Решение № 260154 от 04.12.2020, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260154 04.12.2020 г. гр.

Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд - Търговище Девети състав

На двадесет и пети ноември 2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

КОЛЕВА

Секретар: Ивалина Станкова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 498 по описа за

2020 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове: – за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, на осн. чл.224 ал.1 от КТ ; - за сумата от 142.22 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата, която е обезщетението по чл.224 от КТ, считано от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. , на осн. чл.86 ЗЗД и - за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -27.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът

– К.А.К. твърди в исковата си молба, че е работил при ответника по трудов договор на длъжност "о.м." с място на работа офиса на ответното дружество в гр. Търговище. Със заповед №

110/12.11.2018 г. на управителя на ответното дружество, на осн. чл.190, ал.1, т.2, във вр. с чл.187, ал.1, т.1 и чл.188, т.З от КТ му е наложено наказание "дисциплинарно уволнение", за това, че не се е явил на работа в периода 26.10.2018 г. - 02.11.2018 г. С влязло в сила на

29.04.2020г. решение № 193/26.03.2019 г. по гр.д. № 62/2019 г. по описа на РСТ е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение, като незаконна. Вследствие на незаконното уволнение ищецът не можал да използва своевременно полагащия му се платен годишен отпуск около 15 дни. Поради незаконното уволнение останал и без работа за повече от шест месеца, като в този период не е работил по трудово правоотношение, не се е регистрирал в бюрото по труда и не е получавал обезщетение за безработица. Съгласно чл.228, ал.З от КТ обезщетенията по Раздел III на Глава X от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Последният му пълен работен месец е м. 07.2018г.

При изчисляване на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ следва да се включи освен БТВ и допълнителното трудово възнаграждение , договорено в допълнително споразумение № 005/19.09.2016г.

Трудовото му правоотношение е прекратено на 12.11.2018г., обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е следвало да бъде изплатено до 31.12.2018г. и следователно законна лихва за забава върху него се дължи от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, на осн. чл.224 ал.1 от КТ ; сумата от 142.22 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата, която е обезщетението по чл.224 от КТ, считано от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. , на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -27.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. В о.з. на 28.10.2020г. е допуснато по реда на чл.214 ал.1от ГПК изменение на иска, а именно намаление на размера от

1000 лв. на 531.57 лв. на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ и намаление на размера от 142.22 лв. на 75.60 лв. на иска за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. В о.з. на 25.11.2020г. е допуснато по реда на чл.214 ал.1 от ГПК изменение на иска, а именно намаление на размера от 10000 лв. на 9910.02 лв. за обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ. Редовно призован ищецът се яви лично и с пълномощника си –ада. Л.И. ***, който поддържа исковете по основание, така както са предявени и по размер-съобразно изменението по реда на чл.214 ал.1 от ГПК и установеното в заключението на съдебната счетоводна експертиза.

Ответникът, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло или след установяване на точния размер от ССЕ – да бъдат отхвърлени за разликата до претендирания размер. Неизползваният платен годишен отпуск на ищеца е 13, а не 15 работни дни. Последният му пълен работен месец на ищеца е м. 09.2018г., тъй като от 26.10.2018г. той не се е явявал на работа. Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, ако такова се дължи, е само върху основно трудово възнаграждение, а не и върху допълнително такова. В БТВ се включва основното трудово възнаграждение и допълнителни такива възнаграждения с постоянен характер.

Допълнителното трудово възнаграждение, съгласно допълнителното споразумение към трудов договор № 005/19.09.2016г., сключено между ответника и ищеца, в размер на 4.5 % върху събраните суми в офисите, доколкото размерът му се определя според месечните приходи на дружеството, не е възнаграждение с постоянен характер. Ответникът прави възражение за съдебно прихващане в условие на евентуалност по смисъла на чл.298 ал.4 от ГПК:

С решение № 688/19.11.2019г. по гр.д. № 2280/2018г., потвърдено в една част и отменено в друга с решение № 42/08.04.2020г. по В.гр.д. № 41/2020г. по описа на ОСТ, ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на ответника сумата от 5515.79 лв. – обезщетение за имуществени вреди и сумата от 793.73 лв.-съдебни и деловодни разноски. В случай, че ответникът бъде осъден да заплати на ищеца по настоящото дело обезщетения по чл.224 ал.1 КТ, чл.225 ал.1 от КТ в определения размер, то да се извърши съдебно прихващане с дължимите от ищеца суми към ответника, които са присъдени с визираните решения. Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от адв. Х.М. ***, който поддържа писмения отговор. Представени са писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че ищецът е работил по трудов договор при „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас на длъжност "о.м." с място на работа офиса на ответното дружество в гр. Търговище. Видно от представеното от ищеца допълнително споразумение от 01.12.2016г. към трудов договор № 5/19.09.2016г. страните се споразумели, считано от 01.12.2016г. на служителя да се изплаща допълнително трудово възнаграждение „за постигнати резултати“ в размер на 4.5 % върху всички събрани суми в офисите в гр. Търговище, гр. Попово и гр. Велики Преслав. От представеното от ответника допълнително споразумение, сключено на 01.01.2017г. и считано от 14.02.2017г. към същия трудов договор, основното месечно възнаграждение на служителя е в размер на 731.69 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.60 % за всяка година.

