Определение № 18473 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18473 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110113051 по описа за 2026 година

Производството е образувано, след като с Решение № 4622 от 28.04.2026 г., постановено по адм. дело № 8644/2025 г. на ВАС, Пето отделение е изпратена по компетентност на СРС искова молба на П. Й. Н. срещу ********** „********“ – Ш., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и акцесорен иск за мораторна лихва.

Ищецът твърди, че се е намирал в служебно правоотношение с ответника, като заемал длъжността „главен директор на Главна дирекция ‚Аграрно развитие“ в ********** „********“ – Ш. и полагал труд в ********** „********“ – Ш..

Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност на гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице.

Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които установяват местна подсъдност, различна от тази по чл. 105 ГПК, са специални по отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии за това.

Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, за спазването на тази специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото заседание, като служебно следва да изпрати делото на компетентния съд – чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК (в този смисъл са 1

Решение № 81/12.06.2020 г. по гр. д. № 4483/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 60337 от 29.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3912/2021 г., IV г. о., ГК).

Разпоредбата на чл. 114 ГПК, установяваща възможността за избор за икономически по-слабата страна по трудовия спор, а именно – за ищецаработник/служител – да предяви иска срещу работодателя си и пред съда, в чийто район е мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, е специална както по отношение на чл. 105 от ГПК, така и по отношение на чл. 108, ал. 2 ГПК, поради което ги дерогира. От тази изборна местна подсъдност по чл.

114 ГПК ищецът-работник/служител може да се възползва единствено, ако предяви иска си пред съда по мястото на обичайното полагане на своя труд, и само когато то е различно от седалището на работодателя му, респ.

– от местовъзникването на спорното трудово правоотношение ако работодателят му е държавно учреждение, тъй като именно това (обичайното местополагане на труда) е териториалната привръзка (критерият), посочен в разпоредбата на чл. 114 ГПК, за да намери тя приложение. Ако по делото се установи, че тази специална териториална привръзка не е налице (т. е. обичайното местополагане на труда не е в друг съдебен район, различен от този по седалището на работодателя, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение), разпоредбата на чл. 114 ГПК е неприложима и при своевременно направено възражение от ответника, респ. – служебно повдигане на въпроса от съда, следва да се приложат съответно – общата разпоредба на чл. 105 ГПК, респ. – специалната по отношение на нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 ГПК. Дори и специалната териториална привръзка по чл. 114 от ГПК обективно да е налице, ако ищецът-работник/служител не се възползва от възможността си за избор, предоставена му с тази разпоредба, а предяви иска си по седалището на ответното държавно учреждение – негов работодател, съгласно разпоредбите на чл. 119, ал. 3, чл. 108, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 от ГПК – съобразно изложеното по-горе, и в този случай сезираният съд служебно следва да изпрати делото на съда по местовъзникването на спорното трудово правоотношение (така Определение № 562 от 9.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4398/2015 г., III г. о., ГК).

В случая ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, като искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, а имено – гр. Ш., където в случая е и седалището на ответника, както и мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд. Само за пълнота, следва да се посочи още, че в случая исковата молба е подадена пред съд, находящ се в гр. Ш.

(Административен съд Ш.), като макар спорът да не е подведомствен на същия, ясна е волята на ищеца за предявяване на исковете срещу ответника пред компетентния съд в гр. Ш..

Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд Ш..

Така мотивиран и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, вр. чл. 108, ал. 2 2

ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13051/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 119 състав, като ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд Ш..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд Ш..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3