Решение № 260807 от 08.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………. гр. София, 08.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА ДИМОВА като разгледа докладваното от съдия

Станимира Иванова гр. дело № 770 по описа за 2021г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №

29872/16.12.2020г. по регистъра на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението З.Г.Й., ЕГН ********** срещу

Разпореждане от по изпълнително дело № 20178580400941 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело. Навела е твърдения, че изпълнителното дело било образувано по молба от 06.04.2017г. срещу двама длъжници – З.Й. и А.Й., срещу З.Й. не били искани и предприемани други изпълнителни действия , освен тези посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело до 23.01.2020г. били изпратени запорни съобщения до банки за запориране на нейни банкови сметки, но към този момент 2 годишния срок по чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК бил изтекъл.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Т.С.“ЕАД,

ЕИК *******не е изразило становище.

С мотивите си ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е бил упълномощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ от взискателя да предпирема изпълнителни действия, със запорно съобщение от 19.06.2017г. бил наложен запор върху вземания в „ОББ“АД, на 16.01.2019г. взистателят посикал извършване на изпълнителни действия, със запроно съобщение от

23.01.2020г. бил наложен запор върху банкови сметки в Банка ДСК“ЕАД, поради което не бил изтекъл 2-годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите на съдебния изпълнител и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 20178580400941 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 06.04.2017г. на Т.С.“ЕАД, ЕИК *******срещу З.Г.Й., ЕГН ********** и А.Ц.Й.като солидарни длъжници за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 21.02.2017г. по дело 67502/2016г. на СРС, 41-ви състав, както и разноските о изпълнително дело. С молбата взистателят е оправомощил съдебния изпълнител на основание на чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението.

Със запорно съобщение от 19.06.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника А.Й. в ОББ“АД и върху трудовото му възнаграждение в „П.П.“ЕООД.

Длъжникът А.Й. е плащал суми по изпълнителното дело през 2018г.

С молба от 16.01.2019г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжниците, както и запор върху трудовото възнаграждение и пенсията му, запорни съобщения са съставени на 23.01.2020г. за банкови сметки и на двамата длъжници.

Подадена е молба вх. № 22445/02.10.2020г. от длъжника З.Й. за прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК по отношение на нея.

С разпореждане от 19.10.2020г. съдържащо се в съобщение изх.№ 29292/19.10.2020г., съобщено на длъжника на 02.12.2020г., ЧСИ е отказал да прекрати делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл. 436 от ГПК длъжникът може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на съдебния изпълнителя да прекрати изпълнителното производство

Изпълнителното производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да се установи, че взискателят в продължение на 2 години не е искал извършването на изпълнителни действия.

В конкретния случай по делото не се установи период на бездействие на взискателя по отношение на длъжника З.Й., който да е продължил повече от 2 години. Изпълнителното дело е образувано на 06.04.2017г., като с молбата от 16.01.2019г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение/пенсия на длъжниците, а не само на длъжника Й.. Молбата от 16.01.2019г. е подадена преди да изтекат 2 години от образуване на изпълнителното дело, с нея взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи и то по отношение и на двамата длъжници, поради което и съдът приема, че на 16.01.2019г. 2 годишния срок по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е бил прекъснат и е започнал да тече нов 2 годишен срок. Този нов срок към момента не е изтекъл, поради което и правилно съдебния изпълнител е приел, че не са налице условията по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на делото по отношение на длъжника З.Й..

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 29872/16.12.2020г. по регистъра на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението З.Г.Й., ЕГН ********** срещу Разпореждане от по изпълнително дело № 20178580400941 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Решението e е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.