Решение № 17593 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17593 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110120202 по описа за 2024 година

[фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сграда „М.т.“, чрез упълномощен представител – адв. А. К. е предявило срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: [адрес], установителни искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за следното:

Да се признае за установено, че М. М. дължи на [фирма] гр.С., сумата от 1909,52лв., от които: главница в размер на 1584, 67 лв., договорна лихва в размер на 324, 85 лв., дължима за периода от 31.01.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 09.09.2022г. по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-*** от 24.01.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Ответникът с отговор на исковата молба в срок и чрез упълномощен представител е оспорил исковете като неоснователни.

Ищецът твърди, че на 24.01.2020г. в гр. С. е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-***, между [фирма], в качеството на кредитор и М. М. М. в качеството на кредитополучател. По силата на този договор е отпуснат на кредитолучателя кредитен лимит в размер на 1500 лв. Ползваният кредит се е олихвявал с променлив лихвен процент, в размер към датата на сключване на договора, както следва: по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства - 16,9%; по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устройства - 18, 9%. Променливият годишен лихвен процент е равен на сбора от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства - 16,7% годишно по редовен дълг; референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, формиран от теглене на суми в брой на АТМ/ПОС устройства - 18,7% годишно по редовен дълг. Сочи се годишен процент 1 на разходите към датата на отпускане на кредита, определен съгласно ЗПК в размер на 20,63% и срок на договора от датата на сключването до изтичане срока на валидност на картата, като валидността на картата е 24 месеца.

Ищецът твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит, като е останало непогасено вземане в размер на 1909, 52лв., от които главница 1584, 67лв. и лихва за забава в размер на 324, 85 лв. На основание сключен договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.12.2021 г. и приложенията към него, между [фирма], с ЕИК [ЕИК] и [фирма], с ЕИК [ЕИК], задължението на М. М. М. произтичащо от договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-*** от 24.01.2020г. е било изкупено от [фирма]. Ищецът твърди, че на осн. чл. 99 от ЗЗД до длъжникът е изпратено уведомление по пощата с обратна разписка на адреса, посочен в договора за кредит: гр. С., ул. 754-та № 15 за това, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е [фирма]. Иска се съдът да има предвид и факта, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава уведомлението изходящо от [фирма] за извършеното прехвърляне на процесните вземания.

Сочи се, че [фирма] е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 49379/2022г. по описа на СРС е издадена заповед за парично изпълнение, която е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и след указания за предявяване на иск, такъв е предявен в срок.

Ответникът в отговор на исковата молба, депозиран в срок чрез пълномощник изтъква, че процесния договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта по същество представлява договор за потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и ответницата М. М. М. има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът притежава качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Договорът за кредит е търговска сделка от категорията, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, затова попада в приложното поле на ЗПК и на ЗЗП, чиито клаузи за него по отношение на ГПР не са спазени. Затова се твърди недействителност под формата на нищожност на процесния договор. Сочи се и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди се, че в договора не е посочена каквато и да било информация, относно направените допускания за формирането на ГПР по Приложение №1 към чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и е налице неустановен механизмът за изчисляване на ГПР от 20.63%.

Ответницата счита, че допуснатото несъответствие съставлява нарушение на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което с оглед новелата на чл. 22 от ЗПК обосновава самостоятелно основание за нищожност на процесния договор.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

2

От събраните писмени доказателства и изпълнената и приета като доказателство съдебно – счетоводна експертиза се установи следното във фактическо отношение:

Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-*** е сключен на 24.01.2020 г. между [фирма], в качеството на кредитор и М. М. М. в качеството на кредитополучател. На 15.12.2021 г. е сключен договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) между [фирма] и [фирма], с който на цесионера е прехвърлено и задължението на М. М., произтичащо от договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-*** от 24.01.2020г. Отпуснатия кредитен лимит по този договор е в размер на 1500 лв. Ползваният кредит се е олихвявал с променлив лихвен процент, в размер към датата на сключване на договора, както следва: по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства - 16, 9%; по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устройства - 18, 9%. Таксата за поддръжка на платежен инструмент – карта, за първата година е била 24 лв., а за всяка следваща година таксата е била 48 лв. Годишния процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 20, 63%. Срокът на договора от датата на сключването до изтичане срока на валидност на картата е 24 месеца, като това е и срока на валидност на картата.

