Решение № 14898 от 20.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14898 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110137725 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „****“ АД твърди, че на 06.12.2021 г., в гр. София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Волво, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност 3383,71 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.

Твърди, че след покана ответникът не е погасил задължението в общ размер на 3398,71 лева, поради което претендира същото, заедно със законната лихва от 12.7.2022 г. до погасяване, както и сумата 96,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.4.2022 г. – 11.7.2022. Претендира разноски.

Ответникът „****“ АД оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата молба механизъм и по вина на застрахования при него водач, като счита че е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил. Евентуално поддържа, че е налице съпричиняване. Оспорва причинната връзка между събитието и описаните в исковата молба вреди, като счита и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение за съдебно прихващане с насрещни активни вземания с правна квалификация чл. 411, 1 изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, кето е прието за съвместно разглеждане с определение от 19.9.2022 г. Твърди, че на 21.5.2019 г., в гр.

София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Ауди, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност 20877,68 лева, че са сторени и разноски за репатриране в размер на 52 лева, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ищецът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ответника възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в общ размер на 20892,68. Твърди, че след покана ищецът е заплатил част от дължимата сума в размер на 16634,02, поради което претендира остатъка в размер на 3238,76 лева, заедно със законната лихва от подаване на отговора на исковата молба до погасяване, както и сумата 116,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.4.2022 г. – 08.8.2022 г.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 19.9.2022 г. за безспорни са обявени следите обстоятелства: че на 06.12.2021 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „*** и бул. „***“, между лек автомобил марка Волво, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка БМВ, рег. № СВ2749ВР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по застраховките; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3383,71 лева, че е сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

От показанията на свидетелите - водачи на застрахованите при страните автомобили, както и от двустранния протокол за ПТП се установява, че събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 06.12.2021 г., около 2

16,30 часа лек автомобил марка Волво, рег. № ***, управляван от свидетеля Т. Г., се движи по бул. „***, с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към сградата на „Интерпред“; на кръстовището с бул. „***“, регулирано с кръгово движение, автомобилът навлиза в кръговото движение, като се движи в посоката си, в дясната пътна лента; в същото време от лявата страна на автомобил марка Волво – в лявата пътна лента, се движи управляваният от свидетеля С. Т. лек автомобил марка БМВ, рег. № СВ2749ВР; водачът Т. иска да извърши маневра завой надясно – да излезе от кръстовището по бул. „***“; на изхода, от лявата пътна лента свидетелят Т. предприема маневрата, като подава светлинен сигнал; водачът на лек автомобил марка БМВ не пропуска движещия се в лявата пътна лента ;ек автомобил марка Волво, поради което реализира пътнотранспортно произшествие с него; съприкосновението настъпва между предната лява част на лек автомобил марка Волво и дясната задна част на лек автомобил марка БМВ. Свидетелят Т. сочи, че е видял движещия се в дясната лента лек автомобил марка Волво, но не го е пропуснал, защото е считал, че този лек автомобил следва да пропусне управлявания от него.

От мащабната схема, изготвена от вещото лице по САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, както и от показанията на свидетеля Г. се установява, че на процесното кръстовище е била налична следната пътна маркировка: надлъжна М1 „Единична непрекъсната линия", разделяща лявата от дясната ленти за движение, и стрелка, сочеща направо в лявата пътна лента. При това положение съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното, доколкото не се твърди и установява обратното, и противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка БМВ. Последният е нарушил разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗДвП, според които завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно. Ал 2 на тази разпоредба допуска, когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Водачът на лекия автомобил марка БМВ не се е съобразил и с пътната маркировка. Съгласно чл.

65, т. 1 ППЗДвП водачите са длъжни да се движат в посоката, указана от стрелката., а съгласно чл. 36, т. 1 ППЗДвП при единична непрекъсната линия на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Следва да се посочи, че дори и от тази пътна лента десният завой да беше позволен, то при тази маневра важи правилото на чл. 35 ЗДвП и водачът на лек автомобил марка БМВ е бил длъжен да пропусне движещия се в дясната пътна лента лек автомобил марка Волво.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.

Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си 3 пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахованият при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото доказателства не се установяват възраженията на ответника, че застрахованият при ищеца водач е отнел предимството на другия участник в ПТП. Напротив, от всички доказателства по делото /вкл. показанията на Т./ се установи, че застрахованият при ищеца водач е имал правомерно поведение, като разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДВп го задължава да спре пред всяка предвидимо препятствие. Такова предвидимо препятствие не е противоправното поведение на другия водач, който е бил длъжен да го пропусне. Доколкото ПТП е настъпило в самото кръстовище, в кръговото движение, а не при навлизане на лекия автомобил Волво в него, то несъмнение знакът, указващ липса на предимство, не важи в дадената ситуация. Този знак регулира движението на навлизащите в кръговото движение автомобили, а не движещите се в него. На второ място, следва да ес посочи, че свидетелят Г. не е имал и възможност да реагира, доколкото от показанията му се установява, че другият водач е предприел маневрата внезапно.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля и протокола за ПТП. Следва да добави, че от представения протокол за оглед на МПС към процесната имуществена застраховка се установява, че към 26/8/2021 г. лек автомобил марка Волво не е имал уврежданията, констатирани в протокола от май 2021 г.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в 4 размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.