Протоколно определение № 138 от 27.02.2025, Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Русе, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор Влахов

Съдебни

Антоанета Й. Петрова заседатели: Десислава Б. Й.а при участието на секретаря Крисиана Милкова и прокурора П. Й. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Явор Влахов Наказателно дело от общ характер № 20254500200009 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

.....

След като взе предвид внесеният обвинителен акт, материалите по делото и становището на страните, Съдът намира следното:

Делото е подсъдно на Окръжен съд Русе, както по отношение родовата компетентност, с оглед предявеното обвинение на подсъдимата М. П., така и по отношение на местната компетентност, предвид соченото в ОА място на извършване на престъплението.

Съдът намира, че понастоящем няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, тъй като не е налице нито една от предвидените в нормите на чл.24 и чл.25 от НПК хипотези.

Съдът обаче намира, че на досъдебното производство отново са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Констатира се, че част от нарушенията, които са съществували в обвинителния акт по НОХД № 367/2023г. са пренесени без изменение в обвинителния акт по НОХД № 9/2025г., и те пречат на подсъдимата да разбере прокурорското твърдение и да организира защитата си, поради което не могат 1 да бъдат игнорирани. Нещо повече, в ОА по настоящото съдебно производство са внесени и нови обстоятелства, който по същността си водят до допълнителна неяснота в обвинението, а от там ограничаване на правото на защита на подсъдимата да научи за какво престъпление е привлечена и до неяснота в предмета на доказване, а в конкретния случай и до затруднение у съда – да очертае предмета на доказване и да извърши преценка относно това – налице ли е пълно съответствие между обстоятелствената част и диспозитива на акта.

На първо място, в обстоятелствената част на ОА било посочено: „Обв.П. решила да избегне установяването и плащането на дължими данъчни задължения за „*** ****“ ЕООД като укрие пълните доходи от получените парични постъпления, вследствие търговската дейност на дружеството.“, „За да избегне установяването и плащането на реално дължимия ДДС за "*** ****" ЕООД, обв. П. включвала в дневниците за покупки, респективно в справките-декларации по ЗДДС фактури, по които е ползван пълен данъчен кредит, без тези фактури да обективират реални сделки“, а в заключителната част на ОА /диспозитива/: „…в условията на продължавано престъпление – на 29 (двадесет и девет) пъти, избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 51 586.72 лева…“ Така изложените твърдения обаче не са достатъчни, за да се приеме, че обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и принципите въведени с ТР 2/2002г. на ОСНК.

Съгласно ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС по ТД № 1/2009 г. на ОСНК:

"Всяко деяние, извършено в рамките на един данъчен период и осъществяващо елементите от състава на престъплението по чл.255 от НК, представлява самостоятелно престъпление по този текст на закона, то е довършено с настъпването на визирания престъпен резултат – избягването на установяването и плащането на данъците“. В този смисъл, доколкото настоящото обвинението е за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 НК, и предвид естеството на единното продължавано престъпление, което винаги се състои от няколко самостоятелни деяния, в ОА следва да се конкретизира всяко от отделните престъпни деяния, осъществяващи състава на чл.255 от НК, които държавното обвинение 2 счита, че са част от продължаваното престъпление, както и дали поведението на обвиненото лице се намира в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, предвиден в нормата на чл.255 от НК - избягване на установяването или плащането на данъчни задължения. В конкретния случай, отново, независимо от указаното при предходното връщане на делото, за всяко от самостоятелните престъпления липсва конкретизиране на изпълнителното деяние, с което се твърди, че е осъществено. Освен това, в ОА липсва яснота дали според прокуратурата с всяко или с някои от отделните престъпления описани в ОА кумулативно се е достигнало до двата резултата - избягване установяването и плащането на дължимия ДДС или в част от деянията се е достигнало до единия, а в други – до алтернативния престъпен резултат. По този начин, в обвинителния акт, поставил началото на настоящето съдебно производство, не са посочени съществените елементи от състава на престъплението, които го квалифицират като такова и фактите, необходими за пълно и точно фактическо и юридическо обвинение. Тази празнина не може да бъде запълнена с тълкуване от страните или съда, нито да бъде извеждана априори от свидетелски показания или заключения на вещите лица.

