Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3919 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1601/2026
Вид
Определение № 3919
Подписан
29.07.2026
В сила
29.07.2026
Състав
Мила Йорданова Колева, Ралица Цанкова Райкова, Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3919 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501601 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 5, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 53774/03.07.2026 г. на "НОВО ФИНАНС" ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. "Иван Страцимир" № 2, чрез адв. Т. П., срещу Разпореждане № 14772/18.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 4338/2026 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу А. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, за сумата от 764.89 евро /1496.00 лева/ въз основа на запис на заповед от 30.01.2025 г. с падеж на плащането - 30.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

В частната жалба е застъпено становище за неправилност на обжалваното разпореждане. Навежда оплакване, че заповедният съд автоматично приел поправката в годината за нередовност от външна страна на записа на заповед, без да приложи критерия, изведен от практиката на ВКС, а именно: когато има съмнение относно датата, произтичащо от начина й на изписване, съдът може да извърши граматическо тълкуване въз основа на обичайните начини на изписване и останалото съдържание на записа на заповед. Счита, че проверката по чл. 418, ал. 2 ГПК е ограничена до външната редовност на документа и не включва разрешаване на спор относно автентичността или причините за извършената поправка, когато от самия документ могат да бъдат извлечени необходимите реквизити. Сочи, че в случая не е налице липса на реквизит на записа на заповед, а единствено е допусната техническа грешка при изписването на годината на издаването й. От съдържанието на записа на заповед се установявало, че падежът на плащането е 30.06.2025 г., 1 следователно, счита, че от тази дата се установява годината на издаване на документа. До такъв извод се достига и от останалото съдържание на записа.

Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Отправя искане за отмяна на оспореното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представения по делото запис на заповед, евентуално, да бъде върнато делото на заповедния съд със задължителни указания по издаването на заповедта.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 4338/2026 г. по описа на РС - Варна е образувано по заявление на "НОВО ФИНАНС" ООД за издаване в негова полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ - запис на заповед. Към заявлението е приложен оригинал от търговската ценна книга.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане заповедният съд е приел, че не са спазени нормативно установените изисквания за форма и съдържание на приложения запис на заповед, тъй като в посочената в него дата на издаване на документа била извършена корекция, от която не можело да се установи конкретната година на издаване. Заповедният съд е приел, че липсва задължителен реквизит по чл. 536, т. 6 ТЗ и съответно, извел, че представеният документ не представлява запис на заповед поради нередовност от външна страна.

Въззивният съд не споделя този извод, като намира, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, по отношение на която се изисква да е в писмена форма и да съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ.

Съгласно константната практика на ВКС, част от която е посочена и в частната жалба, липсва пречка при съмнение, породено от начина по който е формулирана волята на издателя, да бъде извършено граматическо тълкуване на начина, по който е отразена датата на издаване на записа, с останалото съдържание на документа, в това число и изписани други дати в записа на заповед. Не следва извършена техническа поправка в изписването на датата на издаване на документа да се приравнява на липса на дата, ако от останалото съдържание на записа на заповед може да се установи категорично коя е конкретната дата на издаване.

В процесния случай, видно от съдържанието на представения документ, се установява, че плащането по него е с падеж 30.06.2025 г., датата на предявяване на плащане е 01.07.2025 г. Действително, ръкописно изписаната дата на издаване на документа съдържа поправка на последната цифра на годината, но това не опорочава записа на заповед, тъй като нанесената поправка не се отразява на волята на страните по менителничния ефект, тъй като от останалото му съдържание чрез граматическо тълкуване се извлича, че годината му на издаване е 2025 г.

С оглед обстоятелството, че записът на заповед е редовен от външна 2 страна, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ и установява материализираното в него вземане, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно, а искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14772/18.06.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 4338/2026 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на "НОВО ФИНАНС" ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. "Иван Страцимир" № 2, срещу длъжника А. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***********, за сумата от 764.89 евро /1496.00 лева/ въз основа на запис на заповед от 30.01.2025 г. с падеж на плащането - 30.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.

ВРЪЩА делото на РС - Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3