Определение № 3684 от 14.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4893/2024
- Вид
- Определение № 3684
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 14.07.2025
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева, Велислав Павков
Цитирани разпоредби
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 448 · Кодекс за застраховането
- чл. 107у, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т. 18 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3684 гр. София, 14.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002104893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв. Г. Х., против въззивно решение № 105 от 1 август 2024 г., поправено с решение № 133 от 17 октомври 2024 г., и двете постановени по в.гр.д. № 49/2024 г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което решение № 548 от 8 ноември 2023 г., постановено по гр.д. № 1677/2022 г. по описа на Районен съд Търговище е частично отменено и като краен резултат „Винс Ин Хок“ ЕООД и „"Автомагистрали Черно море" АД са осъдени солидарно да заплатят следните суми на основание чл. 200 КТ: на Г. М. А. сумата от 63692,80 лева, както и законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г.; на Б. М. М. и Р. М. Б. сумата от по 30622,80 лева, както и законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г., начислена върху сумата от по 73070 лева, които суми представляват обезщетение за претърпените от тримата неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща М. А., загинал при трудова злополука на 15.02.2020 г. Искът на Г. М. А. е отхвърлен за разликата над 63392,80 лева до 180000 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г. върху сумата от 100000 лева, а исковете на Б. М. М. и Р. М. Б. са отхвърлени за разликата над 30622,80 лева до 133070 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата за периода 15.02.2020 г.-06.12.2023 г. върху сумите от по 73070 лева.
В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Съдът в нарушение на процесуалните правила оставил без уважение или изобщо не се произнесъл по допустими и относими към спора доказателствени искания на застрахователното дружество, отправени във връзка с твърдението за 1 проявена от пострадалия груба небрежност. Въззивният съд допуснал единствено изслушването на медицинска експертиза по въпроса дА. използването на лични предпазни средства би предотвратило смъртта на работника. По експертизата обаче е било необходимо да работи и техническо лице, което да установи имало ли е възможност за задействане на личните предпазни средства на работника. Допускайки въпросните нарушения, съдът оставил неизяснена фактическата страна на спора. Съдът нарушил принципа на непосредственост, като възприел безкритично механизма на злополуката въз основа на протокола за извършена проверка, съставен от ТП на НОИТърговище. Твърди се, че съдът неправилно приложил нормите на чл. 201, ал.
2 КТ, чл. 52 ЗЗД и чл. 107у, ал. 3 КТ. Нормата на чл. 107у, ал. 3 КТ не била императивна, а се прилагала при липса на изрична уговорка между страните; такава уговорка обаче имало в чл. 7, ал. 1 от договора от 21.05.2019 г., сключен между „"Автомагистрали Черно море" АД и „Винс ин Хок“ ЕООД, и с нея се регламентирала отговорността на второто дружество, наемодател на работници и служители, при настъпване на трудова злополука; затова сочената разпоредба не следвало да се прилага, тъй като липсвала солидарна отговорност между застрахователя и „"Автомагистрали Черно море" АД.
Относно нарушението на чл. 52 ЗЗД жалбоподателят твърди, че съдът не изследвал индивидуалните отношения на всеки от ищците с починА.я; не отчел, че твърдените от тях психически страдания са останА. недоказани; не взел предвид икономическата обстановка в страната. Отделно от изложеното, съдът неправилно приел, че в случая не била налице проявена груба небрежност от страна на работника. Изводът почивал на обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., които били необосновани – те напълно противоречА. на писменото му заключение и се отнасяли до въпроси извън компетентността му. Освен това, противно на приетото от съда, работниците били оборудвани с предпазни колани за работа на височина, а пострадалият самонадеяно пренебрегнал изискването за носене на такъв и не предприел мерки за обезопасяването си. На последно място се твърди, че отговорността на застрахователя изначално не следвало да се ангажира и той да бъде конституиран като трето лице помагач по делото. Освен това сключените със застрахователя договори изобщо не покрива риска „смърт“, свързан с трудова злополука, а в Общите му условия по застраховка „Обща гражданска отговорност“ било посочено, че не се покрива вреди, настъпили при неспазване от страна на застрахования или неговите работници на правилата за безопасност на труда. Застраховките „Щети на имущество“ и „Професионална отговорност“ пък покрива само имуществени вреди. В изложението към касационната жалба се сочат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците Г. М. А., Б. М. М. и Р. М. Б., чрез адв. Б. А., в отговор заявяват становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.
