Решение № 4313 от 12.12.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4313, 12.12.2018 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 19.11.2018 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3933 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника му ..... В.Г., твърди, че „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем „Теленор България” ЕАД/ и Н.С.Р. сключили Договор за мобилни услуги на 17.12.2015 г. за мобилен номер ..........по програма Интернет 1500, новиран с Допълнително споразумение от 04.02.2016 г., посредством което абонатът предпочел абонаментен план Интернет 6500, както и Договор за мобилни услуги на 07.01.2016 г. по програма Резерв Старт 10,99 с предпочетен номер .........., за потребените услуги по които за периода 05.01.2016 г. – 04.03.2016 г. са издадени фактура № ........../05.02.2016 г. и № ........../05.03.2016 г., дължимите суми по които след извършена корекция на дълга възлизат в общ размер на 121.12 лева, като поради неизпълнение на задължението на абоната за плащане на стойността на тези услуги на основание чл. 75 във връзка с чл. 19б, б. „в” от Общите условия на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника на 05.05.2016 г. и на същата дата издал фактура № **********, по която начислил неустойка в размер на 577.48 лева за предсрочно прекратяване на абонамента за мобилни номера ......... и ......... на основание изричната клауза в т. 11 от двата договора. За вземанията си за цените на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17355 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г., в хода на производството по което заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което и въз основа на дадено от заповедния съд указание ищецът предявява настоящата искова молба, с която моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 121.12 лв., както и да го осъди да му заплати сумата от 577.48 лв., представляваща сбор от неустойки в размер на сбора от стандартните за абонаментния план по всеки един от двата договора месечни абонаментни такси до края на срока на същите. Претендира присъждане на разноски.

Продължение на решение по гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 2/8

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Назначеният по делото особен представител на ответника

Н.С.Р. с ЕГН **********, адвокат Н.И.Х., в депозирания отговор е изразил становище за частична неоснователност на предявения иск, като е направил правоизключващо възражение, основаващо се на твърдението, че в чл. 228, ал. 1, т. 4, б. „г” от Закона за електронните съобщения е предвидено задължение всеки индивидуален договор за мобилни услуги да съдържа клауза в приложимите към него общи условия за едностранно прекратяване от абонамента с едномесечно предизвестие, като тази разпоредба е императивна и оправомощава всеки потребител на мобилни услуги да прекрати занапред висящото си облигационно правоотношение без значение от причините за това, с оглед на което той ще дължи заплащане на такси и услуги до изтичане на срока на предизвестието, но не и последващи абонаментни такси, съответно неустойка за прекратяване на договора, още по-малко абонаментни такси до края на срока на договора, следователно при наличието на посочената императивна разпоредба налагането на неустойка, практически заместваща паричната престация на клиента за целия срок на договора въпреки неползването на последващи услуги след прекратяването му е нищожна. По изложените съображения особеният представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите за плащане на договорни неустойки.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на ищеца и на особения представител на ответницата във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 17355 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г. на 03.11.2017 г. е издадена Заповед № ..... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.Р. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД : сумата от 698.60 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 17.12.2015 г. за периода 05.01.2016 г. – 04.05.2016 г., за което е издадена крайна фактура № **********/05.05.2016 г.; сумата от 17.03 лв. – мораторна лихва за периода 21.05.2016 г. – 09.10.2017 г. и сумата от 205 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание, дружеството е подало настоящата искова молба за установяване на част от вземанията си по заповедта, а именно за сумата от 121.12 лв. – сбор от цени на потребени далекосъобщителни услуги за периода 05.01.2016 г. – 04.03.2016 г., като разликата над тази сума до пълния размер на присъдената със заповедта главница от 698.60 лв., възлизаща на 577.48 лв. в настоящото производство се претендира като сбор от договорни неустойки посредством осъдителни искове.

Продължение на решение по гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 3/8

Установява се от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, че : на 17.12.2015 г. е подписан Договор за мобилни услуги между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от една страна, в качеството му на „ОПЕРАТОР” и от друга – Н.Р., в качеството й на „ПОТРЕБИТЕЛ”, имащ за предмет ползването на мобилен № .......... при условията на абонаментен план Интернет 1500 за срок до 17.12.2017 г., изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2016 г., по който страните са уговорили ползването на мобилен № .......... при условията на абонаментен план 6500 за срок от две години, считано от 04.02.2016 г.; на 07.01.2016 г. страните са подписали и Договор за мобилни услуги за предпочетен № .......... по абонаментен план Резерв Старт 10,99 за срок от 24 месеца, считано от 07.01.2016 г.

Съобразно постигнатите договорености в т. 11 от двата договора : неразделна част от тях са Общи условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора, с които ответникът се е съгласил и е поел задължение да спазва, заверен препис на които е представен с исковата молба и не е оспорен от ответника; в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Според приложимите към сключените между страните два договора Общи условия на ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ ЕАД за взаимоотношение с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./ : при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя /раздел V, т. 26/; потребителят е длъжен да спазва разпоредбите на тези Общи условия и на индивидуалния договор, както и на всички допълнителни споразумения, молби и или други писмени документи, обвързващи Теленор и потребителя /раздел ХІІІ, т. 70/; потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия – не по-късно от 18 дни след датата на издаване на фактурата /раздел ХІІІ, т. 71 и раздел V, т. 27, изр. 1/; при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, в това число и в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия /раздел ХІV т. 75 и раздел ІІІ, т. 19б, б. „в”/.

Установява се още от представените с исковата молба и неоспорени писмени доказателства, че в изпълнение на задълженията си по двата договора за предоставените услуги по тях дружеството е издало : фактура № ........../05.02.2016 г., платима в срок до 20.02.2016 г., по която са начислени месечни такси, цени за разговори, данни, съобщения и други услуги по двата

Продължение на решение по гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 4/8 договора за периода 05.01.2016 г. – 04.02.2016 г. в общ размер на 55.97 лв. с включен ДДС; фактура № ........../05.03.2016 г., платима в срок до 20.03.2016 г., по която са начислени месечни такси, цени за разговори, данни, съобщения и други услуги по двата договора за периода 05.02.2016 г. – 04.03.2016 г. в общ размер на 95.03 лв. с включен ДДС и фактура № **********/05.05.2016 г., със срок за плащане до 20.05.2016 г., по която са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в общ размер на 577.48 лв., за плащането на които суми по делото няма доказателства.

Въз основа на събраните по делото и коментирани в предходното изложение доказателства могат да се направят следните фактически и правни изводи :

Между страните са съществували облигационни правоотношения, чиито източници са сключени помежду им на 17.12.2015 г. и на 07.01.2016 г. два индивидуални договора при общи условия съгласно чл. 228, ал.

1 Закон за електронните съобщения /ЗЕС/, първият от които изменен с допълнително споразумение от 04.02.2016 г., за предоставяне на мобилни услуги чрез мобилни номера .......... и .........., неразделна част от които са Общи условия на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД за взаимоотношение с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./ По силата на същите за ищеца е възникнало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като неизпълнението на това задължение е основание по смисъла на т. 75 от Общите условия, даващо право на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя съгласно т. 19б, б. „в” от същите.

До датата на приключване на съдебното дирене по делото ответницата не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на плащане на уговорените по двата договора месечни абонаментни такси и на цените на потребените мобилни услуги по фактура № ........../05.02.2016 г. и по фактура № ........../05.03.2016 г., издадени за периода 05.01.2016 г. – 04.03.2016 г., поради което и тъй като срокът за плащането им е изтекъл съответно на 20.02.2016 г. и на 20.03.2016 г., то настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което установителните искове за същите като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в претендирания в исковата молба размер от 121.12 лв.

Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че и в двата договора страните са уговорили плащането на неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, в случай на предсрочното му прекратяване по вина или по инициатива на потребителя, като налице е спор относно действителността на тази уговорка.

Обществените отношения свързани с осъществяването на електронни съобщения се уреждат от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, цел на който е и подкрепа на интересите на гражданите, включително като се зачитат Продължение на решение по гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 5/8 основните права и свободи на гражданите, гарантирани в общите принципи на правото на Европейския съюз за достъпа и ползване на услуги и приложения, предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи /чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 3, б. „ж”. Именно с оглед защитата на интересите на крайните потребители в глава ХІV на ЗЕС са предвидени редица изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, включително и към съдържанието на общите условия, които същите следва да изготвят и към предлаганите от тях индивидуални договори при общи условия.