Решение № 35 от 20.07.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Г., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100569 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.49 СК.

Предявен е иск от Г. С. М. срещу Т. Т. М., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 10.09.2024 г. в гр.

Г.. Твърди, че преди сключване на брака се родила дъщеря им С.Г.М., ЕГН **********, родена на ******* г., която ищецът припознал, а от брака имали родена още една дъщеря А.Г.М., ЕГН **********, родена на ******* г. Твърди, че отношенията между него и ответницата се влошили преди две години, поради поведението на съпругата му. Твърди, че ответницата се отнА.ла с неуважение към него и не искала да живее с него. Сочи, че през 2025 г. подали молба за развод по взаимно съгласие, като било образувано гр.д. № 396/2025 г. по описа на РС Г., но ответницата тенденциозно не се явила и делото било прекратено.

Заявява, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като между тях не съществувало уважение, доверие, привързаност и взаимопомощ. Твърди, че децата живеели с него и имали изградена силна емоционална връзка, поради което претендира за упражняване на родителските права на двете деца. Иска от съда да прекрати бракът с ответницата, без да се произнА. по вината, да се предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца на него, да бъде определено местожиеене при него, ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка, да бъде определен режим на лични контакти между ответницата и децата, семейното жилище да бъде предоставено на ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Т. М., чрез назначения особен представител – адв. Д. К., в който взема становище за допустимост на исковите 1 претенции. По отношение на основателността, взема становище, че предложението за уреждане на въпроса за родителските права и личните отношения с другия родител, направено в исквоата молба е приемливо и може да бъде възприето, но след изготвяне на социален доклад.

Дирекция „Социално подпомагане” Г., редовно призована, изпраща представител в първото по делото заседание, предвид невъзможността да се изготви социален доклад.

Социалният работник заявява, че ответницата и децата живеят в чужбина. С оглед изявлението на ищеца, че единствено детето А.Г.М. живее с него в гр. Г., а детето С.Г.М. е в Н., съдът е указал да бъде изготвен нов социален доклад, който е представен по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/, страните по делото са законни съпрузи сключили граждански брак на 10.09.2024 г. в гр. Г.. Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че страните са родители на децата С.Г.М., родена на ******* г., с ЕГН ********** и А.Г.М., родена на ******* г., с ЕГН **********. Съгласно разпоредбата на чл.322, ал.2 ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

По делото се установи от изготвения социален доклад, че след раздяла на двамата съпрузи в Н., ответницата и детето С. са настанени в Кризисен център в Кралство Н., като на 20.12.2022 г. детето С. е изведена от семейството и настанена в приемно семейство в Кралство Н., назначен е настойник от Фондация за закрила и реинтеграция на младежи „У.С.“. Представено и прието по делото е писмо с легализиран превод от Фондация за закрила и реинтеграция на младежи „У.С.“ /л.61 от делото/, от което е видно, че е назначен настойник на детето С., който упражнява родителските права над нея. Предвид тези данни, съдът прекрати производството по делото по отношение на исковете за упражняването на родителските права, режимът на лични контакти и издръжката за детето С.Г.М.. Въпреки изричната разпоредба на ГПК, че тези искове задължително се разглеждат с иска за развод, Регламента (ЕО) № 2201/2003 на Съвета на 27.11.2003 г. относно компетентността и признаването на и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност, предвижда различна международна компетентност на съдилищата по отношение на исковете за развод и по отношение на исковете за родителска отговорност и съгласно практиката на СЕС тези искове може да се разглеждат поотделно, в зависимост от компетентността на съда. По отношение на иска за развод и иска за родителската отговорност за детето А.Г.М., настоящият състав е компетентен съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, б.“б“ от регламента, тъй като и двете страни са български граждани и детето А. трайно пребивава в РБългария.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и събрани 2 гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел се установява, че страните са живеели в Н. и имат две деца – С. и А., както и че към момента детето С. е в дом в Н..

Свидетелят установи, че за детето А. се грижи само и единствено ищеца, а майката се е дезинтересирала, както и че брака между страните не може да се запази.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви и отразяват преки впечатления от семейния живот на страните.

