Акт № 4936 от 24.11.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 209

Номер

209

Година

22.11.2012 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

10.22

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ирина Кюртева

Гражданско I инстанция дело номер

20125420100200 по описа за

2012 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена на иска * лева .

Ищците твърдят в исковата си молба, че са законни наследници на С.Б.М. ЕГН *, починал на * г. при трудова, като първата от тях е негова*, Ю. и Ю. – негови * и последните двама – негови*. Твърдят, че пострадалият е бил назначен на длъжност „подземен машинист на рудников локомотив” при ответника „Г. З.” , Г. З. с трудов договор № * от 02.07.2009 г. На 22.06.2010 г. управлявал като тролейчик подземен рудничен локомотив заедно с колегата си Р. М. Р.. Двамата били трета смяна - от 00:00 ч. до 07:00 ч. сутринта. Пострадалият М. притежавал квалификация „машинист на електролокомотив” и стаж по специалността 11 години и 4 месеца. Задачата на двамата била, да извозват руда с електролокомотив - 10 КР и руднични вагони от рудоспусъчния комин до повърхността, като извозването се осъществявало по галерията на хоризонт 634, на релсов път в участък „Ю.П.”, р-К „Е. Р.". Около 01:00 часа на 22.06.2010 г., при движение на композицията по релсовия път дерайлирал вагон, като М. отишъл да провери на място, кой е дерайлиралия вагон и сигнализирал на колегата си, който върнал с електролокомотива вагоните назад, за да бъдат откачени. При откачването на вагоните два съседни вагона притиснали главата на М. и той получил счупване на черепа и контузия на мозъка. Починал на място, като пристигналото медицинско лице само констатира настъпилата смърт. Инцидентът е регистриран в Районно *Управление „СО” на НОИ - гр. С. с Декларация за трудова злополука, вх. № */28.06.2010 г., досие № 33, подадена от работодателя „Г.З.” , гр. З.. Със заповед на ръководителя на ТП на НОИ-РУ „СО” гр. С., на основание чл.58, ал.1 от КСО е извършено разследване на злополуката, като резултатите и основните причини за възникване на злополуката са обобщени и изложени в Протокол № * от 06.07.2010 г. С оглед събраните при разследването доказателства, РУ „СО” на НОИ - гр. С. се произнесла по случая с Разпореждане № */07.07.2010 г., с което приема злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Пострадалият С.Б.М. е бил само на 40 г., в разцвета на силите си, здрав и работоспособен, съвестно и коректно изпълнявал трудовите си задължения. Живеел в село В.л., заедно със съпругата си Ю., двамата си сина - Ю. и Ю. и родителите си Б. и Х.. Бил е любящ и грижовен съпруг, баща и син, който основно е осигурявал издръжката на цялото семейство. Между всички тях е била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Търпят неимуществени вреди, тъй като много тежко изживяват внезапната смърт на своя съпруг, баща и син. Все още не могат да преодолеят окончателната и безвъзвратна загуба на близък и обичан човек, както и липсата на морална и материална подкрепа в живота си. Синовете му загубили завинаги бащината обич и подкрепа в една ранна възраст, и тази липса ще ги съпътства цял живот. Тъй като пострадалият е бил застрахован за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя си - Полица № *, сключена между „Г. З.” и ЗАД „Б.В.И.Г.”, след смъртта на С.Б.М. в горепосоченото застрахователно дружество е образувана щета по застраховка „Трудова злополука” под № * като на законните наследници - доверителите ми Ю. А. М. Ю. С. М. и Ю. С. М. е изплатена сумата от * (*) лева общо за тримата. Считат, че справедливият размер за удовлетворяване на неимуществените вреди на доверителите ми Ю. А. М. Ю. С. М. и Ю. С. М. е по * лева за всеки, но с оглед изплатените им застрахователни обезщетения ( по *лева) и съобразно разпоредбата на чл. 200 ал. 4 от КТ, същите са намалени до размера на по * лева за всеки един от тях. Относно родителите на пострадалия, считат, че справедливият размер на тяхното обезщетение е в размер на по * лева за всеки един от тях. Освен неимуществени вреди, Ю. и Ю. търпят и имуществени такива от категорията на пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на средствата за издръжка, която биха получавали от баща си до навършване на гражданското им пълнолетие, каквото право доверителите ми Ю. и Ю. имат съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК. Пострадалият М. е имал възможност и е осигурявал месечна издръжка на синовете си в размер на не по-малко 120.00 лева за всеки от тях. Тъй като наследствените пенсии на децата са в размер на по 102.50 лева, то за разликата до получаваната пълна издръжка от баща им те търпят имуществени вреди и тях възниква правен интерес да претендират такива съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, връзка с т. 1 и т. 8 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.

Молят да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на Ю. А. М. Ю. С. М. и Ю. С. М. сумите от по * лв. (*) за всеки един от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния * и * С.Б.М. след приспадане на изплатените им застрахователни суми по застраховка „Трудова злополука”, сключена от ответника със „ЗАД Б.В.И.Г.”, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното им изплащане; на Б. С. М. и Х. А. М. сумите от по *(*) лева за всеки един от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния * С.Б.М. починал при трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното им изплащане; на Ю. С. М. сумата от * (*)лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността му да получава издръжка от * си за периода от настъпването смъртта на последния до навършване на пълнолетие от доверителя ми, в размер на общо * (*)лева, намалени със наследствената пенсия, която ще получи за същия период в размер на * (*), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното й изплащане и на Ю. С. М. сумата от * (*) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността му да получава издръжка от * си за периода от настъпването смъртта на последния до навършване на пълнолетие от доверителя ми, в размер на общо * (*)лева, намалени със наследствената пенсия, която ще получи за същия период в размер на * (*) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното й изплащане.