Със заповед №

110/12.11.2018г. на управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа от 26.10.2018г. до 12.11.2018г. и е прекратен трудовия му договор.

С влязло в сила на 29.04.2020г. решение №

193/26.03.2019г. по гр.д. № 62/2019г. по описа на РС-Търговище, потвърдено изцяло с решение № 110/10.07.2019г. по В.гр.д.

№ 185/2019г. по описа на ОС-Търговище, което съгласно определение № 290/29.04.2020г. по гр.д. № 4009/2019г. по описа на ВКС, ІV г.о. не е допуснато до касационно обжалване, е отменена заповед № 110/12.11.2018г. на управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас, с която на осн. чл.190 ал.1 т.2 във вр. чл.187 ал.1т.1 и чл.188 т.3 от КТ е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратен трудовия договор на К.А.К., като незаконосъобразна.

Няма спор между страните, че вследствие на незаконното уволнение и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 12.11.2018г. ищецът не е използвал в пълен размер платения си годишен отпуск и има остатък от 13 работни дни, поради което ответникът му дължи обезщетение в размер на 531.57 лв.

В самата заповед № 110/12.11.2018г. работодателят е посочил, че на осн. чл.224 ал.1 от КТ на работника следва да се изплати обезщетение за 13 работни дни. Конкретният размер на обезщетението по чл.224 от КТ е установен от заключението на съдебната счетоводна експертиза, както и че законната лихва за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ за период от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. е в размер на 75.60 лв.

Досежно обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, а именно за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца т.е. в периода от 12.11.2018г. до 12.05.2019г.:

Видно от справка-данни за осигуряването за период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.

/л.81/, изд. от НАП-ТД-Варна, офис Търговище, последният месец, за който ищецът е осигурен при работодател и осигурител

„Фреш Кредит“ЕООД е м.10.2018г., след което осигуряването му започва от м.08.2019г. до м.12 вкл.2019г. за 4-часов работен ден при

„Терра Кредит“ ЕООД гр. София и съответно от м.09.2019г. до м.12.2019г. на 8-часов работен ден при „Терра Сървис 5“ ЕООД гр. София. Няма декларирано от работодател трудово правоотношение и в тази връзка внасяни осигуровки за ищеца за целия процесен период от 12.11.2018г. до 12.05.2019г. В първото о.з. на 16.09.2020г. пълномощникът на ищеца /л.135/ заяви, че трудовата книжка на ищеца е била при ответника, поради което и ищецът с молба от м.02.2019г. е поискал да му бъде върната, но тя все още не му е върната, като молбата е била изпратена с обратна разписка и е получена от ответника, за което ищецът ще представи доказателства в следващото о.з. Такива доказателства не се представиха от ищеца в следващите две открити заседания /28.10.20г. и 25.11.20г./ . Пълномощникът на ищца заяви също, че ищецът няма регистрация в Бюрото по труда – става дума за периода след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Според обясненията на пълномощника на ответника в о.з. /л.134/ практиката на работодателя е следната : когато служител желае да остави трудовата си книжка на съхранение при работодателя, съответният служител подписва декларация в този смисъл и при напускане на работа трудовата книжка му се връща също с нарочна декларация. Ответникът твърди, че ищецът няма такава декларация при работодателя и трудовата му книжка не е у него.

Най-големия спорен въпрос между страните по делото е размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. От писменото заключение по първоначалната ССЕ се установи, че изчислено съобразно нормативните изисквания на чл.228 ал.1 от КТ и при база за изчисление БТВ за м.09.2018г., което е било 736.08 лв., то обезщетението е в размер на 4416.48 лв. При съобразяване с разпоредбата на чл.228 ал.2 от КТ и уговореното в сключения между страните трудов договор и допълнителното споразумение от 01.12.2016г. към трудовия договор размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е 7754.64 лв. /когато допълнителното възнаграждение от 4.5% се начислява върху събраните суми по кредити в т.ч.главници, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси/ и съответно размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е 5122.98 лв. /когато допълнителното възнаграждение от 4.5% се начислява върху събраните суми по кредити в т.ч. възнаградителна лихва, лихва за забава и такси, но без главниците по кредити/. Това разграничение е направено от вещото лице Е.В. /л.76/ доколкото при проверка в счетоводството на ответното дружество са и обяснили гласно, че практиката на дружеството е такава, тъй като от сумите за главници дружеството няма печалба. Последните два варианта са на база събрани суми по кредити за кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД. От писменото заключение по допълнителната ССЕ се установи, че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ би било в размер на 9910.02 лв., като за изчислението му се има предвид по силата на чл.228 ал.2 от КТ допълнителното възнаграждение от 4.5% върху събраните суми по кредити на „Фреш Кредит“ ЕООД /главници, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси/ и събраните суми за възнаграждения на „Гаранционен фонд България“ /ГФБ/ по аналитичните справки, представени от ответника/л.151-152/.