Решение № 260141 от 11.05.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 436/2021
- Вид
- Решение № 260141
- Подписан
- 11.05.2021
- Състав
- СИЛВИЯ ЛЮБЕНОВА АЛЕКСОВА, МАРИЯ ПЕТКОВА ШИШКОВА, МИГЛЕНА РУМЕНОВА МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1-6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1-6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1-6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1-6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1-6 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н ИЕ
№ 260141
Гр. Пловдив, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
Отделение, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА при секретаря
Христина Христова и прокурора Йорданка
Тилова, като разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова в.а.н.д. № 436/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 260282/28.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 2230/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VII-ми н.с., обвиняемият Р.Г.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 от НК, за това, че на 02.05.2018 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил на А.Т.П.лека телесна повреда, изразяваща се в травма на лявата лицева половина, кръвонасядане и охлузване на дясната ръка, причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.
С
Решението обвиняемият е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски за експертиза в размер на 84.00 лв., в полза на държавата по сметка на ОД МВР – гр. Пловдив.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от обвиняемия Т., депозирана чрез упълномощения от него защитник – адв. Х., с която се твърди, че по делото липсват доказателства, от които категорично да се установи, че е налице престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а именно, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди. Сочи се, че размерът на определеното от първостепенния съд наказание е прекомерен. Иска се обвиняемият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, алтернативно – размерът на наложеното му наказание да бъде намален под предвидения в закона минимум.
По реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд уважи направеното от обвиняемия и от неговия защитник доказателствено искане за приобщаване на материалите по н.ч.х.д. № 3038/2018 г., ведно с приложеното към него въззивно производство.
В съдебно заседание на 09.03.2021 г. представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Пловдив излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Счита, че наложеното на обвиняемия наказание е справедливо и размерът му е определен правилно от Районния съд, като са преценени всички относими факти и обстоятелства по делото. Сочи, че не са налице основания за отмяната на атакуваното Решение, както и такива, налагащи връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Обвиняемият и защитникът му, редовно призовани, се явяват и поддържат направените с жалбата искания и възражения. Излагат подробни съображения, като акцентират върху твърдението, че конфликтът е бил предизвикан от пострадалата П.– твърдят, че пред офиса на застрахователния брокер същата е нанесла няколко удара на обвиняемия, взела му е документите и по този начин го е възпрепятствала да си тръгне. Изтъкват, че поради унищожаване на оптичен носител, съдържащ видеофилм, заснет от свидетел по делото, съдът е постановил Решението си при непълнота на доказателствения материал.
В последната си дума обвиняемият моли съда да бъде оправдан и наложеното му административно наказание „глоба“ да бъде отменено, тъй като не се счита за виновен.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:
За да постанови присъдата си,
Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Пострадалата П.заемала длъжност „**“ в офис на фирма „**“ ООД /застрахователен брокер/, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„**“ № 36, на паркинга на магазин „**“.
За времето от 09:00 до 21:00 часа, на
02.05.2018 г., свид. П.била на работа по график и изпълнявала служебните си задължения, свързани със сключване на застрахователни договори и заплащане на вноски по вече сключени такива. В същия ден, заедно с нея на работа в офиса, била и колегата й – свид. Б..
Около 16:00 часа, в офиса влязъл обв. Т., който желаел да заплати вноска по сключена с Дружеството застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тъй като свидетелката Б. обслужвала друг клиент, обвиняемият седнал на бюрото на постр. П., като й обяснил, че желае да заплати вноска по застраховката си. Свидетелката П.взела документите на обв. Т., като при извършване на проверка относно размера на задължението на обвиняемия и срока за неговото погасяване, установила, че срокът за заплащане на задължението на обвиняемия е изтекъл и застрахователната компания е заявила полицата му за прекратяване в същия ден в 23:59 ч.
Констатирайки това обстоятелство, свид. П.обяснила на обвиняемия, че тъй като е пропуснал законоустановения срок за заплащане на вноската си, единственото, което може да направи, е да сключи нова застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с нейно съдействие това можело да се случи още на момента.
Обвиняемият, вече изнервен и ядосан, не възприел предложението й, като й отвърнал с думите „Аз съм дошъл да ми събереш вноската, а не да ми правиш нова застраховка“. Постр. П.отново му обяснила причините, поради които не може да приеме плащането на желаната от него вноска, но обв. Т. започнал да се държи още по-грубо и агресивно, като й се заканил с думите „Ще ти кажа аз на теби“. Държанието му мотивирало свид. П.да откаже да го обслужва и да му отправи забележка за поведението, но той й отвърнал с думите „Затваряй си устата“, „Вчерашна **“, „Ще казваш на майка ти на **“.
Казвайки последната реплика, обв. Т. вече бил станал от стола и се намирал в близост до вратата на офиса.
Пострадалата обаче, го последвала извън офиса, за да му поиска обяснение за изречените думи. Веднага след нея, от офиса излязла и свид. Б.. Вече навън, свид. П.поискала от обвиняемия да й обясни защо се е държал с нея по този начин – казвайки й обидни думи, като на въпроса й той отговорил – „Защо? Какво ще ми направиш? Ей сега ще ти отвърта два токата и ще ти откача главата!“.