От приетият по делото социален доклад за детето А.Г.М. се установи, че детето живее с баща си и баба си по б.л. в гр. Г., в жилище собственост на бабата. Помощ в грижите на детето А. се оказва именно от бабата. За детето А. е осигурена сигурна и безопасна среда на живот. Детето А. контактува с роднини и близки по бащина линия, като не осъществява контакти с майката и роднини по майчина линия.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Основната причина за това дълбоко разстройство в брачните отношения се явяват разногласията между страните относно семейния живот, семейните задължения и отговорности. Разногласията между съпрузите са довели до охладняване на отношенията помежду им и трайно установяване на отношения на недоверие и неразбирателство. Установи се, че съпрузите са във фактическа раздяла, която е трайна и не може да бъде преодоляна, но същата се явява последица от вече разстроените брачни отношения. С оглед на горното, съдът намира, че между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, доверие, привързаност, а трайно са установени отношения на неразбирателство и недоверие, които лишават брака от негово присъщо вътрешно съдържание, изискуемо от закона и нравите на обществото, като този брак не е в интерес на съпрузите и детето. С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е и непоправимо разстроен. Страните са във фактическа раздяла, която не може да бъде преодоляна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че бракът между страните не може да бъде запазен и заздравен, настъпило е дълбоко и непоправимо разстройство в същия, поради което следва да бъде прекратен. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, съдът се произнА. и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, никоя от страните, не е поискала такова произнА.не, поради което съдът не следва да се произнА. по този въпрос.

ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и от представения по делото социален доклад, че единствено бащата полага грижи за детето А. М., съдът счита, че в интерес на детето е същото да бъде отглеждано от него. При бащата следва да бъде определено и местоживеенето на детето.

С оглед потребността на детето да общува и с двамата си родители и с оглед предоставянето на родителските права за упражняване на бащата, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. В представения по 3 делото социален доклад на ДСП Г. е посочено, че при извършено проучване е установено, че родителите на детето са разделени, не поддържат взаимоотношения по въпроси, касаещи детето; бащата е родителят, който полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето; той задоволява неговите основни битови потребности, както и тези от здравен, образователен и социален характер; бащата разполага с родителски капацитет и възпитателски качества, за да продължи да полага грижи за детето, получава подкрепа от своята майка. В доклада се сочи също, майката и детето не осъществяват никакви контакти.

В представения по делото социален доклад също е посочено, че при извършено проучване е установено, че ищецът обитава жилище, собственост на неговата майка в което са създадени подходящи условия за отглеждане на дете, има осигурено достатъчно лично пространство и място за спане за детето, както и място за игри и занимания; бащата е осигурил подходящо облекло и вещи за ежедневните нужди на детето.

Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето. Всяко дете има право на семейство и щастие, на ласките, грижите и подкрепата на двамата си родители независимо, че са разделени, като поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения.

Осъществяването на лични контакти с всеки един от родителите е от решаващо значение за изграждане на детето като пълноценна личност. Личните контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да са достатъчно и да са ефективни, така че да се поддържа между тях естествената емоционална връзка; детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата между родителите му да не е пречка за физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. Съдът дължи защита на тези интереси, които следва да бъдат водещи при определяне режима на лични отношения.

Като взе предвид гореизложеното и събраните по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай връзката между майката и детето е прекъсната, поради което следва да се определи стандартен режим, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 10:00ч. на съботния ден до 18:00ч. е неделя, с приспиване в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятото, всяка четна година – в официалните Коледни и Великденски празници детето А. М. да бъде с баща си, а в Новогодишните – с майка си; всяка нечетна година - в официалните Коледни и Великденски празници детето А. М. да бъде с майка си, а в Новогодишните – с баща си.

Посочения в решението режим на лични контакти на майката с детето цели да гарантира само минимално необходимите условия за осъществяване на техните отношения, 4 като не ограничава родителите по общо съгласие и предварителна уговорка да прилагат друг, включително по-разширен режим. Следва да се отбележи също, че така определените мерки на лични отношения могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, както и при изменение на обстоятелства по искане на някоя от страните.

ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗДРЪЖКАТА

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилно развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.