Претендират и направените по делото деловодни разноски, както и присъждането на адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ на ищците съгласно приложените договори за правна защита и съдействие.

Ответникът оспорва исковете изцяло, като моли да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани и им се присъдят разноските по делото. Сочи, че на наследниците на починалия са изплатени *лева, поради което, моли да се отхвърли изцяло иска за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Твърди, че трудовата злополука с наслбедодателят е възникнала при висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като процента на съпричиняване е 100% .

Като неоснователен и недоказан, моли да се отхвърли и искът за имуществени вреди за заплащане на издръжка за бъдещо време на ненавършилите пълнолетие деца. Сочи, че на тях е отпусната месечна пенсия в размер на * лева, която е определена на база получаваното трудово възнаграждение на наследодателя им. Минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – * лева, т.е. отпусната им пенсия е над определената минимална издръжка. Наследодателят им не би могъл да дава издръжка в общ размер на * лева, при положение, че няма приложени към исковата молба доказателства за този размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Няма спор, че ищците са наследници на С.Б.М. – починал на * г., на * годишна възраст (удостоверено с Акт за смърт № */22.06.2010 г., л.14), което е видно и от Удостоверение за наследници № */* г. (л. 15), и Удостоверение за раждане № */* г. (л.16). Те са съответно съпруга, две деца и родители на починалия.

Приложено е ксерокопие от Декларация за трудова злополука (л. 69 от приложената преписка за разследване на злополуката), където е посочено, че по време на работа в 01:30 ч. на 22.06.2010 г., участък „Ю.П.” при извозване на руда с рудничен локомотив и вагони при откачване на вагоните, два средни вагона притискат главата на пострадалия. Посочено е неправилно действие от страна на пострадалия при откачване на вагоните.

В Протокол № 9/06.07.2010 г. са обективирани резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 22.06.2010 г. Посочени са допуснатите нарушения от работодателя ( чл. 5, т. 1, вр. с чл. 12д, ал. 1, т.1 от Наредба № 9 за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините - допуснал да се използват релси и релсов път с видими дефекти и без необходимата здравина;чл.12б от цитираната наредба и чл. 10 и чл. 166, ал. 2 и ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване) и от наследодателя на ищците – чл. 277 от Правилник по безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни находища *, вр. с чл. 18, т.1, т.2 и т.4 от Наредба № 9 – предприел откачване на вагони през време на движението им.

С Разпореждане № */07.07.2010 г., на осн. чл. 60, ал. 1 КСО, станалата злополука на 22.06.2010 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

Във връзка със станалата злополука е образувано и проведено наказателно производство по Досъдебно производство № 141/22.06.2010 г., водено срещу Неизвестен извършител. С Мнение, рег. № */21.10.2010 г., досъдебното производството е прекратено и изпратено на ОП-С., за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал.1 НПК. Окръжна прокуратура гр. С., с Постановление, вх. № 984/2010 г. от 01.11.2010 г. е прекратила наказателното производство, поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 НК. Приложени са към делото експертните заключения, изготвени в наказателното производство.

По делото бяха разпитани като свидетели Р. М. Р., М. И. Д., С.М. и Х.А.Д.

Св. Д. – * и св. Р. – колега, тролейчик на пострадалия, установиха, че на 22.06.2010 г. преди започване на работа били инструктирани и им били определени производствените задачи в качеството им на тролейчици. Като такива те са били добре запознати, че по време на движение не е разрешено да се откачат и закачат вагоните, както и че това действие трябва да бъде извършено само със крик или кука, каквито има във всеки тролей. Двамата се качили в тролея, който се управлявал от св. Р., а С.М. седнал до него, от дясно. След като натоварили вагоните с руда, движейки се към повърхността, паднал(дерайлирал) вагон, който „запънал” машината по думите на св. Р.. С. отишъл да разбере причината, а свидетелят изчакал да му бъде подаден сигнал, след което чул да казва „дай назад”. Т.к. наклонът бил обратен, св. Р. трябвало да върне вагоните поне метър и половина, за да може С. да откачи падналия ( дерайлирал) вагон. Безспорно е, че С. не бил взел със себе си кука или крик, като според св. Р. той вероятно се е опитал да подложи нещо на вагона, т.к. около пет минути правел нещо там. Св. Р. пробвал машината дали е включена, като твърди че не е превеждал в движение вагоните. Почакал около 5-10 мин. и погледнал към мястото където бил С. и видял, че лампата на каската му свети между вагоните. Извикал и като не чул отговор отишъл и го намерил седнал и облегнат към парамента, с кръв по лицето, подпрян в най-тясната част на вагона. Аварията станала на завой и С. отишъл откъм тясната страна да провери, а не от по-широката. С. бил по-припрян и все бързал, като в повечето случаи свид. Р. не му позволявал да пипа нещата.