Решение № 81 от 01.11.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Чирпан, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20245540200190 по описа за 2024 година

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. С. с ЕГН ********** с адрес обл. Пловдив, XX, X против Наказателно постановление № 24-0375-000435 от 10.06.2024 г. издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв., на основание чл.

183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че не са спазени реквизитите даващи основания за издаването на НП, изразяващи се в разминаване на написания регистрационен номер в АУН и в НП. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които са съществени.

В съдебно заседание пред Районен съд – Чирпан, жалбоподателят редовно призован, явява се лично.

АНО, редовно призовани не изпращат представител и не се представляват.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ЧРС за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.24 г. в 18:43 часа в гр. Чирпан на бул. Г. Димитров срещу аптека Марешки в посока изток запад управлява собствения си лек автомобил Мерцедес XX като по време на движение използва мобилен телефон, без устройство позволяващо свободно движение на ръцете, с което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като същият не 1 направил възражение по него. Въз основа на горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на жалбоподателя, който подписал същия, като същият е вписал, в съответната графа, че няма възражения по него. Препис от АУАН е връчен на К. на дата, на която е съставен - 12.05.2024 г. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.

НП е издадено на 10.06.2024 г. и е връчено на жалбоподателя на 03.07.2024 г., видно от отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията напълно съвпада с тази в АУАН.

Изложената по - горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя С. Т., на свидетеля Г. А. и писмени доказателства АУАН и НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, непротиворечиви, безпротиворечи, подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно ( чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В АУАН и НП ясно е посочено мястото на нарушението, а и не е спорно това, което е релевантният за съставомерността на нарушението факт. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че не са спазени реквизитите при издаването на НП, има разминаване между описания рег. Номер в АУАН XX и този в НП XX, което настоящият състав намира за съществено процесуално нарушение.

Настоящата въззивна инстанция намира,че е нарушена нормата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочването на МПС с непълен регистрационен номер в АУАН, настоящият състав намира, че не следва да се квалифицира като допусната техническа грешка. Техническата грешка би могла да се изрази в сгрешена цифра или буква от регистрационния номер на автомобила или буква от марката и модела му, но в случая не става дума за това, тъй като в издадения АУАН изобщо не е посочен пълния регистрационен номер на лекия автомобил. От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите и преки очевидци не се установи регистрационния номер на лекия автомобил, управляван от нарушителя, нито дали същият е възприет изцяло от тях, с оглед на факта,че е вписан непълен такъв. В АУАН е посочена марката на автомобила и не пълен регистрационен номер, като соченият пропуск не е преодолян от административно-наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, което е довело до нарушено 2 правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Тук е мястото да се отбележи, че контролът върху акта е възложен на административно наказващият орган с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която наказващият орган преди да се произнесе по преписката е длъжен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН същият издава НП когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно. Т.е., ако е преценил, че в акта е налице нередовност, за наказващият орган е налице правна възможност да не издава наказателно постановление, или да издаде такова в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Ето защо атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като не са спазени изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН , което води до липса на реквизит.

Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение. В този смисъл описаната в АУАН фактическа обстановка по изложените съображения се явява непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава, и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посоченото нарушение по своя правен характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен времето и мястото, и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

От събраните в производството доказателства съдът приема за доказано от обективна и субективна страна извършването на нарушение по чл. 183, ал 4, т. 6, вр. чл. 104А от ЗДвП, както правилно и деянието е квалифицирано от административно наказващия орган, по отношение на който всъщност не се спори от него в подадената жалба, а при определяне на наказанието по вид и размер, наказващият орган е приложил правилно материалния закон.

В този смисъл атакуваното НП макар и правилно от гледна точка на приложението на материалния закон, следва да се отмени поради посоченото по - горе съществено нарушение на процесуалните правила.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0375-000435 от 10.06.24 г. издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

3