал на мястото на извършване на нарушението, заедно със свидетелката. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят М. Н. и свидетелят по акта В. Д., и двамата на длъжност *, свид. М.

Н. – служител на *, посочена в АУАН като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта, както и лицето Н. Н., за която е посочено, че в качеството на служител на дружеството-жалбоподател е реализирала действия, чрез които се осъществява вмененото на въззивника нарушение. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и аверено копие на договор за правна помощ, заверено копие на фактура № * г. и заверено копие на платежно нареждане на кредитен превод, справка за трудовите договори на свид. Н. Н..

.След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.05.2025 г. и 14.05.2025 г. служители на * – свид. М. Н. и свид. В. Д. извършвали проверка на пазар „Ч.“ в гр. Варна във връзка с изпълнение на служебните си задължения. На посочените дати същите забелязали лице от женски пол да изхвърля отпадъци от пластмасови опаковки (щайги) и биоразградими отпадъци в и около съдовете за битови отпадъци, разположени в гр. *. На 14.02025 г. посоченото лице било поканено от инспекторите да посочи данни за самоличността си, съотв. било установено, че описаните действия се извършват от свид. Н. Н..

Служителите на * преценили, че отпадъците, изхвърлени от Н., са от дейността н а пазар „Ч.", стопанисван от *, което юридическо лице имало сключен договор с „Е.О." Е. за поддържане на чистотата, в т.ч. управление на отпадъците, образувани на територията на горецитирания пазар. Част от картонените опаковки били идентични с тези, които са налични в обособеното помещение (с надпис „Южен дар") и в тях бил наличен касов бон, издаден от „П." Е..

Констатациите били отразени в Констативен протокол № *, съставен в присъствието на свид. Н. Н..

На територията на пазар „Ч." било обособено помещение, предназначено за съхранение на отпадъци от картонени и пластмасови опаковки до предаването им на лице по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците. Липсва съд, предназначен за 2 събиране и съхранение на биоразградимите отпадъци.

В хода на проверката били изискани писмени обяснения от изпълнителният директор на „П." Е. - Н.Р., в които същият посочил, че „П." Е. има сключен договор с „Е.О." Е. за сметопочистване и поддържане на чистотата на всички площадки, стопанисвани от представляваното от него дружество с изключение на пазар „В".

При така установените факти, свид. М. Н. съставил на „Е.О.“Е. АУАН № * за нарушение на чл. 29 ал. 2 от ЗУО. за това, че Деянието представлява нарушение на разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1 от във връзка с чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците - ЗУО.

Актът не бил предявен на представляващ дружеството, съотв. подписан от него, като в същия положила подписа си свид. М. Н., служител на * в качеството на свидетел по отказа на нарушителя да подпише акта.

В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу акта и въз основа на същия за описаното в АУАН нарушение е издадено НП с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 29 ал. 2 от ЗУО.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № * е издадено от компетентен орган – от *, с оглед нормата на чл. 157 ал. 4 от ЗУО и въз основа на заповед № * на кмета на *.

Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на НП, съдът констатира, че обжалваният акт е постановен при допуснато нарушение на чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в постановлението отсъства ясно описание на изпълнителното деяние, за осъществяването на което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са обективирани единствено конкретни действия, извършвани от свид. Н. Н., като е цитиран във връзка с обвинението и договор между дружеството-жалбоподател и „П.“Е., но липсва констатация чрез какви конкретни действия или бездействия е осъществено административното нарушение от страна на „Е.О.“Е., което е подведено под посочената материално-правна разпоредба на ЗУО, съотв. санкционна такава. С оглед на посочената непълнота и некоректност при описание на нарушението, както за наказаното лице, така и за съда е неясна волята на АНО, а именно – дали е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Е.О.“Е. за неизпълнение на цитирания в НП договор, за неосъществен контрол върху дейността на служители на дружеството, което би било отнесено към допустителството или за други конкретни прояви, които са в причинна връзка със съответния резултат, а именно нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

Налице е и друг порок на НП, свързан с дерогиране на императивните разпоредби досежно предявяване и връчване на АУАН. За да бъде редовен, 3 съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение. Не предявяването на акта винаги е съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на акта.

От доказателствата по делото се установява, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя и не е връчен на управителя на дружеството-жалбоподател респ. упълномощено от него лице. По делото не са представени доказателства, които да установяват, че са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя, а именно надлежна покана, адресирана до управителя на дружеството-жалбоподател за явяване за съставяне на акта. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. В случая липсват доказателства за предприети действия по връчване на акта по седалище на дружеството респ. по местоживеене на негов представляващ.

Не е налице и хипотезата на отказ да се подпише акта от нарушителя, визирана в нормата на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН, която разпоредба предвижда възможността отказът да се удостовери с подписа и данните на един свидетел на същия. Видно от показанията на свид. Н. същата не е възприела вербален отказ на управителя на дружеството-жалбоподател да подпише акта, като показанията й са неясни и противоречиви относно въпроса дали актът е бил предявен на същата.

При така установените факти е безспорно, че в хода на административнонаказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице, което е съществено процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на издаденото НП.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от ЗУО се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Според санкционната норма на чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.

Цитираната санкционна норма отнесена към повдигнатото с НП обвинение сочи, че отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана във връзка с осъщественото от свид. Н. поведение по изхвърляне на отпадъци в нерегламентирани за целта места. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче, реализираното от Н. нерегламентирано изхвърляне на отпадъци не е в причинна връзка с осъществено от дружеството-жалбоподател действие или бездействие, доколкото същата не е извършвала трудова дейност в полза на Е.О.“Е. въз основа на трудов респ. граждански договор. Посочените изводи се основават, както на приобщената по делото справка за трудовите договори на свид. Н., така и на показанията на последната, видно от които същата не се е намирала на мястото на извършване на проверката с оглед поети ангажименти към дружеството-жалбоподател.