Решение № 244 от 18.10.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. П., 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20211720102278 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на СВ. М. ИВ. срещу “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която се иска ответното дружество да му заплати сумата от 3034,00 лева, представляваща получена сума на отпаднало основание, сумата от 177,83 лв. – лихва за забава, считано от 19.10.2020 г. до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд, е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество срещу ищеца. Въз основа на изпълнителния лист, ответникът инициирал образуването на изпълнително дело № **** г. по описа за на ЧСИ С.Б., по което принудително била събрана сума в общ размер на 3034,00 лева, с което се погасили вземания за главница, лихви и разноски по изпълнителния лист и изпълнителното производство. Постановено било влязло в сила решение по гр. д. № **** г. на Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че СВ. М. ИВ. не дължи вземания, които са предмет на горепосочения изпълнителен лист.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в което признава, че изп. дело е прекратено поради перемция и вземането е придобило естествен характер и може да бъде събрано само доброволно. Релевира се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

1

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят за наличието на образувано ч. гр. д. № **** г. на Пернишки районен съд, по което в полза на “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу С.М. И., са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 15.04.2011 г. за следните вземания: 2023,57 лева – стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 31.12.2007 г. до 30.04.2010 г., 291,00 лева – лихва за забава за периода от 27.02.2008г. до 17.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 46,29 лв. разноски за държавна такса.

От писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № **** г. на частен съдебен изпълнител С.Б. с район на действие Окръжен съд – П..

От приложеното изпълнително дело и от издадено от съдебния изпълнител удостоверение 15.01.2019 г. се установява, че за погасяване на вземанията са постъпили общо 3034 лв. по сметка на съдебен изпълнител по изпълнително дело № **** г.

Същите са постъпили след наложен запор на вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от работодателя „Ваяни“ ООД.

Представено е влязло в сила решение от 16.03.2017 г. по гр. д. № 0**** г. на Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че СВ. М. ИВ. не дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 15.04.2011 г. по ч. гр. д. № **** г. на Пернишки районен съд.

Представена е молба от ищеца до ответното дружество, получена от същото на 19.10.2020г., с която до същото е отправена покана за заплащане на сумата от 3034 лв., получена на отпаднало основание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с 2 обратна сила.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предмет на доказване от ищеца е получаването на сумата 3034 лв. от обогатилото се лице -ответника, която му е дадена от обеднялото лице-ищеца, във връзка с предприето принудително изпълнение при отпаднало основание. В случая с оглед конкретните твърдения въведени от ищеца последният следва да докаже, че: 1) по време на висящността на изпълнителното дело е установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси. не съществува (в случая поради неговото погасяване по давност), както и че 2) съдебният изпълнител е превел чрез платежни нареждания постъпилите в резултат на принудителното изпълнение (запор върху трудовото възнаграждение на длъжника) по негова сметка средства в размер на 3034 лв. по сметка на взискателя по изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ С.Б..

При доказване на горните факти, отпадането на основанието за разместването на блага, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от ищеца, а напротив – наличието на основание за удържането на процесната сума като разместване на блага, следва да се докаже от ответника, поради което е достатъчно твърдението на ищеца за липсата му.

Съдът намира, че ответното дружество е получило сума в общ размер на 2650,00 лева, която е била принудително събрана от ищ eца, доколкото периодично са постъпвали суми по сметка на съдебния изпълнител.

Следва да се отбележи, че към момента на получаването на тази сума е съществувало правно основание за нейното получаване, тъй като за нейното принудително събиране е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2844/2006 г. на Пернишки районен съд

По делото се доказа, че с влязло в сила решение от 17.04.2017 г. по гр. д. № 0**** г. на Пернишки районен съд, е признато за установено, че СВ. М. ИВ. не дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 15.04.2011 г. по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд и е образувано изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ С.Б.. С постановеното влязло в сила решение е отречено съществуването на изпълняемото право, за което е издаден обсъжданият изпълнителен лист.

С налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца не се стига до автоматично преминаване на имуществени права в патримониума на взискателя по изпълнението. Дори тогава, когато в резултат на наложения в хода на изпълнението запор се стигне до реално постъпване на определени суми от третото задължено лице 3 по сметка на съдебния изпълнител, то с това тези суми не преминават в собственост на взискателя, тъй като те все още принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, но собственикът им няма възможност да извършва разпоредителни действия с тях до удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените кредитори, а съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда съдебният изпълнител. Те преминават в собственост на взискателя чак тогава, когато чрез платежни нареждания бъдат преведени от съдебния изпълнител по сметка на взискателя. В този смисъл е Решение № 99/ 28.06.2012 г. по т.дело № 667/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. В производството, обаче, от удостоверение, издадено от съдебния изпълнител С.Б. се установява, че съдебният изпълнител е превел постъпилите в резултат от запора по негова сметка средства в общ размер от 2650 лв., по сметка на взискателя-ответник “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П.. Останалата част от сумата съдебният изпълнител е удържал за такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Правото да получи платената без основание сума по чл. 55 ЗЗД, възниква единствено срещу субекта, чието имущество се е увеличило с тази сума пари, т.е. срещу този, който се е обогатил. В случая ответното дружество се е обогатил при отпадане на основание със сумата от 2650 лева, поради което същата подлежи на връщане. Предвид това предявеният иск е основателен и следва да се уважи до този размер. Като законна последица от уважаването му, предвид изричното искане в тази насока, следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Относно останалата сума съдебният изпълнител е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведен от длъжника-ищец отрицателен установителен иск, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител, като по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното дело следва да бъде прекратено, след като е установено несъществуването на вземането и сумата да се върне на длъжника, но от съдебния изпълнител, а не от взискателя, след като съдебният изпълнител не е превел постъпилите в резултат от запора по негова сметка средства по сметка на взискателя-ответник. Ето защо и след като не се доказа, че точно ответникът "“Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. се е обогатил с удържаната от ищеца сума от 384 лв., като я е получил или с нея е било погасено негово задължение за заплащане на разноски на съдебния изпълнител, то липсва единият от елементите на фактическия състав на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Това прави предявеният иск за разликата над сумата от 2650 лв. до 3034 лв. неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Удържаните от съдебния изпълнител суми за разноски са такива по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 29, б „б“ от Тарифата взискателят внася авансово пропорционални такси, с изключение на таксата по чл. 26 4

ТТРЗЧСИ. В този смисъл събраните от съдебния изпълнител такси не са за покриване на задължение на взискателя към него, за да се е обогатил последният за сметка на длъжника с тях.

Предвид изхода на спора по главния иск, частично основателен се явява и обусловения иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава, считано от датата на поканата до предявяване на иска, а именно за сумата от 156,06 лв., като за разликата над тази сума до претендирания размер от 177,83 лв. искът следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищецът е направил разноски както следва: 128,37 лева - държавна такса, 3,00 лв.

– такса превод, 24,00 лв. такса за издаване на копие от изп. дело и 480 лева адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 480 лв., при минимален размер от 454,83 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (интересът е 3211,83 лв. при придявени два кумулативни иска), с оглед фактическата и правна сложност на делото, се явява неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от иска - претендираните в общ размер 635,37 следва да се умножат по коефициент 0,873 / получен при разделяне на уважената на предявената част от исковете/ като се присъди полученият размер от 554,68 лв.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но същият не претендира и не е сторил такива.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. М.

ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. ул. „Х.Д.“ бл. ** вх. Е, ет.3, ап. *** на осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата в размер на 2650,00 / две хиляди шестстотин и петдесет/ лева, получена на отпаднало основание по изпълнително дело № **** г. по описа на частен съдебен изпълнител С.Б., ведно със законната лихва, считано от 5 предявяване на иска до окончателното й изплащане, и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 156,06 / сто петдесет и шест лева и шест стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва да периода от 19.10.2020г. до 18.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 384 лв., представляваща разликата над сумата от 2650 лв. до пълния предявен размер от 3034 лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 21,77 лв., представляваща разликата над сумата от 156, 06 лв. до пълния предявен размер от 177,83 лв., като неоснователни.