На второ място, в обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт е внесено ново обстоятелство, като се твърди: „Всички сделки, сключени от името на „*** ****“ ЕООД, които впоследствие станали обект на ревизионно производство, били сключвани с посредничеството на обв. М. П. .“ /стр.2 от ОА/, което според граматическото съдържание на термина „посредничество“, най общо представлява твърдение, че подсъдимата е спомогнала, оказала е съдействие на двете страни по сделките да постигнат съгласие, споразумение по конкретните параметри на същите. В същото време, оставена недоразвита, тази теза на прокурора въвежда съществена неяснота досежно това кога, по какъв начин и с какви свои действия подс. П. е посредничила, между кои страни, по чия инициатива и с какъв резултат, което освен, че рефлектира в съществена степен върху извода за качеството на подсъдимата, като субект на престъплението в което е обвинена, така и върху установяване на всички елементи от субективната страна на състава на престъплението по чл.255 от НК. По този начин в обвинителният акт отново, както е било посочено и при предходното връщане на делото, е внесено и съмнение дали се касае за посредствено извършителство или до някаква форма на съучастие, без да е ясно посочено кой какво участие има в изпълнителните деяния на всяко от 3 престъпленията, част от продължаваното такова по чл.255 от НК. И отново се е достигнало до съществена неяснота защо прокуратурата намира, че подс. П. трябва да е наказателноотговорното лице за инкриминираното престъпление и какво е личното й участие във всяко от деянията от продължаваното престъпление. Допълнително, това несъвършенство в ОА е задълбочено и с последващото твърдение в обстоятелствената част, а именно: „Плащанията по сделките извършвал /свид.М. П., моя редакция/ отново на обв. П., като тя му казвала дали плащането да бъде извършено в брой или по банков път.“ Това твърдение също останало непопълнено с необходимите факти и обстоятелства в ОА, като не било посочено по кои фактури има извършено плащане, от кого е извършено то и към кого, включен ли е бил ДДС при тези плащания и др. От една страна наличието на такива факти, ако са налични разбира се, внася съществена неяснота защо прокуратурата намира, че всички описани в ОА сделки били нереални – липсвала доставка на стоки и услуги, а в същото време по тях били извършвани плащания от „*** ****“ – в брой и по банков път, а от друга – защо твърди, че и по тези сделки, по които има плащане, на „*** ****“ не му се следва приспадане на данъчен кредит, ако се приема, че с плащането към контрагента е заплатено и ДДС.

Основателно е и възражението на защитника, че липсват изложени факти и обстоятелства относно вината – субективния елемент е отразен твърде абстрактно и общо в обвинителния акт /стр. 35/-"…тя извършила описаното престъпление при пряк умисъл, тъй като съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала общественоопасните последици и искала настъпването им. Целта й била да се избегне плащането на дължимите данъчни задължения. Обв. М. П. съзнавала, че всички горепосочени фактурирани доставки били фиктивни и не били извършени от описаните доставчици, а отразената във фактурите информация била невярна именно поради липсата на доставка". С това се изчерпват изложените факти в обвинителния акт, касаещи субективната съставомерност на деянията- 29 на брой, изразяващи се с различни действия, съгласно описаните обективни съставомерни признаци. Липсват изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват доводът на прокуратурата, че всяко едно от престъпленията е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Преценката относно съставомерността на едно деяние включва освен обективни съставомерни признаци така и субективните такива, по които факти 4 подсъдимия има право да се защитава. В този смисъл подсъдимата е с ограничено право на защита поради липса на изложени факти в тази насока.

Особено ярко се илюстрира липсата на конкретни факти и обстоятелства, които потвърждават извода на прокуратура, че всяко едно от престъпленията е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, с описаните в ОА обстоятелства, по отношение деяние от м.септември 2015 г. /л.19 и л.20/, но и не само там, където изобщо не са изложени каквито и да било факти и обстоятелства, от които да се изведе субективното отношение на подс.П. към престъплението.

По мнение на съда, в конкретния случай, с оглед качеството на подсъдимата – само счетоводител на процесното дружество, от съществено значение е извършването на задълбочен анализ на обективни данни, въз основа които прокуратурата ясно да заяви дали подсъдимата е съзнавала, че фактурираните доставки са били фиктивни и не са били извършени от посочените доставчици, а отразената информация във фактурите е била невярна именно поради липсата на доставка, както и че въпреки това подсъдимата е използвала фактурите при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, което пък от своя страна да е довело до осуетяване установяването на действителните задължения по ЗДДС и тяхното заплащане.

Очевидно е, според настоящият съдебен състав, че отсъствието на посочената дотук конкретика, ведно с неяснотата при описание на фактическите действия, които подсъдимата е извършвала, съществено затруднява възможността й да разбере в какво е обвинена и накърнява правото й на защита.

Съдът намира възражението на защитника, касаещо дефекти на цитираната в ОА съдебно-счетоводна експертиза, и представляващо според него поредно съществено процесуално нарушение на ДП, за неоснователно.

Действително, както е имал повод да отчете и предходният съдебен състав при връщане на делото на прокурора, заключението на счетоводната експертиза е съдържало отговори на правни въпроси, в която хипотеза е недопустимо да бъде ползвано при формиране на изводите по релевантните факти. В конкретният случай обаче, при изготвяне на новия обвинител акт прокурора не извършил директно позоваване на тези изводи, поради което това процесуално нарушение било преодоляно.

5

От друга страна, следва да се има предвид, че съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.4 НПК, в разпоредителното заседание не могат да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. А поради това такива възражения не могат да бъдат обсъждани и от съда в настоящото производство. Освен това, принципно всички искания, свързани със събирането, проверката и обсъждането на доказателствата могат да получат нова и различна оценка при разглеждане на делото по същество в съдебната му фаза, за което правото на инициатива на страните не само не е ограничено по обем и време, но и Съдът е задължен служебно да следи за разкриване обективната истина по делото.

Неоснователно е и възражението, касаещо отсъствието на други обвинени за процесното престъпление лица, доколкото, както е било посочено и преди, съдът няма правомощия да указва на прокурора кои лица и за какво престъпление да привлича към наказателна отговорност.