Решение № 251 от 03.07.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 465/2026
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 03.07.2026
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Пазарджик, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200465 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Г. С. от гр. Б. срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателя или надлежно упълномощения му процесуален представил. В писмено становище процесуалният му представител поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на НП. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На ... г. около ... часа в гр. Б., на бул. „О.“ № 65 полицейските служители при РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик – свидетелят И. И. и колегата му М. К. спрели за проверка лек автомобил марка и модел „М.“ с рег. № ....
Установили водача – жалбоподателя С. Г. С.. При извършената проверка на документите на автомобила и извършена справка в оперативната дежурна част, полицейските служители установили, че управляваният от С. С. автомобил, негова лична собственост, бил със служебно прекратена регистрация от ... г. поради обстоятелството, че за автомобила не била сключена ЗЗ „Гражданска отговорност“. В тази връзка Гаранционен фонд с писмо № ... от ... г. уведомил органа по регистрация да прекрати същата. С. заявил, че не знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на съответните места, а водачът разполагал с талон на автомобила. За констатираното нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управляване на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП, било образувана проверка, приключила с постановление за отказ за образуване на ДП от прокурор при РП Пазарджик поради липса на престъпление, извършено от субективна страна, с което са изпратени и материалите на ОД на МВР Пазарджик за евентуално налагане на административно наказание, като било издадено обжалваното наказателно постановление от АНО.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от всички доказателства, приети по делото, включително разпита на полицейския служител И. И., чийто показания съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка по спирането на автомобила не се оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата се явява и основателна.
2
От обективна страна деянието по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управляване на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП - е извършено, но от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал виновно и съответно не е налице субективния елемент от състава на административното нарушение. Обстоятелството, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация на ... г. и към датата на управление – ... г., това е било известно на жалбоподателя, като елемент от състава на ангажираната отговорност подлежи на установяване и доказване по категоричен и несъмнен начин.
Доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху АНО. Последният не ангажира никакви доказателства в тази насока, като няма по делото и данни да е връчено на собственика на автомобила уведомление за служебно прекратената регистрация. Жалбоподателят е собственик на автомобила, но не е бил уведомен за служебната дерегистрация. По делото са налице данни, че до него е изпратено уведомление от Гаранционен фонд на ... г., че за автомобила му няма данни, че е налице сключен и действащ договор ЗЗ „ГО“.
Липсват доказателства, че това уведомление е връчено на жалбоподателя С..
Но дори и същото да му е връчено, то узнаването от негова страна на липсата на ЗЗ „ГО“ не е равнозначно на узнаването на юридическия факт на прекратената служебно регистрация на автомобила на ... г. от полицейските органи. Регистърът за регистрация на МПС не е публичен и няма как дадено лице да извърши справка в него преди да управлява даден автомобил, че регистрацията му е служебно прекратена. В същото време и регистрационните табели на лекия автомобил са си били поставени на съответните места. Липсват доказателства, че жалбоподателят е бил наясно, че регистрацията е служебно прекратена преди спирането на автомобила за проверка на процесната дата. В същото време липсва въведена от законодателя презумпция, че след като дадено лице, собственик на автомобил, евентуално е било уведомено, че за автомобила му няма данни да е налице сключен и действащ договор ЗЗ „ГО“ от Гаранционен фонд, то е длъжно да знае, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена служебно в определен законов срок след това и да не управлява същия след изтичането му. При това положение е налице явно само едно предположение от страна на АНО, че деянието е извършено и от субективна страна.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние 3
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи жалбоподателят да е бил наясно към процесната дата, че лекият автомобил, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация.
Липсват доказателства в тази насока. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на съответните места. Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира доказателства за това, че жалбоподателят е знаел за служебната дерегистрация и въпреки това е управлявал автомобила на процесната дата, поради което не е налице субективния елемент на извършено нарушение. В подобна насока са и изводите на прокуратурата във връзка с образуваната проверка, приключила с постановление за отказ за образуване на ДП от прокурор при РП Пазарджик поради липса на престъпление, извършено от субективна страна. Съдът сочи това постановление на прокуратурата, не защото по някакъв начин е обвързан от правните изводи в него, а само защото споделя тези правни изводи.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, което следва да бъде уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и съответните доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие. Няма основание за тяхното намаляне, тъй като от една страна са малко над минимума, а от друга и с оглед конкретно извършената работа от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева.
Следователно следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата от 255,65 евро.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик, с което на С. Г. С. от гр. Б. е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на С. Г. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „О.“ № 14, сторените по делото разноски в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента).
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5