Решение № 1403 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100112903 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от В. И. П., ЕГН **********, срещу „НС.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 73 485.00 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по договор за възлагане на управление и контрол от 03.05.2022 г., сума в размер на 1735.07 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода от 13.09.2022 г. (дата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен на ответника с покана от 08.09.2022 г.) до 06.12.2022 г. (дата на предявяване на иска), ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът посочва, че е избран за член на съвета на директорите на ответното дружество с т. 2 от Протокол – Решение № 28-00-2 от 10.03.2022 г. на министъра на младежта и спорта, а с Протокол от заседание на съвета на директорите от 10.03.2022 г. е избран за негов изпълнителен директор.

Последното обстоятелство е вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 17.03.2022 г. с вписване с № 20220317132429. На 03.05.2022 г. е сключил с „НС.Б.“ ЕАД, представлявано от министъра на младежта и спорта, договор за възлагане на управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите с № 3500-7/03.05.2022 г. С Протокол № РД-09-752 от 23.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта ищецът е освободен от заеманата длъжност и за изпълнителен директор на дружеството е избрано трето по отношение на спора лице. Съгласно договора, принципалът може да прекрати едностранно правоотношението с шестмесечно писмено предизвестие, при неспазването 1 на което последният следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения. За база за определяне на възнаграждението се взема предвид последният пълен календарен месец, предхождащ прекратяването. Ищецът твърди, че последният месец преди прекратяването на договора е получил възнаграждение в размер на 12 247.50 лв., т.е. общият размер на дължимото обезщетение е 73 485.00 лв. Счита, че му се дължи и обезщетение за забава в размер на 1 735.07 лв. за периода от 13.09.2022 г.

(датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден на ответника с покана от 08.09.2022 г.) до датата на предявяване на иска, а именно 06.12.2022 г. Претендира и разноски.

В подадения в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът „НС.Б.“ ЕАД не оспорва сключването и прекратяването на договора за управление и контрол. Посочва, че постигнатата от страните договореност за обезщетение по чл. 7.1.3. от договора е в противоречие с устава на дружеството. Договорът е прекратен въз основа на уредената в закона свобода на общото събрание да оттегля овластяване на съвета на директорите по всяко време. Възнаграждение е дължимо само за изпълнената работа и не се дължи след прекратяване на договор за поръчка (какъвто е процесният договор за управление и контрол) поради отказ. Клаузата не е съответна на изискването за равнопоставеност между страните, доколкото е предвидена възможност за прекратяване без предизвестие с писмено уведомление на член на съвета на директорите до принципала, а за принципала се изисква 6-месечно предизвестие. Релевира възражение за нищожност на предвидената клауза за обезщетение поради противоречие с повелителните норми на закона и добрите нрави. Твърди, че клаузата е обезщетителна, а не неустоечна, респективно следва да бъдат доказани вреди. На самостоятелно основание ищецът поддържа, че между страните липсва валидно сключен договор за възлагане на управление на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложения по делото Протокол-Решение № 28-00-1 от 10.03.2022 г. /л. 4/ ищецът В. И. П. е избран за член на съвета на директорите на „НС.Б.“ ЕАД. С решение по т. 2 от Протокол от заседание на съвета на директорите на ответното дружество от 10.03.2022 г. е избран за изпълнителен член на съвета на директорите и овластен да представлява дружеството пред трети лица.

Представен е по делото Договор за възлагане на управление и контрол с 2 изпълнителен член на съвета на директорите № 35-00-7 от 03.05.2022 г. /л. 6/, с който министърът на младежта и спорта, в качеството му на принципал на „НС.Б.“ ЕАД, е възложил на В. И. П., а последният е приел да участва в дейността на съвета на директорите на дружеството. Съгласно чл. 2 от договора членът на съвета на директорите получава основно месечно възнаграждение, което се определя по реда и при условията на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия („Правилника“). В чл. 7.1.3. от процесния договор е предвидена възможност той да бъде прекратен от принципала едностранно с шестмесечно писмено предизвестие. В случай на прекратяване на договора от страна на принципала или заличаване на члена на съвета на директорите от Търговския регистър към Агенция по вписванията, без да е спазен срокът на предизвестието, членът на съвета на директорите има право да получи обезщетение в размер на сбора от последните му 6 брутни месечни възнаграждения, дължими по договора.

Предвидено е, че размерът на обезщетението се изчислява на база възнаграждението, изплатено на члена на съвета на директорите за последния пълен календарен месец, предхождащ прекратяването на договора, като същите се изплащат за сметка на дружеството.

По-нататък, съгласно Протокол № РД-09-752/23.08.2022 г. /л. 10/ с решение на министъра на младежта и спорта ищецът и останалите членове на съвета на директорите на ответното дружество са освободени и на тяхно място са избрани нови. Видно от т. 2 на протокол от заседание на съвета на директорите от същата дата /л. 11/ за изпълнителен член на съвета на директорите е избрано друго лице, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията под № 20220830094049.

По делото е приложена покана за доброволно изпълнение от В. И. П. до „НС.Б.“ ЕАД, на вниманието на законния представител на дружеството С.И.Р. с вх. № 22-001234-1 от 08.09.2022 г. /л. 12-13/, с която на ответника е предоставен тридневен срок, считано от получаването, за заплащане на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие.

Представен е по делото и фиш за заплата на В. И. П. за месец юли 2022 г. /л. 14/, съгласно който основната заплата на ищеца е 7 455 лв., а брутното му възнаграждение за месец юли 2022 г. възлиза общо на 12 247.50 лв. В графа „начисления“ са посочени следните суми по пера – 7 455.00 лв. – „осн. заплата“, и три пъти по 1 597.50 лв. – „мин. разл. запл.“. Приложено е и удостоверение, издадено от „НС.Б.“ ЕАД, с изх. № 22-1785-1 от 01.12.2022 г.

/л. 15/, от което се установява, че облагаемият доход на ищеца за месец юли 2022 г. е 12 247.50 лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответното дружество представлява публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия, тъй като негов едноличен собственик на капитала е държавата чрез Министерство на младежта и спорта. Редът за избирането, освобождаването и формирането на възнаграждението на органите на управление и контрол на публичните предприятия е регламентиран в Закона за публичните предприятия и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ППЗПП предвижда, че управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено съответното предприятие. В чл. 54, ал.

1 ППЗПП се определя основното съдържание на договора за управление и контрол, а именно: 1./ правата и задълженията на страните; 2./ размерът на възнаграждението и начинът на плащането му; 3./ отговорността на страните при неизпълнение на договора; 4./ основанията за прекратяване на договора;

5./ размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление; 6./ взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър. По делото не се спори, че В. И. П. е бил избран член на съвета на директорите и за изпълнителен член, които обстоятелства са били вписани по партидата на ответното дружество в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Отношенията между ищеца и „НС.Б.“ ЕАД са били уредени посредством сключения между страните договор за управление и контрол от 03.05.2022 г., съгласно чиито чл. 7.1.3. същият е могъл да бъде прекратен едностранно от принципала с шестмесечно писмено предизвестие до члена на съвета на директорите, при неспазването на което последният има право на обезщетение в размер на сбора от последните му 6 брутни месечни възнаграждения.

С оглед възражението на ответника за противоречие на клаузата на чл.

7.1.3. от процесния договор за управление и контрол с устава на публичното предприятие, настоящия състав намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като в минималното съдържание на устава съгласно чл. 165 ТЗ не се включва регламентация на отношенията между дружеството и членовете на изпълнителните му органи, а единствено се предвижда в т. 4, че следва да бъдат посочени органите на дружеството, техният мандат и броят на членовете им.

Правоотношението, което възниква по договор за управление и контрол на търговско дружество между член на съвета на директорите и дружеството, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на страните по него (така - Решение № 222 от 4

03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС, решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС). По отношение на процесното правоотношение намира приложение уредбата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. В чл. 287 ЗЗД е регламентирането оттеглянето на поръчката от доверителя, в случая ответното дружество, което представлява допълнителна възможност за предсрочно прекратяване на договора за управление и контрол, спрямо основанията, предвидени в специалния закон. Същите са регламентирани в чл. 24 ЗПП – смърт, подаване на молба за освобождаване, обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца, осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер, несъвместимост с изискванията към органите за управление и контрол, тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията, както и освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма.

В хипотезата, при която договорът се прекратява поради оттегляне на мандата, какъвто е настоящият случай, приложима е следователно нормата на чл. 287 ЗЗД, което изключва приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД относно обезщетение при договорно неизпълнение. Страните не спорят, че процесното правоотношение е прекратено едностранно по волята на принципала. Съгласно чл. 288 ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение, следователно ищецът има право да му бъдат възстановени направените разходи и да му бъде заплатено дължимото възнаграждение до момента на прекратяване на правоотношението поради оттегляне, като съдът не е сезиран с иск с такъв предмет.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f7484f4-1089-4494-952d-7a10e9c10f8a