Решение № 1847 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110204971 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №24-4332-010126/14.05.2024 г. на Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, на П. Б. А., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят в жалбата си на първо място прави искане да се приеме същата за допустима за разглеждане, тъй като наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.58 ал.2 ЗАНН, алтернативно прави искане ако съдът счете, че действително му е връчено НП да приеме, че в жалбата се съдържа искане за възстановяване на срока, поради престой в ИСУЛ на А. в периода януари-февруари 2025 г., като прилага епикризи. По същество излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като нарушението е недоказано и са налице допуснати процесуални нарушения.

Предлага на съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з. и не израща представител.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт 1

М., която поддържа изложените доводи в подробни писмени бележки за неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението. Излага доводи за неприложимост на чл.28 ЗАНН, поради множеството наложени на жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП. Предлага на съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд

/по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Направеното възражение за невръчване на издаденото НП съдът намира за основателно по следните съображения:

Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.58 ЗАНН (редакция от 01.05.2024 г.) и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН (редакция от 01.05.2024 г.) императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно - срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58 ал.2 ЗАНН (редакция от 01.05.2024 г.) е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е 2 неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58 ал. 2 ЗАНН (редакция от 01.05.2024 г.) и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. В конкретния, случай, наказващият орган е приложил горната разпоредба неправилно. Видно от представените по делото доказателства за начина на връчване на НП, налице е представена докладна записка от 03.02.2025 г. от мл.ПИ Ирена Миланова към 01 РУ-СДВР, от която е видно, че на 23.01.2025 г. /без посочен час/, полицейски служители са посетили адреса на жалбоподателя /съвпадащ с този от НП/, като не се открили никого и са оставили съобщение А. да се яви в 01 РУ-СДВР, като същият не е посетил РУ. Отразено е също, че „след направена справка в масивите на АИС-БДС стана ясно, че лицето П.А. е посочило неактуален мобилен телефон за връзка.”.

На първо място, буди недоумение обстоятелството как при едно единствено посещение на адрес на лице, без посочен часови диапазон, може да бъде прието, че то не пребивава на определен адрес. Не става ясно и какъв е този неактуален телефонен номер, който жалбоподателят е предоставил и дали не се касае за такъв при подмяна на документ за самоличност, който съвсем логично би могъл във времето да бъде замене с друг или въобще лице да не притежава мобилен номер. Тук следва да се направи уточнението, че жалбоподателят никога не е съобщавал на контролните органи на въззиваемата страна някакъв телефонен номер за връзка с него, за да бъде упрекнат, че „е посочил неактуален номер за връзка”.

За да се приложи чл.58 ал.2 ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткрИ.е на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на същия. По делото липсват доказателства по какъв начин и къде съответният служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирани до лицето съобщения и кога точно е посещаван адреса като час. В този смисъл, съдът намира, че не са били налице предпоставки за връчване реда на чл. 58 ал. 2 3

ЗАНН, съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред СРС жалба - подадена в срок и процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 25.04.2024 г. около 23:04 часа, в гр.София по ул.Боян Магесник с посока на движение от ул. „Слатинска река” към ул.”И. Сергиев” контролните органи на въззиваемата страна установили, че жалбоподателят управлява л.а.

„***” с рег.№*********, собственост на трето лице, без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв работещ в автомобила.

Свидетелят Д. С. И. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОППСДВР му съставил и връчил надлежно АУАН №GA1155440/25.04.2024 г.

Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Налице са доказателства за компетентността и правомощията както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

И в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението, както и посочен регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП са посочени законовите норми, които са нарушени. Налице е правно единство между цифровата и текстова квалификация на нарушението, посочени в акта, съставен на жалбоподателя и отразени в НП.

Свидетелят Д. С. И. е категоричен, че именно фактът, че водачът е бил с непоставен обезопасителен колан е провокирало спирането му.

4

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени доказателства: АУАН, заповеди за компетентност, справка картон на водач, както и от гласните такива – показания на свидетеля-очевидец Д. С. И..

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и е наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетеля-очевидец Д. С. И., който в с.з. от 11.05.2026 г. е категоричен, че лично е възприел нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП – жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло показанията на И., като съдът няма основание да поставя под съмнение достоверността им.

Предпазният колан или обезопасителен колан , съгласно Закона за движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.

Разпоредбата на чл. 137А ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.

По делото жалбоподателят не доказа наличие на хипотезата на чл. 137А ал. 2 /т.2 и т.3/ ЗДП, която въвежда изключение от общото правило, посочено в ал. 1, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Действително, А. представя 2 бр. епикризи от дати 17.01.2025 г. и 17.02.2025 г. ва Клиника по хирургия към УМБАЛ ***** ЕАД за хирургични процедури на тънки и дебели черва. Към датата на нарушението обаче – 25.04.2024 г. липсват подобни данни, които евентуално биха могли да обосноват изключение от правилото на 137А ал. 2 т.2 и т.3 ЗДвП.

С разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е предвидена санкция за 5 водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан във фиксиран размер от 50 лв.

На жалбоподателя правилно са отнети и 10 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Видно от справка картон на водача, А. е недисциплиниран водач на МПС с множество издадени и влезли в сила ЕФ и НП, вкл. и за нарушения като настоящото, поради което наказателното постановление като правилно и

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в минималния посочен размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП от 66,47 евро /130 лв./.

Мотивиран от изложеното и на основан ие чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332010126/14.05.2024 г. на Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция”СДВР, с което на П. Б. А., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 25,56 евро /50 лв./ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА П. Б. А., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сума в размер на 66,47 евро /130 лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6