Докато си разменяли тези реплики, обв. Т. и пострадалата стояли един срещу друг, лице в лице. В изпълнение на заканата си, обвиняемият, с лявата си ръка, хванал свид. П.за врата, а с дясната си ръка й нанесъл един удар с шамар в областта на лявата половина на лицето.
Свидетелката Б., която стояла встрани от тях, се намесила, като се опитала да откопчи пострадалата от хватката на обв. Т.. Последният пуснал свид. П., но направил опит отново да я удари в областта на лицето. Пострадалата обаче, вдигнала ръце и отблъснала посоката на удара, поемайки го с дясната си ръка.
Докато й нанасял ударите, обвиняемият обиждал пострадалата и я псувал вулгарно:
„**“, „грозна мечка“, „**“ и „**“.
По същото време, свидетелката М., която работела в магазин, находящ се в непосредствена близост до офиса на „**“ ООД, била навън, за да проведе телефонен разговор и възприела агресивното поведение на обвиняемия. Видяла как същият нанася удари на свид. П.и чула изречените от него обидни думи. Това възмутило свид. М.. Тя се намесила, като попитала обвиняемия, как въобще си позволява да удря жена. Той обаче категорично отрекъл да е удрял пострадалата, което твърдение още повече възмутило свид. М., тъй като същата станала очевидец на нанесените удари. Свидетелката Б. също се възмутила силно от случващото се и се разплакала.
Свидетели на проявената от страна на обвиняемия агресия, станали и други граждани, които по същото време излизали и влизали в магазин „**“.
След като прекратил агресивното си поведение, обв. Т. се качил в автомобила си и напуснал мястото на инцидента.
На следващия ден – 03.05.2019 г., свидетелката П.посетила отделение по съдебна медицина, където била освидетелствана. Били констатирани кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на четвъртия пръст на дясната ръка.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на пострадалата е причинена травма на лявата лицева половина, кръвонасядане и охлузване на дясната ръка.
Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно възприета и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства и доказателствени средства – гласни – частично от обясненията на обвиняемия, изцяло от показанията на пострадалата П., свидетелите – Б., М., Д., К., както и от приобщените по делото писмени доказателства.
Правилно е възприел първоинстанционният съд, че следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелката П., тъй като от тях се извежда авторството на деянието, времето и обстановката, през които същото е осъществено, както и механизмът на неговото извършване. Показанията й са ясни, последователни и безпротиворечиви, подкрепят се от останалия приобщен доказателствен материал и кореспондират със заключението на изготвената и кредитирана с доверие от Районния съд съдебно-медицинска експертиза.
Правилно са ценени и показанията на свидетелите: Б., М., Д. и К.. Свид. Б. и М. са очевидци на случилото се, доколкото лично и непосредствено са възприели поведението на обвиняемия на инкриминираната дата и място. Не са налице противоречия в изложеното от тях – и двете описват по идентичен начин случилото се и проявената от страна на обвиняемия агресия спрямо пострадалата – отправените обидни реплики и нанесените удари. От показанията на свидетелката М. се установява, че свидетели на инцидента са станали и други лица, намиращи се в близост по същото време. Не възниква съмнение в достоверността на изложеното от нея, доколкото деянието е осъществено на публично оживено място, в светлата част на денонощието и действително е била налице възможност поведението на обвиняемия да бъде възприето от неограничен брой хора. Правилно са кредитирани с доверие, като логични, последователни и взаимноподкрепящи се и показанията на свидетелките Д. и К.. В присъствието на двете свидетелки е осъществен извършеният на 15.08.2018 г. оглед на приобщения като веществено доказателство по делото диск от охранителна камера на магазин „**“. Поради счупване, дискът не е възпроизведен в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Правилно е възприел Районният съд, че обясненията на обвиняемия следва да се кредитират единствено в частта им, в която същият описва времето и мястото, при които е извършено деянието, както и присъстващите лица. В останалата им част, в която обв. Т. отрича да е удрял пострадалата, законосъобразно първостепенният съд е стигнал до извода, че обясненията му не следва да бъдат ценени с доверие. Твърденията му не се подкрепят от останалите доказателствени източници по делото – опровергават се както от свидетелските показания, така и от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по отношение на пострадалата. От заключението на същата се установява, че в резултат на инцидента на пострадалата П.са причинени: травма на лявата лицева половина и кръвонасядане и охлузване на дясната ръка, като описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство. Именно поради изложеното, въззивният съд намира, че в тази им част обясненията на обвиняемия се явяват средство за защита на същия и не следва да бъдат ценени с доверие, доколкото той е заинтересован от благоприятен за него изход на делото.
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствената съвкупност, обосновава и законосъобразност на направения от същия извод, че обвиняемият е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Несъмнено, обв. Т. е осъществил обективните признаци на престъпното деяние, доколкото е нанесъл два удара на пострадалата П.– един в областта на лявата половина на лицето и един в дясната ръка, в резултат на които на пострадалата е причинено гореописаното телесно увреждане, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно лека телесна повреда в хипотезата на чл. 130, ал. 2 от НК. В този смисъл са и анализираните вече доказателствени източници. Категорично е установено, че констатираните телесни увреждания на пострадалата са вследствие на нанесените от страна на обвиняемия удари.
Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f786998-965e-4dd9-9a10-55eaa4897ac5