Решение № 39 от 10.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601508 по описа за 2024 година С Присъда № 9 от 28.10.2024г постановена по НОХД

№295/2024г,Районен съд Царево е признал подсъдимия Е. М. Д. - ЕГН **********, роден на ******** г. в град С., с постоянен адрес гр.Царево, ул.

*** №***, ***, *** гражданин, ***, ***, *** образование, *** за невиновен в това, че на 23.07.2023 г., в гр. Царево, като нанесъл удари с бухалка в областта на главата, шията и десен горен крайник на И. П. В. от гр. Царево по хулигански подбуди умишлено му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на шията, отоци по главата и дясната предлакетница, охлузване на дясната предлакетница, всички те довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. чл. 130 , ал. 1 от НК и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. чл. 130 , ал. 1 от НК.

Недоволен от постановената присъда е останал представителят на държавното обвинение,който в законоустановеният срок я протестира като незаконосъобразна,постановена при нарушение на процесуалните правила за събиране ,анализ и оценка на доказателствата.В допълнително писмено изложение към протеста представителят на обвинението допълва съображенията си,като акцентира,че необосновано в противоречие на изброена съдебна практика на ВКС ,решаващият съд е приел неправилно,че 1 деянието е извършено от подсъдимия при наличие на личен мотив,а не по хулигански подбуди.Според прокуратурата липсвали категорични доказателства за наличие на такъв личен мотив от Д. по отношение на пострадалото лице.Съдът не положил достатъчно усилия да установи този факт,като се доверил единствено на обясненията на подсъдимия,дадени за първи път в хода на съдебно заседание,без да ги подложи на проверка ,съпоставяйки ги с приобщените доказателства по делото,предвид проведената диференцирана процедура по чл.371 т.1 НПК.Според прокуратурата представените писмени доказателства /договори за наем и предизвестия за прекратяване на договорни наемни отношения/ касаещи процесния **** ,приети в хода на въззивното съдебното производство не установявали,че подс.Д. е стопанисвал **** преди 2023г. Предлага въззивната инстанция да отмени присъдата на РС Царево и постанови нова,с която да осъди подс.Е. Д. по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура не поддържа подадения протест.Намира постановената присъдата на РСЦарево за правилна и обоснована.Безспорно по делото се установявало,че нанесения побой от подсъдимия е в резултат на лични влошени отношения с пострадалия във връзка с използването на **** в гр.Царево,на който преди това работил подс.Д.,което се доказвало и от разпитаните свидетели на обвинението,което провокирало враждата между двамата,поради което правилно съдът е приел,че липсват хулигански подбуди за извършване на деянието.Предлага въззивният съд да потвърди присъдата като законосъобразна.

Защитата –адв.П.Димитров от БАК излага съображения в подкрепа законосъобразността на атакуваната първоинстанционна присъда,като сочи,че ЦРС е анализирал задълбочено доказателстевния материал,като е извел обосновани фактически и правни изводи за несъставомерност на деянието извършено от Д. по повдигнатото обвинение.Моли съдът да потвърди присъдата като правилна и обоснована.

В последната си дума подс.Е. Д. моли съда да потвърди присъдата на районния съд,защото е невинен.

Бургаски окръжен съд,след като се запозна с протеста,допълнителното изложение към него,становищата на страните и доказателствата по делото, при изпълнение на правомощията си по чл.313 и чл.314 НПК установи следното:

Подсъдимият Е. М. Д. е роден на ******** г. в град С., с постоянен адрес гр.Царево, ул. *** №*** , ***, *** гражданин, ***, ***, *** образование,***.

