Решение № 7952 от 17.12.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …………………… гр. София, 17.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11032 описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с правно основание чл. 432 (1) от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищците

Р.Т.К. и А.С.К. твърдят, че на 5.03.2017 г., при пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на път II-82 в землището на гр. Самоков, починал синът им Р.Р.К., след като автомобилът, който той управлявал – „Фолксваген Поло“ с peг. № *****ХН, бил ударен от лек автомобил Форд Фокус с peг. № *****, управляван от С.Д.Д..

Произшествието се твърди да е причинено виновно от водача на лекия автомобил „Форд Фокус“, която изгубила управление върху управляваното от нея МПС и навлязла в лентата за насрещно движение, при което последвал челен удар. Към момента на настъпване на произшествието синът на ищците бил с поставен предпазен колан.

Водачката на лекия автомобил Форд Фокус - С.Д.имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което ищците считат, че ответникът следва да обезщети настъпилите за тях вреди от смъртта на сина им. Тези вреди ищците определят като изключително голям удар за тях. Те преживели много тежко загубата на сина си, тъй като между тях съществувала изключително силна връзка, починалият бил грижовен син и помагал много на родителите си.

Ищците загубили скъп за тях човек, на когото имали пълно доверие и от който получавали подкрепа във всяка житейска ситуация. Бруталната смърт на сина им ги довела до състояние на шок, който не можели да преодолеят. При двамата ищци се наблюдавали психологични проблеми, като забавена физическа и умствена дейност, загуба на апетит, потиснато настроение, непрестанен плач, тревожност, загуба на концентрация и паметови способности. Те предявили претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди към ответника, но до момента обезщетение на им било изплатено. Ето защо ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 150 000 лева за всеки от тях поотделно, заедно със законна лихва от датата на увреждането.

Претендират и направените по делото разноски, включително и тези за адвокатска защита.

Ответникът

„Д.з.“ АД оспорва предявените искове. Намира за недопустим иска за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането, тъй като такава извънсъдебна претенция не е била предявена от ищците. По същество оспорва поведението на водача на лек автомобил Форд Фокус да е било противоправно, неясни били обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Ответникът оспорва ищците да са търпели болки и страдания от настъпилото събитие. В условията на евентуалност ответникът оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение. Същото не отговаряло и на икономическия стандарт в страната към момента на настъпване на събитието, а събития от типа на процесното се превръщали в източник на неоправдано висок по размер приход, какъвто пострадалите лица не биха очаквали преди настъпването на събитието. Ответникът счита, че изложените в исковата молба обстоятелства за психофизическото състояние на ищците са формурлирани само за целите на настоящото производство, а не са обективни факти. Според ответника пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. В случай, че съдът реши да присъди лихви в полза на ищците, ответникът счита, че тези лихви са дължими от датата на уведомяване на застрахователя, а не от датата на събитието.

В съдебно заседание ищците се явяват лично. Чрез адв. О. поддържат предявените искове. Ответникът, чрез юрк. Петков, оспорва исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Р.Р.К. е роден на *** г. Негови родители са А.С. Кисьова и Р.Т.К..

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.03.2017 г., около 13:00 часа, на второкласен път ІІ-82 в района на км. 46+300 в землището на гр.

Самоков, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Форд“ с рег. №*******, управляван от С.Д., навлизайки в насрещната лента за движение, е ударил челно л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******управляван от Р.К.. От удараР.К. е загинал. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Форд“ е застрахована от ответното дружество.

Ищците са родители на починалия Р.К..

Видно от приетата Съдебно-медицинска експертиза вследствие на удараР.К. е получил масивна политравма: открита черепномозъчна травма – счупване на костите в основата на черепа, счупване на носната пирамида, кръв от десния слухов проход, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, множество кръвонасядания и прорезни рани по лицето; шийна травма – счупване на 5-6 прешлени, разкъсване на предната връзка, кръвонасядания на меките тъкани; гръдна травма – контузия на белия дроб, емфизем, мастна емболия, разкъсвания на интимата аорта, счупване на гръдната кост, двустранно счупване на ребра, кръвонасядане около счупванията, травматични джобове по гръбната повърхност; коремна травма – разкъсване на слезката, контузия на бъбреците; травма на крайниците – множество счупвания на костите на горните и долните крайници, кръвонасядания около счупванията; остра кръвозагуба и анемия. Водеща причина за смъртта е бързо развилият се оток на мозъка и кръвоизливът на меките мозъчни обвивки. Експертът заключава, че съществува пряка причинно-следствена връзка между смъртта наР.К. и процесното ПТП.

