Определение № 10 от 09.01.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Силистра, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20243400500545 по описа за 2024 година Подадена е частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕАД, чрез ю. к. И., срещу определение № 834/02.10.2024 г. на СсРС по ч. гр. д. № 821/2024 г.

С обжалваното определение се изменя определение № 725 / 14. 08.

2024 г., постановено по ч.гр.д. № 821 / 2024 г. по описа на СсРС в частта за разноските, като се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на адвокат П. Й. Н. – АК – Варна, пълномощник на длъжника К. И. Г. с ЕГН **********, по ч.гр.д. № 821 / 2024г. по описа на СсРС, съгласно пълномощно от 28. 05. 2024 год. от 450.00 лева на 400.00 лева, поради прекомерност и се осъжда "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да заплати на адвокат П. Й. Н. сумата от 400.00 / четиристотин / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца К. И. Г. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по заповедното производство по ч.гр. дело № 821 / 2024 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че изходът на спора относно материалното право на кредитора не е обусловен от преценка относно обоснованост или необоснованост на възражението, подадено от длъжника, поради което сторените разноски не следва да бъдат определяни въз основа на заявения за защита материален интерес. Сочи се, доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в НМРАВ случаи, то на основание пар. 1 от ДР на Наредбата възнаграждението следва да се определи по аналогия, в случая да се определи съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Излага, че приложение следва да намери практиката на СЕС по Дело 1

C– 438/2022 г. от 25.01.2024 г, като адв.възнаграждение следва да бъде намалено на 50лв съгласно чл.26, ал.1 от НЗПП, която не е издадена от съсловна организация.

Искането е бъде отменено определението на РС – Силистра, като се определят разноски в размер на 50 лв.

В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност на частната жалба, сочи се, че е важна извършената от процесуалния представител работа не само в количествено, но и в качествено отношение. Освен това Решение на СЕС по Дело C– 438/2022 г. от 25.01.2024 г. не изключва дефинитивно приложението на Наредба № 1/2004 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 821/2024 г. по описа на РС- Силистра е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение от 20.05.2024 г. В срока по чл. 414 от ГПК от длъжника К. Г., чрез процесуален представител адв. П. Н. е подадено възражение, с твърдения за недължимост поради плащане на задължението. В текста на същото е посочено, че възражението е с правно основание чл. 414 ГПК, като са претендирани разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.

– 450 лева /по представен договор за правна помощ/.

Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок, съдът с Определение № 725 / 14. 08. 2024 г., постановено по гр.д. № 821 / 2024 г. по описа на СсРС е обезсилил заповед № 407 / 20. 05.

2024 г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. д. № 821 / 2024 г. по описа на СсРС и е прекратил производството по делото. Преценил е, че са налице основанията за присъждане на разноските по производството в тежест на заявителя и ги е присъдил в полза на длъжника – 450 лв.

С обжалваното и постановено в производство по чл.248 ГПК определение, съда е определил възнаграждението на процесуалия представител, като е изложил мотиви, че в заповедното производство /за подаване на възражение / възнаграждение на адвоката оказал безплатна адвокатска помощ се дължи и го е определил на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за 2

МРАВ в размер на 400. 00 лева.

Основният спорен въпрос е размера на дължимото адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, което е претендирано на основание чл. 38 от ЗАдв.

Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци, като възражението не е и необходимо да бъде обосновано. Не може обаче да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това проц. действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В случая е била използвана утвърдената бланка, но с допълнителен текст. Съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждение за изготвяне на съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията и на длъжностно лице по регистрацията възнаграждението. Това действие на адвоката в конкретния случай е най-близко до действията по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото възнаграждение и в тази хипотеза е в размер на 400 лв. Съобразно и цитираната от страните практика на съда на ЕС и практиката на ВКС, Наредба № 1/2004 г. не е обвързваща за съда, но в същото време настоящият състав намира, че този размер съответства на работата на адвокат Н. досега и не следва да се редуцира.

Предвид това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 834/02.10.2024 г. на СсРС по ч. гр. д.

№ 821/2024 г.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4