2
По делото не се спори, че наследодателят на ищците е загинал на 15.02.2020 г. при трудова злополука, настъпила при строежа на автомагистрала „Хемус“, в участъка между с. Буховци и пътен възел „Белокопитово“. Според протокол за извършена проверка от ТП на НОИ – Търговище от 21.04.2020 г,. на 15.02.2020 г. (събота), около 10:05 ч., в обекта на проверка автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940, до км. 327+260, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при км. 316+826 на АМ „Хемус“ в близост до с. Буховци, общ. Търговище, от М. М. А. (на длъжност „работник, строителство“ във „Винс ин Хок“ ЕООД и нает от „"Автомагистрали Черно море" АД), са извършвани строителномонтажни дейности, изразяващи се в извършване на бетонови работи от работната площадка на скеле, разположено на височина около 16 м. При полагането на бетонната смес са се скъсА. болтовите връзки на долната кофражна форма и двете й части се разделили. Горната кофражна форма се преобърнала странично, увлякла скелето, съборила го и изхвърлила работника на земята от височина около 16 м., в резултат на което той починал на място. В представеното съобщение за смърт № 52/16.02.2020 г. като причина за смъртта се посочва: черепно-мозъчни, гръдни и коремни травми, счупване на ребра, двустранно разкъсване на белия дроб и сърцето вследствие на падане отвисоко. Въз основа на издадения протокол от НОИ, с описан механизъм за настъпване на процесната злополука, е издадено разпореждане № 39/28.05.2020 г., с което злополуката е призната за трудова на осн. чл. 60, ал. 1 КСО. В протокола за извършена проверка ТП на НОИ – Търговище № 5103254/21.04.2020 г. се констатират множество нарушения от страна на „"Автомагистрали Черно море" АД, което, в качеството си на предприятие – ползвател по смисъла на § 1, т. 18 КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, предоставени от „Винс ин Хок“ ЕООД, гр. Шумен, като не е предприело необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми, така че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да може да се предотврати случайното им деформиране или задвижване. Прието е за установено, че на двамата загинА. работници са осигурени предпазни каски, но не и защитни колани. Предприятието обаче е допуснало тези работници да бъдат без предпазни каски. Също така не е осигурило необходимото обучение на работниците с работно оборудване – метален кофраж за кръгли колони, в това число обучение за всеки възможен риск. В представения паспорт за ползваното оборудване – метални кофражни форми за кръгли колони, не се съдържа протокол, удостоверяващ, че дружеството е осигурило извършването на проверка след инстА.рането на металните кофражни форми за кръгли колони в обекта на контрола. От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че на 12,50 м. от колоната, в посока запад, върху арматурни части е намерен червен кожен колан, с дължина 1 м. и прикачено метално, кръгло приспособление. При огледа на телата на загинА.те е установено, че единият е имал голяма разкъсна рана в областта на лицето. Не е установено да 3 са имА. поставени каски или такива да са били намерени в близост. пострадалият е работил на обекта вследствие на сключен на 21.05.2019 г. договор, с който „Винс Ин Хок“, ЕООД гр. Шумен, в качеството си на наемодател предоставя на „"Автомагистрали Черно море" АД, в качеството му на наемател срещу възнаграждение и при условия, посочени в договора, работници/служители на наемодателя, с които последният има сключени трудови договори. Уговорено е работниците/служителите да полагат труд в полза на наемателя по реда, сроковете и условията на договора и съгласно Приложение № 1, като работното място на работниците/служителите за сроковете на договора ще бъде обект автомагистрала „Хемус“, участък от 310+940 до км 327+260. От своя страна „"Автомагистрали Черно море" АД, като приемащо предприятие, се е задължило да осигури на изпратените работници/служители здравословни и безопасни условия на труд, да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве, да ги запознае със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове, като има право да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите им задължения, в това число да поставя и ежедневни задачи, да определя конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на длъжността и да изисква отчетност за изработеното от тях.
В раздел VI, чл. 7 от договора е предвидено, че в случаите на констатирано неспазване на трудовото и осигурителното законодателство по отношение на наетите работници, както и в случаите на трудова злополука, наемодателят носи пълната отговорност. За конкретния ден е била налице заповед № 14/12.02.2020 г. на управителя на „Винс ин Хок“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.2020 г. (събота), на работниците от група „Мостоваци“ на обект АМ „Хемус“, в участък от км 310+940, по преценка на прекия ръководител, ако позволяват климатичните условия, с продължителност на работния процес 6 часа. В списъка на фигуриращите работници е и наследодателят на ищците М. А..
От заключението на назначената от въззивния съд медицинска експертиза се изяснява, че аутопсията на трупа на загинА.я работник е била извършена на 16.02.2020 г. Подробно са описани множеството установени травми, като е прието, че те се дължат на действието на твърди тъпи предмети с много голяма сила и съответстват на повреди, получени при падане отвисоко. Първичният контакт на падащото тяло с терена е осъществен със задната повърхност на тилната област на главата и гръдния кош. Вследствие на това са получени тежки увреждания на малкия мозък и вътрешните органи, масивни кръвоизливи в телесната кухина, както и счупване и луксация на гръдните прешлени, с контузия на гръбначния мозък. Според вещото лице, ако пострадалият е бил с предпазна каска и вързан за скелето с т.нар. сбруя, е нямало да се стигне до самото падане от тази голяма височина и тежките травми на мозъка, вътрешните увреждания и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина и да настъпи смъртен изход. Тъй като при отговора на поставения въпрос експертът не е отчел, че падането от скелето е било 4 вследствие на това, че то се е срутило, заключението е коригирано в смисъл, че след като самото скеле се е срутило, то няма как да се предотврати падането и оттам – смъртта на пострадалия. Освен това според вещото лице предпазната каска при падане от такава голяма височина може да омекоти удара в тилната област, но травмите на гръдния кош и корема не могат да бъдат спрени. Дори и с предпазна каска, при тази голяма височина могат да настъпят тези травматични увреждания на меките мозъчни обвивки на двете малкомозъчни полукълба.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че починА.ят бил добър съпруг, баща и дядо. Живеел със съпругата си Г., нейната майка и с жената на Б. и двете му деца. Р. била омъжена и живеела при мъжа си, също в с. Върбица, а Б. живеел и работел от около 15-16 години в Дания и се връщал 1-2 пъти годишно. Основно М. се грижил за жените в къщата и липсата му се усещала болезнено. Преди инцидента били много весело и щастливо семейство. Живеели в разбирателство и били уважавани и почитани. Смъртта му се отразила негативно на всички. Не можели да приемат този факт, постоянно плачели и имА. много психични проблеми.