Относно механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.В.. Тя посочва, че помни да е пътувала във лошо време от София за Самоков. Колите се движели в колона. При десен завой една от колите в колоната е излязла от дясното платно посока гр. Самоков и се е ударила в насрещно движещия се автомобил. Свидетелката отбила в банкета. Видяла, че инцидентът е много тежък, дете плачело за помощ. Събралите се хора се опитали да извадят детето от автомобила „Фолксваген“, всички пътници в автомобила били с поставени колани, включително и детето. Успели да махнат колана на детето и го измъкнали през багажника, свидетелката закарала детето в болница. Чула реплика, че някой иска помощ, за да се свали колана на шофьора на автомобила.

Съгласно изготвената Съдебна автотехническа експертиза на 05.03.2017 г. около 13:00 часа л.а. „Форд“ с рег. №*******с водач С. Д. се е движел по път ІІ-82 с посока на движение от гр. София към гр. Самоков. В зоната на км. 46+300 (местността „Мечката“) при скорост на движение около 70 км/ч и десен завой лекият автомобил е навлязъл в насрещната лява лента, на която по това време се е движел л.а.

„Фолксваген“, рег. №*******с водач Р.Р.К.. Автомобилът се е движел с около 60 км/ч. Настъпилият удар е челен, предимно в лявата част на лекия автомобил „Форд“ и челен предимно в лявата част на л.а. „Фолксваген“. Причините за настъпване на произшествието не са технически, а субективни и се дължат на избраната от водача на л.а. „Форд“ скорост на движение и най-вече – начинът на управление, довели до навлизане и движение в лявата пътна половина, предназначена за насрещно движещите се превозни средства. Платното за движение е двупосочно, широчината на всяка лента е 3,75 м. От техническа гледна точка мястото на удара е в лентата за движение на л.а. „Фолгсваген“. В зоната на произшествието хоризонталната пътна маркировка е била непрекъсната линия „М1“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), разделяща двете ленти за движение.

Л.а. „Фолгсваген“ е оборудван с триточкови инерционни обезопасителни колани. Според експерта дори водачът на л.а. „Фолксваген“ да е могъл да спре, е възможно удар да настъпи при условие, че насрещният автомобил продължи да се движи в лявата пътна половина. Обикновено разстоянието, изминато от автомобила, навлизащ в насрещната пътна половина, до мястото на удара, е малко. Опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген“ при скорост за движение 60 км/ч и време за реакция 1 секунда, при нормативно спирачно закъснение 6,7 м/сек е 44 метра. Т.е. водачът на л.а. „Фолксваген“ не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара. Въздействия върху спирачния педал от страна на водача на л.а.

„Фолксваген“ не биха допринесли или улеснили механизма на ПТП.

В приетата Комплесна медицинска и автотехническа експертиза вещите лица М.Г. и С.А. посочват, че поради големите деформации на автомобила не може да се опише точно с кои части на автомобила е контактувало тялото на пострадалия. Най-общо може да се каже, че това са вътрешните предни части на купето, седалката и части от кормилната уредба. При челен удар правилно поставеният обезопасителен колан ограничава движението на тялото напред и го фиксира към седалката. В конкретния случай при описаните деформации в лявата челна част, с разрушаване на арматурното табло и вдигане на тавана към стержена на кормилото, предпазният колан би бил неефективен. Пострадалият е получил масивни травми от локализираните деформации на автомобила, концентрирани в предната лява половина на купето на автомобила. Трудно може да се прецени последователността на травмите, поради ангажирането на всички части на тялото и крайниците. От копия на снимки 19 и 20 от фотоалбума може да се приеме, че обезопасителният колан на предната лява седалка е срязан, което говори, че е бил блокиран. Това блокиране се получава, ако водачът е бил с поставен обезопасителен колан. Има описани травматични изменения в областта на лявото рамо и гръдния кош, които сочат, че водачът е бил с правилно поставен предпазен колан.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелкатаЛ.З.Г.– племенница на ищците. Свидетелката посочва, че ищците живеят в гр. Момчилград, а починалият им син Р.е живеел в гр. София със съпругата си Д. и детето им от доста години. Не може да конкретизира колко пъти годишно родителите са посещавали сина си и обратно.Р.наричал майка си „мамче“. Ищците имат и друг син, който живее в Германия. Свидетелката сочи, че ищците са били в много добри отношения със сина си. Той се е грижел за тях и когато свидетелката е пътувала за провинцията й е давал парични суми и продукти, които да носи на родителите му. След смъртта при споменаване името наР.ищците се разплакват, пазят негови снимки и вещи.

Горното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата експертиза, приети от съда.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Форд“ с рег. №*******.. В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.

Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените писмени и гласни доказателства, както и от заключението на автотехническата експертиза. Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че водачът на лекия автомобил „Форд“ е допуснал настъпване на произшествието, поради навлизане в лентата за насрещно движение, след като същият е имал техническа възможност да предотврати удара. С това, водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл.