Решение № 22 от 02.02.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Добрич, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200368 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Й. К. ЕГН **********, чрез адвокат И. Г. срещу НП № 9143/25.02.2025г., издадено от И.Д. Началник на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” предложение второ от Закона за пътищата във вр. с чл. 7 ал. 1 т.

4 б. „а“, чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 предложение първо от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Представя се писмено становище от неговия процесуален представител.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна изразява становище – жалбата е неоснователна, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се 1 потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на нарушението:

Процесното Наказателно постановление е издадено за това, че на 11.02.2025г. в 12.07 часа на път ***, км 22+ 500 в посока с. Ч. - гр. Д., жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС е пет оси - МПС с две оси, марка Волво, модел ФХ с per. № *** и полуремарке с три оси с p e r. № ***, като водачът извършва превоз на царевица, видно от пътна/прехвърлителна/разписка без номер от 11.02.2025г„ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС.

Според административнонаказващият орган необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване е техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1305/18/ (5 м), при което е констатирано следното: измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 15.045т, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500т, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 3.545т; при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.905т, при максимално допустимо натоварване на оста 24т, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/ като превишаването е с 5.905т.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025г. по ТД № 5/2023г. на ОС на ВКС и ВАС, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177 2 ал. 3 т. 1 във връзка с чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В мотивите на тълкувателното постановление е прието, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т.e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15 ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8 ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14 ал. 3 от Наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.

26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата.

Посоченото тълкувателно постановление е задължително за съдилищата. С оглед обстоятелството, че в конкретния случай за жалбоподателя по делото не са налице доказателства да е собственик на процесното ППС или лицензиран превозвач, а единствено е установено, че само е управлявал процесното ППС, то същият не може да бъде субект на нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ предложение второ от Закона за пътищата, за каквото е съставено процесното наказателно постановление, респективно незаконосъобразно е санкциониран на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предложение второ от ЗП.

Поради това незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл.

26 ал. 2 т. 1 б. „а“ предложение второ от ЗП, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

От друга страна съгласно чл. 177 ал. 3 от ЗДвП водач се наказва с глоба 3000 лв., който, без да спазва установения за това ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството; навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на 3 моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. Чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката е установи, че /движението се извършва без разрешително.

Разпоредбата на чл. 167 ал. 3 изр. Второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“. Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушената в случая норма на чл. 139 от ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл. 166 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия. На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, 4 информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е ал. 12 от ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179 ал.

3-3вот ЗДвП. С ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче наказващият в случая орган не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извод, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган. Издаденото наказателно постановление е в нарушение и на материалната компетентност, което е основание за неговата отмяна.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение от въззивника се явява основателно. В настоящото производство адвокат е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения определеното възнаграждение от 660 лв. според представения списък с разноски и договор за правна помощ се явява доказано по размер и основание, като съдът следва да го уважи и намира, че не са налице основания за неговото редуциране. Затова и Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 660 лв., съставляваща 5 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 9143/25.02.2025г., издадено от И.д. Началник на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на С. Й. К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” предложение второ от Закона за пътищата във вр. с чл.

7 ал. 1 т. 4 б. „а“, чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 предложение първо от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София ДА ЗАПЛАТИ С.

Й. К. ЕГН ********** сумата от 337,45 евро /660 лева/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6