От съдебно – счетоводната експертиза е видно, че кредитния лимит е усвояван от ответницата за времето от 08.04.2020 г. до 23.05.2021 г. с различни по размер суми, в резултат на което усвоената главница в края на периода е 1783, 54 лв., начислените такси са в размер на 107 лв., а направените вноски от длъжника са в общ размер на 345, 72 лв. С натрупване усвоената сума е в размер на 2225, 74 лв. – чрез теглене от АТМ, покупки на изплащане, договорни лихви и такси. Възстановената сума остава 345, 72 лв. Заключението на вещото лице е, че към 09.09.2022 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимите суми по процесния договор са следните: 1584, 67 лв. – главница и 324, 85 лв. – договорна лихва.

Процесния договор е сключен при общи условия, съгласно т. 15.5 от които годишния процент на разходите по кредита е определен към датата на подписване на договора, като в него не са включени разходите по чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Годишния процент на разходите е изчислен при допускане, че цялата сума е усвоена изцяло и незабавно чрез теглене в брой от АТМ/ПОС устройства, лихвата и другите най – високи разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и че сумата се погасява в рамките на 12 месеца на равни месечни вноски.

При установеното във фактическо отношение съдът счита, че предявените искове са допустими като предявени по реда на чл. 422 от ГПК, но процесния договор е недействителен, поради неточно и неясно посочване в него на годишния процент на разходите, на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което по силата на чл. 23 от ЗПК ответницата следва да бъде осъдена да плати само дължимата главница, поради следното:

[фирма] е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 09.

09. 2022 г. срещу М. М.. Образувано е ч. гр. д. № 49379/2022г. по описа на СРС, по което е 3 издадена заповед № ***/23.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, която е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и след указания за предявяване на иск, такъв е предявен в срок.

Процесният договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта по същество представлява договор за потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което ответницата М. М. М. има качеството на потребител по смисъла на §13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът притежава качеството на търговец по смисъла на § 13, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗЗП. Договорът за кредитен лимит по револвираща кредитна карта е търговска сделка от категорията, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на §13, ал. 1, т. 12 от ДР на ЗЗП. Затова приложение по отношение на неговото съдържание намират разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП.

При сключване на процесния договор е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Както бе посочено по - горе, процесния договор е сключен при общи условия. Именно те в т. 15.5 съдържат информация, за начина по който е формиран годишния процент на разходите по процесния кредит. Видно от съдържанието на текста на т. 15.5, формирането на ГПР по договора от 24.01.2020 г. е неясно и с оглед на същността на договора за кредитен лимит по револвираща кредитна карта не дава на кредитополучателя ясна представа за разходите, които ще направи във връзка с кредита. ГПР е определен към датата на подписване на договора, като в него не са включени разходите по чл. 19, ал. 3 от ЗПК, но годишния процент на разходите е изчислен при допускане, че цялата сума е усвоена изцяло и незабавно чрез теглене в брой от АТМ/ПОС устройства, което не е задължително условие на отпускане на кредита. Напротив, кредитополучателят може да тегли суми от АТМ или ПОС устройства много на брой пъти в рамките на отпуснатия кредитен лимит, да плаща покупки и прочее. Дефиницията на процесния ГПР изисква лихвата и другите най – високи разходи да са неизменни спрямо техния първоначален размер и че сумата се погасява в рамките на 12 месеца на равни месечни вноски, което също е само опция, възможност, но не и задължение на кредитополучателя по процесния договор. Налице е неустановен механизмът за изчисляване на ГПР от 20.63%. ГПР е съществен елемент от договора за потребителски кредит.

Следователно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е нарушена. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, както е в настоящия случай, договорът за потребителски кредит е недействителен. Затова на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят трябва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него, т.е. лихвата от 324, 85 лв.

4

При този изход на делото, разноски се дължат на двете страни. Ищецът е направил разноски в общ размер на 203, 40 евро /397, 82 лв./, от които: 98, 83 евро /193, 30 лв./ държавна такса и 204, 52 евро депозит за вещо лице. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на него се дължат разноски в размер на 168, 80 евро. Ответницата не е направила разноски. В производството тя е представлявана от пълномощник, който е предоставил безплатна правна помощ, поради което на него следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /400 лв./. Ищецът претендира разноски за юрисконкултско възнаграждение само в заповедното производство, където са определени 92, 03 евро и следва да се присъдят за заплащане от ответницата, на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК.