Решение № 1029 от 09.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501258 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК, по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (ВиК)със седалище и адрес на управление:гр. Бургас, кв.

Победа, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3 и ЕИК 812115210, чрез ю.к. Д.Златева, против Решение №1182/29.05.23г. по гр.д.№ 6009/22г. по описа на БРС, с което заявените против ответната страна претенции са изцяло отхвърлени.

В жалбата решението на първата инстанция се сочи за неправилно и се иска отмяната му, а също произнасяне на съда с друго, което да уважи изцяло исковете за заплащане на главница от 863,96лв. и лихви за забава (мораторни) от 65,30 лв., във връзка с доставката ,отвеждането и пречистването на питейна вода за периода 27.02.2018г.- 27.11.20г. в обект, находящ се на административен адрес:гр.Карнобат, ул.“Люлин“№35 с абонатен номер 836234.

За неправилен се сочи изводът на БРС, че жалбоподателят ищец не е провел успешно доказване на легитимацията на ответниците като потребители на ВиК услуги.

Страната изразява несъгласие с извода на съда, че водният оператор не разполагал с възможността да вменява със задна дата натрупани задължения, след като отказът от наследство е направен след завеждане на исковото производство.

Счита за решаващо за спора това, че ответниците не са предприели действия в предвидените срокове по идентифицирането си пред ВиК оператора като лица, отказващи се от наследството към датата на неговото откриване, поради което като съсобственици са останали задължени за стойността на предоставените ВиК услуги, без значение на чие име е била разкрита 1 партидата. С оглед датата на отказа от наследство, според страната е налице противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в умишлено засягане на правната сфера на ВиК ЕАД с цел да се избегне отговорност за паричните задължения. В тази връзка, предвид поведението на ответниците, както и поради обстоятелството, че договорът е облигационен и следва да се изпълнява от лицето, което го е сключило, а ответниците са се възползвали от правата на потребителя да получават и ползват услуги, предоставени от ВиК оператора, те са били обвързани от задължението за заплащане на ползваните ВиК услуги.

На следващо място БРС неправилно бил присъдил разноски в полза на ответниците, тъй като отказът от наследство е направен в хода на процеса и тази недобросъвестност е основание за отхвърляне на искането им за присъждане на разходите по делото.

Дири се присъждането на разноските в първоинстанционното и във въззивното производство - за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В отговора на въззивната жалба , подаден от адв. Марияна Матеева-БАК, в качеството на особен представител на Й. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Гурко“ №7, вх.А,ет.5, офис 15, се сочи, че обжалваното решение на БРС е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и не страда от пороците, изтъкнати в жалбата, поради което следвало да бъде потвърдено изцяло.

Правилно решаващият състав на БРС бил съобразил депозираните по делото откази от наследство, направени от всички ответници, вкл. и от Й. П.-брат на починалия - като е приел, че „При негова доказателствена тежест и наличието на спор по делото, относно това обстоятелство, ищцовото дружество не е ангажирало надлежни доказателства за възникване и съществуване на валидно облигационно правоотношение с ответниците, с предмет: предоставяне на услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния водоснабдяван обект, ех lege - на соченото в исковата молба основание, а именно -четиримата да са собственици на имота и като такива - да се явяват потребители на ВиК услуги."Съдът е взел предвид, че за имота има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 11.02.2020г., според която той е съсобствен при равни квоти на други лица, различни от ответниците по делото, което доказателство било пропуснато от ищцовото дружество, макар събрано по негово искане.

Възразява се и срещу довода, че ответниците не са предприели действия в предвидените срокове да заявят пред ВиК отказа си от наследството към датата на неговото откриване, което ги правело като съсобственици- задължени за стойността на предоставените ВиК услуги лица. Такова изискване в закона нямало.

Поддържа се, че няма задължение по закон за ответната страна да се легитимира пред когото и да било, че се е отказала от наследството на П. П. П., нито има срок за извършването на това действие. В случая правоприемниците били изпълнили законовото изискване да заявят отказа си от наследство пред районния съд по местооткриването му и той бил вписан в особената за това книга на съда.Конкретно отказът на Й. П. е вписан по чл.49 от ЗН още на 12.01.2021г., преди предявяване на настоящия иск и е напълно противопоставим на другата страна. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Дири се възнаграждението на адвоката като особен представител за осъщественото процесуално представителство на ответник Й. П. за настоящата инстанция.Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на жалбата от В. Й. Й. ЕГН ********** с постоянен адрес:

2

****** чрез адв. Стефан Стефанов с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ №57.

В него се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, а жалбатанеоснователна. Поддържа се, че правилно РС е отхвърлил предявения от дружеството иск.

Възразява се срещу оплакването на въззивника, че исковата претенция би следвало да бъде уважена, както и че отказът от наследство бил сторен „недобросъвестно“ и увреждал интересите на дружеството.Сочи се, че ищецът не е провел пълно и главното казване на своята претенция, т.к. имотът, за който се претендират натрупаните задължения към ВиК ЕАД е деклариран и се използва от трети за процеса лица. Намира, че не е давал повод за инициирането на съдебния процес, поради което не дължи разноски за него.