Съдебното производство пред районният съд се е провело по реда на чл.371 т.1 НПК по искане на защитата и подс.Д..Съдът с определение на основание чл.372 ал.3 НПК е одобрил изразеното съгласие на страните,като е приел,че всички действия по разследването са извършени в съответствие с процесуалните правила,който правен извод се подкрепя и от настоящата 2 инстанция.Пострадалият И. В. не се е конституирал в съдебното производство като частен обвинител и граждански ищец,въпреки,че е бил уведомен за тази процесуална възможност чрез връчване на разпореждането за насрочване на разпоредително заседание по реда на чл.247в НПК. Не е присъствал,редовно призован на проведените съдебни заседания от първоинстнционният съд. Настоящият съдебен състав споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,като приема следното:

През летния сезон на 2023 г. пострадалият И. П. В. стопанисвал взет под наем ****, който се намирал в *** на гр. Царево, в района на ******. Това се установява и от приложен от представителя на обвинението в хода въззивното производство Договор за наем на недвижим имот от 17.07.2023г сключен между Община Царево и „Т.“ ЕООД,ЕИК:*********,представляван от И. П. В., относно предоставяне на общински терен за ползване на „****“.

Свидетелят Р. Б. И. работел на горепосочения ****, като събирал *******************.

На 23.07.2023 г. сутринта, пострадалия завел Р. И. до работното му място, след което напуснал района на ****. И. първоначално осъществял необезпокояван трудовите си функции. В следобедните часове на същия ден, при него отишъл подсъдимия Д. като на висок глас му заявил „Ставай и заминавай!“. И. станал от стола върху който седял и се отдръпнал настрани от подсъдимия. Подс. Д. си тръгнал, а И. се върнал на работното си място. Около 17 часа на същата дата подс. Д. отново се върнал при И., като отново му наредил да напусне работното си място с думите „Ставай и си тръгвай, ако не искаш да имаш проблеми!“. Свидетелят отново се дръпнал в страни, далеч от погледа на Д., като сигнализирал по телефона на пострадалият В., информирал го за отправените от Д. заплахи и го помолил да дойде на ****.

Пострадалият сигнализирал за случилото се на ЕЕНСП 112, след което се насочил с автомобила си към ****. Пристигайки там, паркирал автомобила, слязъл от него и се насочил към клиенти, които се намирали там. В този момент на бърз ход към него се приближил подсъдимият Д., който в ръцете си държал дървена бухалка. Доближил се до пострадалия, вдигнал бухалката и започнал да нанася удари с нея в областта на главата, шията и десния горен крайник на В.. Докато нанасял ударите Д. отправил обидни думи към В. и го заплашил с думите „Махай се от тук! Ще те убия! Разбра ли ? Ще те убия!“ Действията на Д. били възприети от свидетелите Р. Б. И., Н. К. С., К. Т. Т. и З.

П. В., като последната застанала между В. и подс. Д. и по този начин попречила на подсъдимия да нанесе още удари по тялото на пострадалия. Д. напуснал **** преди там да пристигнат дежурните полицейски служители на РУ на МВР- Царево при ОД на МВР- Бургас, като укрил дървената бухалка с която нанесъл ударите на В..

В резултат от ударите В. почувствал болки в областта на шията, главата и дясната предлакетница, като в последствие на тези места се появили и отоци.

За нанесените му телесни увреждания В. депозирал жалба в РУ на МВР- Царево при ОД на МВР- Бургас. По жалбата била извършена проверка, като с постановление от 26.07.2023 год. било образувано досъдебно 3 производство.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза и приобщена по съдебното производство по надлежния ред се установява, че в резултат от ударите И. П. В. е получил кръвонасядане в областта на шията, отоци по главата и дясната предлакетница, охлузване на дясната предлакетница. Според заключението на вещото лице причинените телесни увреждания отговарят да са били получени от действието на твърди, тъпи предмети.

Горната фактическа обстановка правилно и обосновано е била приета от районния съд ,подкрепена от приобщените при условията на чл. 371, т. 1 от НПК по делото гласни, писмени и веществени доказателства- показанията на свидетелите И. П. В. / л. 44-45; л.102-103/, З. П. В. / л. 42/, К. Т. Т. /л. 43/, Р. Б.

И. /л. 47/, Н. К. С. /л. 48/, Г. З. М. /л. 91/, Заключение на съдебно медицинската експертиза /л. 53-54/, Справка за съдимост /л. 37-41/, данни за личността /л. 85/.

