Определение № 208 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Пазарджик, 25.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900022 по описа за 2023 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Д.-П.-К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Е.“ *, чрез адв.М. М. (***) против О. П., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.П., бул. „Б."*.

В исковата молба се твърди, че м ежду „Д.-П.-К.“ ООД и О. П. било сключено споразумение с рег. индекс и дата № ***., по силата на което страните се съгласили за това, че ответникът дължи на ищеца сумата от 79 740.38 лв., от които 19 015.43 лв. - законна лихва за забава по подробно описаните в споразумението фактури, а именно: фактура № *** г. на стойност 17 379,36 лв. с ДДС по Договор N2 *** г.; фактура № ** г. на стойност 20 292,49 лв. с ДДС по Договор № *** г.; фактура № *** г. на стойност 3 624,94 лв. с ДДС по Договор № *** г.; фактура № *** г. на стойност 9 600 лв. с ДДС по Договор № 28** г.; фактура № *** г. на стойност 4212 лв. с ДДС по Договор № ** г.; фактура № *** г. на стойност 5 616 лв. с ДДС по Договор № ** г. или - всичките на обща стойност 60 724.95 лв.

Сочи се, че съгласно т.2 от споразумението страните се съгласили с условието, ако уговореното задължение бъде изпълнено до изтичането на посочения краен срок - 31.12.2022 г., то общия размер на лихвата за забава да бъде намалена с 10%, т.е. със сумата от 1 901.54 лв. Съгласно т.3 било уговорено дължимата сума в размер на 77 838,84 лв., равняваща се на общата сума по т.1, намалена с отстъпката от 1901.54 лв., да бъде изплатена на ищеца 1 на три равни вноски по банковата сметка, описана в споразумението, с краен срок на издължаване - 31.12.2022 г. Според уговорената поредност за погасяване на задълженията с постъпващите по посочената банкова сметка парична суми най-напред следвало да се погасява законната лихва за забава до намаления й размер по т.2, след което с постъпващите парични суми да се считат погасени задълженията по описаните в споразумението фактури в хронологичния ред на издаването им. Съгласно т.4 страните се съгласили, че при неизпълнение ищецът има право да претендира заплащане на непогасената част от задълженията по описаните в споразумението фактури, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на падежа на всяко едно от задълженията до окончателното изплащане по съдебен ред.

Твърди се, че ответникът не изплатил никакви парични суми в договорения краен срок, т.е. нямало погасяване на задълженията съгласно договорената поредност по т.3. Сочи се, че длъжникът нито заплатил намаления размер на законната лихва за забава, нито имало частично плащане на главниците по описаните фактури в срока до 31.12.2022 г. Поради тази причина според ищеца отпаднало уговореното в т.2 от споразумението намаление от 10% на дължимия размер на законната лихва за забава от 19015.43 лв.

Налице било пълно неизпълнение на сключеното споразумение, поради което ответникът дължал на ищеца сумата в размер на 79 740.38 лв. по т.1 от споразумението, от които главница - 60 724.95 лева, равняваща се на задълженията по описаните фактури и законна лихва за забава, която към момента на сключване на споразумението била уговорена в размер на 19015.43 лв. относно забавените плащания по посочените фактури.

Предвид на изложеното ищецът бил принуден да предяви по съдебен ред за присъждане на описаните суми за главница и законна лихва за забава, ведно със законна лихва за забава на плащането на посочената главница, считано от датата на забавата, респ. датата на постъпване на ИМ.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати следните суми по т.1 от сключено споразумение с рег. и дата №***., а именно 60724.95 лв., равняваща се на задълженията по описаните в споразумението фактури, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото в съда до окончателното изплащане; както и сумата в размер на 19 015.43 лв., 2 представляваща законната лихва за забава на плащанията по описаните в споразумението фактури, към момента на сключването, които дължими суми са на обща стойност в размер на 79740.38 лв., както и сторените по делото разноски, които да бъдат изплатени по следната банкова сметка на ищеца IBAN ***, банков код ***. Представени са писмени доказателства.

Не са направени други доказателствени искания.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез пълномощника адв. П. К. (**), с който се оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове.

Сочи се на първо място, че претенцията била недопустима, тъй като изброените в ИМ фактури не били подписани от лицето, представляващо Общината като възложител, а именно Кметът на Общината, поради което и не настъпил падежът на вземането, респ. ответникът нямал задължение да плаща претендираните суми.

Възразява се и че поради обстоятелството, че не са подписани от компетентното лице в съответствие с изискванията на чл. 44, ал.1, т.15 ЗМСМА и чл. 11, ал.3 от Закона за публичните финанси, то изброените в ИМ фактури били нищожни, а О. П. нямала задължение да заплаща задължения, чийто падеж не е настъпил. Пояснява се в тази връзка, че описаните фактури били подписани от д-р И. Т., който нямал мандат да представлява Общината и да подписва данъчни фактури, като процесните. По отношение на посоченото лице не били вменени такива задължения и според длъжностната му характеристика - в „Преки задължения” - т. 18 липсвала писмена резолюция за това.

Неоснователно било и искането за присъждане на лихва, тъй като към момента ищецът нямал изискуемо вземане, по което ответника да е в забава.

Поддържа се тезата, че подадената ИМ можело да се счита за покана, ако е налице изискуемо вземане.

Твърди се на следващо място, че О. П. и „Д.-П.-К.” ООД били в процес на преговори с цел сключване на съдебна спогодба, с която да приключи настоящото т.д. 22/2023 г. по описа на ПзОС. В тази връзка е направено искане за спиране на делото по взаимно съгласие по реда на чл. 229, ал.1, т.1 ГПК.

Сочи се, че в случая съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по 3 време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, недължима се явявала исковата претенцията за лихви за определен времеви период. Същата била уговорена между равнопоставени субекти и поради тази причина предвид текста на разпоредбата между тях не следвало да се начисляват лихви.

Освен това вземанията относно лихвите по фактури № ***г. на стойност 17 379,36лв. с ДДС по Договор № ***г., дан. Ф-ра № **г. на стойност 20 292,49лв. с ДЦС по Договор № ***г., дан. Ф-ра № ***г. на стойност 3 624,94лв. с ДДС по Договор № ***г., дан. Ф-ра № ***г. на стойност 9 600лв. с ДДС по Договор № 28**г., дан. Ф-ра № ***г. на стойност 4212лв. с ДДС по Договор № **г., и дан. Ф-ра № ***г. на стойност 5 616лв. с ДДС по Договор № ** г., били погасени по давност на основание чл. 111, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Сочат се писмени доказателства.

Направено е и доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК, ищецът да бъде задължен да представи по делото описаните по-горе фактури.

В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба се оспорват възраженията, направени с писмения отговор, като се уточнява и допълва първоначално депозираната искова молба.

Изложени са съображения, че процесните вземания се претендират на основание подписаното между страните споразумение, което има договорен характер. С подписването му страните приели за безспорно, че договорите, въз основа на които са били издадени описаните фактури са изпълнени точно от ищеца, а изпълнението по тях е прието от ответника според уговорено.

Аргументира се позицията, че споразумението е подписано от законния представител на ответника, с което е освен това е обективирано съгласието му именно с точното изпълнение на договорите от ищеца и приемането му; с редовността на издадените фактури и дължимостта на сумите, вписани в тях, а също така и относно просрочието на тези задължения и че за това просрочие се дължи съответната лихва с нейния конкретен размер, включен в стойността на общото задължение, което ответникът трябва да изпълни. Във връзка с така постигнатото съгласие, ищецът се съгласил на отстъпката от 10% под условие, поради несбъдването на което обаче се претендирало заплащане на цялата сума по споразумението.

4

Сочи се, че споразумението било в сила между страните, обвързвало ги и по него ответникът бил неизправната страна, тъй като не е изпълнил задължението си в срок до 31.12.2022 г., погасявайки задълженията на три равни вноски. Сочи се още, че валидността на възникналите задължения се признавала и в разменената счетоводна документация между с ответника, представляваща писмо изх.№ 26 от 14.01.2022 г.

В тази връзка се оспорват като неоснователни всички възражения, наведени с отговора на ИМ, като се изтъкват подробни съображения. Сочи се, че разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПФ била неотносима към настоящия казус, тъй като предметът на спора не касаел съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на ответната Община.

Неоснователно било и възражението за липса на изискуемост на задълженията, тъй като според споразумението същата настъпила, считано от 31.12.2022 г., в който срок дължимата на три равни вноски сума не била заплатена.

Във връзка с изтъкнатите възражения за недължимост на лихвата за определен период от време и за погасяване по давност на лихвата за забава се сочи, че тъй като изплащането й било договорено с краен срок -31.12.2022 г., то тази лихва не се претендира на основание отделните договори и фактури, а въз основа на конкретните договорки, направени с подписаното споразумение, според които ответникът дължал лихва за забава точно в посочения размер, която трябвало да се изплати в уговорения срок.

Изтъква се във връзка твърденията, че страните се намират в процес на преговори за сключване на спогодба, че проект на такава ответникът би могъл да предложи и с допълнителния отговор по чл.373 от ГПК.

Представя се като писмено доказателство писмо изх.№26/14.01.2022 г.

Възразява се по приемане на представените от ответника писмени доказателства и по уважаване на доказателствените искания, които били неотносими е недопустими. Сочат се съображения.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника, в който се поддържат изцяло всички съображения, оспорвания и възражения, изложени в първоначалния отговор.

Не се сочат доказателства. Възразява се да бъдат приети по делото 5 приложените към ДИМ доказателства, тъй като е налице преклузия относно представянето им.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата:

На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК с оглед предмета на спора.

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ - за главния иск и по чл. 86 от ЗЗД - за акцесорния. Исковете са процесуално допустими.

По съществото, същите се оспорват както по основание, така и по размер.

Съдът приема, че всички факти и обстоятелства по делото са спорни.

С оглед на това ще следва да се укаже на страните, че наведените от тях факти и обстоятелства, както и направените възражения се нуждаят от доказване. На основание чл.377 ГПК във връзка с чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване, като разпределя доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК и предвид характера на иска съобразно общите правила, като всяка от страните следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици.

Представените писмени доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти, които следва да бъдат установени в настоящия процес. С оглед на това съдът приема за основателни направените доказателствени искания, а именно да се приемат представените от страните по делото писмени доказателства.