Решение № 1036 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509504 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 9245/01.06.2023 г., постановено по гр. д. № 51712/22 г. по описа на СРС, 55 състав, е признато за установено, че Г. С. В. дължи на „Профи Кредит България“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 12451/04.05.2022 г. по ч. гр. д. № 67816/22 г. по описа на СРС, 55 състав: на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1756,00 лв. – непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/31.08.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния търсен размер на главница от 2692,01 лв. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Г. С. В. установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 12451/04.05.2022 г. по ч. гр. д. № 67816/22 г. по описа на СРС, 55 състав: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване 1 съществуване на вземане за сумата от 521,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода от 27.08.2019 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.11.2021 г.; иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 214,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода от 04.11.2017 г. до 27.08.2019 г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 1108,01 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 03.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на съществуване на вземане в размер на 123,00 лв. – мораторна лихва върху договорно възнаграждение, дължима за периода от 04.11.2017 г. до 27.08.2019 г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на съществуване на вземане в размер на 298,85 лв. – мораторна лихва върху договорно възнаграждение, дължима за периода от 27.08.2019 г. до 25.11.2021 г., ведн със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г.

С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Г. С. В. осъдителни искове, за които е отказано издаването на заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67816/22 г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер на 3070,81 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер на 595,44 лв. – мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за периода от 27.08.2019 г. до 25.11.2021 г.; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер на 340,90 лв. – мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за периода от 04.11.2017 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г.

С решението Г. С. В. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 176,76 лв. – разноски по делото, от които 44,99 лв. по ч. гр. д. № 67816/22 г. по описа на СРС, 55 състав, и 131,76 лв. – в настоящото производство, а „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. С. Л. Г. от САК 2 сумата от 1428,62 лв. – разноски в заповедното и исковото производство за представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ответника по делото и съобразно отхвърлената част от исковете.

С определение № 23468/04.07.2023 г. по гр. д. № 51712/22 г. на СРС, 55 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено решение № 9245/01.06.2023 г., в частта за разноските, като са намалени разноските, които „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. С. Л. Г. до размера на сумата от 1012,22 лв.

Подадена е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решение № 9245/01.06.2023 г., постановено по гр. д. № 51712/22 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, в която са отхвърлени установителните искове за главница за разликата над присъдената сума от 1756,00 лв. до претендирания размер от 2161,38 лв., и за договорно възнаграждение в размер на 1108,01 лв., на основание договор за потребителски кредит № **********. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и е присъдил само чистата стойност на кредита. Поддържа, че в процесния договор ясно и точно е посочена методиката за формиране на годишния процент на разходите и е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно – че годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ.

Поддържа, че с оглед дължимостта на договорната лихва сумата, платена по нея, не следва да се прихваща с дължимата сима от главницата, поради което от първоначално претендираната сума за главница в размер на 2692,01 лв. следва да се приспадне единствено платеното по закупения пакет допълнителни услуги в размер на 530,63 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска за главница за разликата над присъдената сума от 1756,00 лв. до претендирания размер от 2161,38 лв., и за договорно възнаграждение в размер на 1108,01 лв., дължими на основание договор за потребителски кредит № **********/31.08.2017 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – Г. С. В. е подал отговор на въззивната жалба в 3 срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника Г. С. В. договор за потребителски кредит № **********/31.08.2017 г., по силата на който му е предоставил в заем сумата от 3000,00 лв. със задължението да я върне съобразно погасителния план на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 335,52 лв., с падеж – всяко 3 – то число на месеца.

Посочва, че по искане на ответника с част от предоставения му кредит е рефинансирано друго негово задължение в размер на 1697,46 лв., а остатъкът от заемната сума в размер на 1302,54 лв. му е била преведена. Твърди, че с анекс № 1/08.01.2018 г. е бил изменен договора за кредит, като били отложени погасителни вноски № 4, 5 и 6, а с анекс № 2/09.04.2018 г. бил намален размера на погасителни вноски № 4, 5 и 6 на 84,52 лв., като разликата до пълния размер на погасителните вноски следвало да бъде платена в края на погасителния план. Твърди, че страните са договорили заплащането на договорно възнаграждение, което е било предварително посочено в погасителния план. Посочва, че по силата на сключено споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги ответникът дължи плащане на сумата в размер на 3601,44 лв., от която сума признава, че ответникът е заплатил 530,00 лв. Поддържа, че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 27.08.2019 г., за което длъжникът е бил уведомен. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2692,01 лв. – непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/31.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 4

– 26.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 521,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 27.08.2019 г. до 25.11.2021 г.; сумата от 214,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2017 г. до 27.08.2019 г.; сумата в размер на 1108,01 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 03.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; сумата в размер на 123,00 лв. – мораторна лихва върху договорното възнаграждение, дължима за периода от 04.11.2017 г. до 27.08.2019 г.; сумата в размер на 298,85 лв. – мораторна лихва върху договорното възнаграждение, дължима за периода от 27.08.2019 г. до 25.11.2021 г., както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3070,81 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до плащането, сумата от 595,44 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за пакет от допълнителни услуги за периода от 27.08.2019 г. до 25.11.2021 г.; сумата от 340,90 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за пакет от допълнителни услуги за периода от 04.11.2017 г. до 27.08.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът Г. С. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит и на споразумението за допълнителен пакет услуги, тъй като липсва методика за формирането на ГПР, както и че размерът на договорната лихва е завишен. Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради това, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Поддържа, че клаузите, касаещи уговореното възнаграждение за допълнителен пакет услуги, са нищожни като противоречащи на добрите нрави и закона /чл. 10а, ал. 2 и 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Претендира разноски.

От представения като доказателство по делото договор за потребителски кредит № **********/31.08.2017 г. се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател, и Г. С. В., като заемател, е сключен договор за потребителски заем, по силата на който дружеството е предоставило на ответника в заем сумата в размер на 3000,00 лв. срещу задължението му да върне заемната сума на 24 равни месечни погасителни вноски, считано от 03.10.2017 г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 1451,04 лв. Месечната вноска е определена в размер на 185,46 лв. и е формирана на база ГЛП от 41,17 % и ГПР от 49,89 %. Уговореният краен срок 5 за погасяване на кредита е 03.09.2019 г.

Установява се по делото, че заемополучателят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена от 3751,50 лв., заплащането на който е било разсрочено за 24 месеца, поради което и стойността на тази услуга е била калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този разход в размер на 335,52 лв.

С анекс № 1/08.01.2018 г. е изменен договора за кредит, като са отложени погасителните вноски за м. януари, февруари и март 2018 г. Крайният срок на договора е уговорен на 03.12.2019 г.

С анекс № 2/09.04.2018 г. е намален размера на погасителните вноски за м. април, май и юни 2018 г. от 335,52 лв. на 84,52 лв. Крайният срок на договора е уговорен на 03.03.2020 г.