Поддържа, че след като е извършил отказ от наследството на длъжника, не може да бъде ангажиран със задълженията му към други кредитори.Счита, че ищецът е можел преди да въвлече ответната страна в настоящия исков процес, да поиска призованите към наследяване на починалия по закон да заявят пред съда дали приемат наследството му или не и едва след това да предприеме действия по заявяването на спорната претенция.

Моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение и за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от въззиваем Я. Й. Й. ЕГН ********** с постоянен адрес: *****, чрез адв. Стефан Стефанов с посочения по-горе служебен адрес, в който се излагат аналогични на горните възражения, ведно с искането обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а страната дири и съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.

В законоустановения срок, на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК , е подаден отговор на въззивната жалба и от въззиваема М. Д. К. ЕГН ********** от гр.Поморие, кв.“Свобода“ бл.16, вх.3, ет.2, ап.3. В него жалбата се сочи за допустима, но неоснователна. Моли се да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Поддържа се, че по делото не е доказана нейната пасивна легитимация- тя не е наследник на длъжника и не може да носи отговорност за неговите задължения към кредиторите му. Счита, че дружеството злоупотребява с диренето на вземанията си спрямо покойника от далечни родственици, които нямат отношение към неговите дългове.Не ангажира нови доказателства.

Служебната проверка на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима.

Служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК констатира обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед оплакванията на жалбоподателя за неправилност на съдебния акт, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред Бургаски районен съд под № 6009/22г.,след препращането му по подсъдност от Карнобатски РС, по исковата молба на“Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, против Й. П. П., М. Д. К. и Й. П. Й., заместен в хода на делото поради смърт от своите правоприемници- деца Я. Й. Й. и В. Й. Й., като всички ответници са посочени за наследници на потребител на В и К услуги П. П. П., касателно водоснабден обект, находящ се на административен адрес: гр.Карнобат, ул.“Люлин“ №35.

3

Претенциите са субективно и обективно кумулативно съединени, с правно основание по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащането на главница и мораторни, както и законови лихви за забава на изпълнението.

Ищецът черпи правата си от следната фактология: през периода от 27.02.2018г. до 27.11.2020г. е предоставял услуги на обща стойност от 863.96 лв. по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на горепосочения адрес, с абонатен № 836234, водещ се на името на П. П. П.(починал на 15.04.2019г.), за чиито наследници се сочат ответниците, при квоти: по 1/3 ид. част за първите двама и по 1/6 ид. част за третия и четвъртия. Потребителите не платили тази сума, поради което се иска осъждането на всеки от тях съобразно дела му в наследството.

Претендира се и обезщетение за забавено плащане за времето от 26.05.2018г. до 23.02.2021г. в размер на общо 65.30 лв., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изпълнение и деловодните разноски.

В представените от ответниците отговори , претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни.Молили са за отхвърлянето им.

В подкрепа на горното, ответник Я. Й. Й., низходящ и правоприемник на починалия в хода на делото Й. П. Й., чрез процесуален представител адв.Стефанов, е развил конкретните съображения, че праводателят му е брат на покойния П. П. П., който се е отказал от наследството на последния, като отказът му е вписан под №5/12.01.21г. съгласно определение № 260031 от 11.01.21г. по ч.гр.д.№33 по описа за 2021г. на РС-Карнобат. С оглед това и наследникът на отказалото се от наследяване лице не следвало да бъде ангажиран със съответната 1/6 ид.ч. от задълженията на П., с когото са имали родствена, но не и наследствено правна връзка.

Извън това се оспорва между П. П. и дружеството да е възникнало валидно облигационно правоотношение. Отрича се посоченото като потребител лице да има правна връзка с водоснабдения имот, т.к. липсвали данни да е негов собственик, да има учредена суперфиция върху имота или друго основание, от което да възникне претендираното по делото задължение към дружеството. Посочването на лицето в партидата за имота не било достатъчно, за да обоснове заплащането на исковите суми. Не били представени и Общите условия, при които са уредени правата и задълженията на страните по водоснабдяването на процесния имот. Не можел да бъде добре идентифициран и водоснабденият имот, за който се дири вземането.

Със същите съображения и чрез същия процесуален представител, претенцията за 1/6 част от спорните главница и лихви се счита неоснователна и от ответник В. Й. Й.- също наследник на Й. П. .

Ответник М. Д. К. е оспорила заявената срещу нея претенция в размер 1/3 част, поради направен отказ от наследството на П. П. П. с изх. № 458/14.06.22г., като е твърдяла, че не е призована към наследяване, поради далечна родствена връзка с наследодателя. Молила е за прекратяване на делото против нея, евентуално за отхвърляне на претенциите като неоснователни по вече изнесените съображения.

Отговорът на ответник Й. П., чрез особен представител адв. Матеева съдържа възражение за местна неподсъдност на спора(уважена от КРС), за неговата недопустимост, т.к. представляваният е направил отказ от наследството на брат си П. П. още на 12.01.21г. (преди завеждането на делото) и така е загубил качеството на негов правоприемник, следователно процесът следвало да бъде прекратен по отношение този ответник.