Решаващият съд при извеждане на фактическите и правни изводи относими при преценка релевантните обстоятелства, правилно е кредитирал изцяло дадените в хода на досъдебното производство, свидетелски показания на свидетелите И. П. В., З. П. В., К. Т. Т., Р. Б. И., Н. К. ,които са възприели лично нанасянето на побоя от подсъдимия върху И. В. на **** в центъра на гр.Царево.Отчетено е,което се споделя и от настоящия съдебен състав ,че показанията на тези свидетели са логични, последователни, добре хронологизирани и безпротиворечиви, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват.

Представят точни, конкретни и хронологично свързани факти, изясняващи предмета на делото. Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на деянието.

Изясняват всички отделни елементи на деянието,времето на неговото осъществяване, начина и механизма на извършване . Действително обоснован се явява изводът на съдът,че липсва основание да подложи на съмнение и да не кредитира показанията на тези преки свидетели очевидци,като следва да се отбележи,че в конкретния случай спор по нанасянето на побой,причинил лека телесна увреда от страна на подсъдимия срещу И. В. няма по настоящото дело,което се доказва и по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал.

Спорът в конкретният случай е дали това противоправно деяние е извършено по хулигански подбуди,т.е. дали е нанесъл побоя и причинил телесното увреждане,за да демонстрира грубо нарушаване и незачитане на обществения ред или подсъдимия е имал личен мотив да се саморазправи с пострадалия.

Въззивният съд приема за безспорно установено от показанията на свидетелите И. П. В., З. П. В., К. Т. Т., Р. Б. И., Н. К. С., че на 23.07.2023 г. подсъдимият отишъл на **** стопанисван от пострадалия- ****** в гр.

Царево, обл. Бургаска- около 17-17.30 часа, където по това време бил пострадалия. Свидетелите са единодушни, че подсъдимия се насочил към 4 пострадалия, носейки в ръцете си бухалка и като изричал заплахи към него, започнал да му нанася удари с бухалката по главата и тялото. В тази насока са и показанията на св. М.- полицейски служител в РУ на МВР Царево при ОД на МВР- Бургас, който действително не е бил пряк свидетел очевидец на деянието, но в показанията си дословно заявява, разказаното от пострадалия по повод побоя. Ето защо, съда кредитира тези показания и обосновано се позовава на тях при изясняване на фактическата обстановка по делото и формиране на вътрешното си убеждение.

При проследяване подхода на съда за проверка и съответност на дадените за първи път в съдебно заседание обяснения от подсъдимия с другите събрани доказателства по делото ,настоящия състав констатира,че ЦРС е подложил на задълбочен анализ същите,като ги е съпоставил с останалия събран по делото доказателствен материал,като е установил правилно ,че обясненията на Д. импонират изцяло на събраната доказателствена съвкупност , допълват я и липсват противоречия.

Единственото противоречие,което е констатирал правилно съдът,че подсъдимият твърди,че е удрял пострадалия с ръце,което твърдение съда не е кредитирал,тъй като противоречи на събрания доказателствен материал ,който е последователен в тази насока.В този аспект не следва да търпи упрек първоинстанционният съд,че не е уважил искането на прокуратурата да допусне очни ставки между подсъдимия и разпитаните свидетели,тъй като безспорно е липсвала необходимост поради наличие на съществени противоречия между тях,за да се прилага този процесуален способ за преодоляване на несъществуващи противоречия,което е едно от основните възражения изложени в протеста,довело според прокуратурата до неизясняване на обективната истина.Единственото констатирано противоречие,както се посочи по-горе не е кредитирано от съда и е изцяло в съответствие с обвинителната теза,относно използване на бухалка и касаещ механизма на извършване на телесното увреждане.От друга страна правилно е зачетено от съда и процесуалното право на подсъдимия да откаже да отговаря на въпроси в качеството си на подсъдим,което го е изявил изрично и което представлява гарантиране на неговото право на защита.