Решение № 3930 от 02.12.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3930 гр. Варна, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва в присъствието на прокурора Е. Й. Д. като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110116349 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена на 13.12.2022 г. във ВРС от ищцата А. А. от гр. Варна, чрез адв.И. В. от АК Варна против ответника Народно събрание на РБ и ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като с исковата молба са предявени осъдителни искове в условията на евентуалност - главен иск против НС на РБ и евентуален против Държавата, представлявана от Министъра на финансите.

Отправните от ищцата искания със сезиращата съда искова молба са следните:

1).Да бъде постановено Решение, по силата на което и на основание чл.2в, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ , вр. чл.86, ал.1 ЗЗД , да бъде осъдено Н. С. на Р. Б. да изплати на ищцата обезщетение за вредите (имуществени и неимуществени), които понесла в резултат на приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на изр. второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“, включващо:

-неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл. в размер на 1470 лв. месечно, или в общ размер за периода от 17732 лЕ., -ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до датата на подаване на 1 исковата молба в общ размер от 1000 лв.,

-както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на главницата.

-неполученото от ищцата ДВПР (допълнително възнаграждение за постигнати резултати) за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл., което е било начислено на служителите, заемащи същата длъжност всеки месец и изплатено всяко тримесечие, в общ размер от 1270 лЕ.,

-ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на главницата и

-понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба , конкретизирани в уточнителна молба : влошаване на здравето на ищцата , развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло , проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки , невъзможност за концентрация и др. , както и развиване на чувство за непълноценност , неувереност размер на 2000 лЕ., -ведно с лихвата от датата на завеждане на иска до изплащането на главницата.

2).Ако съдът приеме, че предявения иск по чл.2в от ЗОДОВ срещу първия ответник Н. С. е неоснователен, ищцата желае съдът да разгледа предявения евентуален иск и да осъди Държавата /РБ/ на осн.чл.7 от КРБ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД да изплати на ищцата обезщетение за понесените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразната законодателна дейност на Н. С., изразяваща се в приемането на противоконституционната норма на чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ чрез §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г., както и в неуреждането на правните последици от обявения за противоконституционен закон, включващо: неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 13.07.2020 г.вкл. в размер на 1470 лв.месечно, или в общ размер за периода от 17732 лЕ., ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до датата на подаване на исковата молба в общ размер от 1000 лв., както и с лихвата от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на главницата. неполученото от ищцата ДВПР (допълнително възнаграждение за постигнати резултати) за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл., което е било начислено на служителите, заемащи същата длъжност всеки месец и изплатено всяко тримесечие, в общ размер от 1270 лЕ., ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до датата на изплащане на главницата и понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба, конкретизирани в уточнителна молба : влошаване на здравето на ищцата , развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло , проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки , невъзможност за концентрация и др. , както и 2 развиване на чувство за непълноценност , неувереност, в размер на 2000 лЕ., ведно с лихвата от датата на завеждане на иска до изплащането на главницата.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 03.11.2023 г., е предприето от процесуалният представител на ищцата изменение посредством увеличаване на размерите на част от заявените искови претенции , след приобщаване на заключението на допуснатата ССчЕ, като на основание чл.214, ал.1 ГПК , при липса и на противопоставяне на ответниците, съдът е допуснал исканото от ищцата изменение.

Окончателните искания, с които е сезиран съда са следните :

1). Да бъде постановено Решение, по силата на което на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД , да бъде осъдено Н. С. на Р. Б. да изплати на ищцата обезщетение за вредите (имуществени и неимуществени), които понесла в резултат на приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“, включващо: неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18388,76 лв., ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до датата на подаване на исковата молба в общ размер от 5005,00 лв., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022 год. до датата на изплащане на главницата, (вместо първоначално предявената претенция за обезщетение в размер на 17732,00 лв. и мораторна лихва в размер на 1000,00 лв.;) -неполученото от ищцата ДВПР (допълнително възнаграждение за постигнати резултати) за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл., което е било начислено на служителите, заемащи същата длъжност всеки месец и изплатено всяко тримесечие, в общ размер от 1270 лЕ., (първоначално заявен иск, неизменен )

-ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба -13.12.202 г. до датата на изплащане на главницата и(първоначално заявен иск, неизменен ) понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба, конкретизирани в уточнителна молба: влошаване на здравето на ищцата, развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло, проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки , невъзможност за концентрация и др., както и развиване на чувство за непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв., ведно с лихвата от датата на завеждане на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата, (вместо първоначално предявената претенция за неимуществени вреди в 3 размер на 2000,00 лв.).

2). Ако съдът приеме, че предявения иск по чл.2в от ЗОДОВ срещу първия ответник Н. С. е неоснователен, ищцата желае съдът да разгледа предявения евентуален иск и да осъди Държавата (РБ) на осн. чл. 7 от КРБ, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД да изплати на ищцата обезщетение за понесените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразната законодателна дейност на Н. С., изразяваща се в приемането на противоконституционната норма на чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ чрез §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г., както и в неуреждането на правните последици от обявения за противоконституционен закон, включващо: неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18388,76 лв., ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до датата на подаване на исковата молба в общ размер от 5005,00 лв., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022 г. до датата на изплащане на главницата,( вместо първоначално предявената претенция за обезщетение в размер на 17732,00 лв. и мораторна лихва в размер на 1000,00лв.);

-неполученото от ищцата ДВПР (допълнително възнаграждение за постигнати резултати) за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл., което е било начислено на служителите, заемащи същата длъжност всеки месец и изплатено всяко тримесечие, в общ размер от 1270 лЕ., (първоначално заявен иск, неизменен )

-ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022 г. до датата на изплащане на главницата и( първоначално заявен иск, неизменен) понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба, конкретизирани в уточнителна молба: влошаване на здравето на ищцата, развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло, проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки , невъзможност за концентрация и др., както и развиване на чувство за непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв., ведно с лихвата от датата на завеждане на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата ( вместо първоначално предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лв.).

Ищцата А. Б. А. , чрез процесуалния й представител адвокат Ив.В. от АК Варна е основала исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

В исковата си молба, в титулната и обстоятелствената част, ищцата е посочила избраната форма на искова защита, като ясно е предявила осъдителните си искове в условията на главен и евентуален - главен иск против Н. С. на РБ с правно основание чл.2 в ЗОДОВ, вр. чл. 86 ЗЗД и евентуален иск против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, с правно основание чл. 7 от Конституцията на РБ , вр.чл.49 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД .

4

По същество в исковата си молба ищцата е навела следните фактически твърдения , обосноваващи правния й интерес от воденето на двата отделни иска против пасивно процесуално легитимираните ответници :

Твърди се от ищцата А. А., че считано от 01.02.2002 г. до 07.01.2019 г. работела в Митница Варна, първоначално на трудово, а от 15.04.2004 г.и на служебно правоотношение.

С § 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО , обн. в ДВ , бр. 98/2018 г. и влязъл в законна сила на 01.01.2019 г. били направени промени в Закона за митниците , между които и приетото с т.

4, б. „а“ изменение на чл.10 , ал.1 ЗМ чрез добавяне на изречение второ, което гласяло:

„Митническите служители , които са митнически органи по смисъла на закона могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“.

Специфичното изискване, въведено в чл. 10, ал. 1 изр. Второ ЗМ, пояснява ищцата , че било прието на второ четене от НС на 07.11.2018 г. Промяната в ЗМ, сочи ищцата, че дала основание на Директора на АМ да издаде Заповед № 3023/07.01.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение на А.А. от длъжността „главен митнически инспектор , длъжностно ниво - 6, експертно ниво -2“ в Митница Варна, с ранг V старши, на осн. чл. 107, ал.1, т. 5, вр. чл. 7, ал.1 т. 6 предл.посл. от ЗДСл, вр. чл. 10 , ал.1 изр. Второ ЗМ след промяната му с ДВ, бр. 98/2018 г.

Видно било според ищцата, от Заповедта, че поради това, че А. А. била привлечена като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП № 8/2016 г. по описа на ТСБОП Варна, пр. пр. № 486/2016 г. по описа на СП , административният орган приел, че промяната в чл.10, ал. 1 ЗМ съставлявала обективна невъзможност А.А. да изпълнява служебните си задължения и основание за прекратяване на служебното й правоотношение.